Твърдата повърхност и климатът на Земята може да се дължат отчасти на масивна звезда - избухнала свръхнова - в областта, където се е родило Слънцето.
Без нейните радиоактивни елементи, инжектирани в ранната Слънчева система, нашата родна планета може би щеше да бъде враждебен океански свят, покрит с глобална ледена покривка, съобщава SpaceDaily.
Това е резултатът от компютърни симулации на формирането на планетите, според доклада на международен екип изследователи в списание Nature Astronomy.
Водата покрива повече от две трети от повърхността на Земята. Тъй като животът съществува почти навсякъде, където има вода на Земята, търсенето на потенциално обитаеми планети е в голяма степен фокусирано върху светове, които могат да имат вода на повърхностите си. За разлика от Земята, почти три четвърти от повърхността на която е покрита с океани, морета, реки и езера, другите планети във вътрешната Слънчева система - Меркурий, Венера и Марс - са относително бедни на вода.
Всъщност според новото изследване твърде много вода може да причини повече вреди, отколкото ползи. Ако водното съдържание на една скалиста планета е значително по-голямо от това на Земята, силикатната мантия се покрива от дълбок, глобален океан и непроницаем слой лед на дъното на океана. Това предотвратява геохимичните процеси, като например въглеродния цикъл на Земята, които стабилизират климата и създават повърхностни условия, благоприятни за живота такъв, какъвто го познаваме.
Тим Лихтенберг (Tim Lichtenberg) от Института по астрономия и геофизика в ETH Цюрих, заедно с колегите си от университетите в Байройт, Берн и Мичиган, разработва компютърни модели за симулации на формирането на планети от техните блокове, така наречените планетезимали - скалисто-ледени тела с размери вероятно десетки километри.
По време на раждането на една планетарна система, планетезималите се формират от диск от прах и газ около младата звезда и израстват в планетни ембриони.
"Общоприетото мнение е, че Земята е наследила по-голямата част от водата си от такива частично богати на вода планетезимали", обяснява Лихтенберг, сега постдокторант в Оксфордския университет.
"Но ако една планета от земен тип придобие много материал отвъд така наречената снежна линия, получава твърде много вода. Както се оказва, обаче, ако тези планетезимали се нагряват отвътре, част от първоначалното съдържание на воден лед се изпарява и излита в космоса."
Свръхнова. Илюстрация: University of Oxford
Радиоактивна печка
Точно това може да се е случило скоро след раждането на нашата Слънчева система преди 4.6 милиарда години и може все още да продължава в много места в галактиката, както предполагат първичните следи в метеоритите.
Точно когато се образува прото-Слънце в космическия квартал избухва свръхнова. Радиоактивните елементи, включително алуминий-26 (Al-26), синтезирани в тази умираща масивна звезда, са инжектирани в нашата млада Слънчева система или от силните звездни ветрове, или от избухването на свръхновата.
Разпадащият се Al-26 се нагрява и изсушава водата, съдържаща се в планетезималите.
Учените провеждат 540 хиляди компютърни симулации, всяка от които включва протопланети с размер на Луната, нараснали от газовите натрупвания, и планетезимали от един до 100 километра. В процеса на симулациите изследователите променят звездата, около която се въртят тези протопланети, началното разстояние на тези светове от техните звезди и количеството натрупан лед и алуминий-26.
Като цяло изследователите са идентифицирали две основни групи планетни системи с твърди планети: бедните на алуминий-26, които основно формират планетите-океани, и богатите на алуминий-26, подобни на Слънчевата система, които формират малки светове, които не са покрити с вода.
Планетолозите откриват, че твърдите екзопланети, бедни на алуминий-26, могат да бъдат толкова богати на вода, че техният диаметър може да бъде около 10% по-голям от този на твърдите екзопланети с повече алуминий-26, тъй като плътността на водата е много по-малка от тази на скалите.
Новото проучване ще помогне и да разберем колко планети, приличащи на Земята, съществуват в Галактиката.
Бъдещите изследвания ще помогнат да се разбере как алуминий 26 може да повлияе на еволюцията на гигантски планети като Юпитер.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари