6-то съвременно масово измиране няма, показват доказателства. И климатът не е повлиял

Ново проучване на Университета на Аризона оспорва идеята, че Земята претърпява бързо ускоряващо се масово измиране.

Чрез анализ на данни в продължение на 500 години за растения и животни, изследователите установяват, че темповете на измиране всъщност са достигнали пик преди около век и оттогава намаляват.

Преосмисляне на идеята за съвременно масово измиране

В продължение на години редица научни доклади предполагат, че Земята може да навлезе в ново масово измиране. Тези прогнози често се основават на екстраполиране в бъдещето на моделите на измиране от последните 500 години и на предположението, че загубата на видове се ускорява драстично.

Ново проучване на Кристен Сейбън (Kristen Saban) и Джон Уийнс (John Wiens) от катедрата по екология и еволюционна биология към Университета на Аризона застъпва противоположна гледна точка. Техните открития показват, че изчезването на растения, членестоноги и сухоземни гръбначни животни е достигнало максимума си преди около век и оттогава е намаляло. Изследователите също така отбелязват, че по-ранните изчезвания, често използвани за оправдаване на настоящите прогнози, са били причинени предимно от инвазивни видове на островите, а не от днешната основна заплаха, която е широко разпространеното унищожаване на местообитанията.

Малабарска плъзгаща се жаба (Rhacophorus malabaricus) се крие между листата в планините Западни Гати в Южна Индия. От това семейство дървесни жаби са изчезнали повече видове, отколкото от всяко друго семейство земноводни. Кредит: John Wiens

Новото проучване оспорва допусканията зад прогнозите за текущо измиране

Авторите твърдят, че много твърдения за съвременно масово измиране се основават на прогнози, които не отчитат как факторите за измирането са се променили с течение на времето. Тяхната работа, публикувана в списанието Proceedings of the Royal Society of London, е първата, която изследва скорошните темпове, причините и моделите на измиране както при растителни, така и при животински групи.

За да проведат своя анализ, Сейбън и Уийнс са прегледали данни за изчезването на 912 растителни и животински вида, за които е известно, че са изчезнали през последните пет века. Общо в изследването е включена информация от близо 2 милиона вида.

"Открихме, че причините за тези скорошни измирания са много различни от заплахите, пред които са изправени видовете в момента", посочва Уийнс, професор по екология и еволюционна биология. "Това прави проблематично екстраполирането на тези минали модели на измиране в бъдещето, защото двигателите му се променят бързо, особено по отношение на загубата на местообитания и изменението на климата."

Защо миналите измирания не предсказват настоящите рискове

Сейбън и Уийнс отбелязват, че скорошните измирания предоставят най-прякото доказателство за загуба на видове. Но много прогнози предполагат, че тези закономерности от миналото могат да се приложат 1:1 към съвременните групи, региони и среди. Откритията на Сейбън и Уийнс не подкрепят това предположение.

"За наша изненада, миналите изчезвания са слаби и ненадеждни предсказващи фактори за настоящия риск, пред който е изправена дадена група животни или растения", посочва водещият автор Сейбън, докторант в Харвардския университет.

Темповете на измиране се различават значително между различните групи видове.

Мекотели като охлюви и миди, както и гръбначни животни, са най-засегнати, докато растенията и членестоногите претърпяват много по-малко документирани загуби.

Много от измиранията са се случили на изолирани острови, включително Хавайските острови. На континентите повечето загуби са настъпили в сладководни екосистеми. Инвазивните видове са доминиращата причина за изчезване на островите, но загубата на местообитания се очертава като водеща причина (и остава основната заплаха) в континенталните райони. Хищници и конкуренти, внесени от хората, включително плъхове, свине и кози, вероятно са довели до изчезване на много островни видове.

Климатичните промени не са увеличили изчезването на видове през последните два века

Друго неочаквано откритие е, че темповете на измиране през последните 200 години не показват доказателства за увеличение, причинено от изменението на климата.

"Това не означава, че изменението на климата не е заплаха", отбелязва Уийнс. "Това просто означава, че миналите измирания не отразяват настоящите и бъдещите заплахи."

Екипът е оценил и категориите на заплаха като "застрашени" (threatened), "изложени на опасност" (endangered) или "най-малко обезпокоителни" (least concern) за 163 000 вида, оценени от Международния съюз за опазване на природата.

"Настоящото ниво на заплаха вероятно ни дава най-добрата представа за това, което се случва в момента и може да се случи в близко бъдеще", посочва Уийнс. "Открихме, че моделите на днешните заплахи са различни от тези на минали изчезвания. Например повечето изчезнали видове са мекотели и гръбначни животни на острови, които са били доведени до изчезване от инвазивни видове, но най-застрашените видове днес са континентални видове, изправени пред унищожаване на местообитанията им."

Преглед на загубата на биоразнообразие с по-голяма прецизност

Сейбън подчертава, че проучването не трябва да се използва, за да се внуши, че човешкото въздействие е маловажно или че видовете вече не са изложени на риск.

"Загубата на биоразнообразие е огромен проблем в момента и мисля, че все още не сме видели какви последици би могло да има", подчертава Сейбън. "Но е важно да говорим за това с точност, нашата наука да е стриктна в това как можем да детайлизираме тези загуби и да предотвратим бъдещи."

Проучването също така оспорва широко разпространените твърдения, че темповете на измиране се ускоряват.

"Показваме, че темповете на измиране не се ускоряват към днешно време, както много хора твърдят, а вместо това са достигнали своя връх преди много десетилетия", заявява Уийнс.

За няколко групи, включително членестоноги, растения и сухоземни гръбначни, темповете на изчезване постоянно намаляват през последния век, особено от началото на 1900 г. Уийнс отбелязва, че едно вероятно обяснение "е, че много хора работят усилено, за да предотвратят изчезването на видовете. И имаме доказателства от други проучвания, че инвестирането на пари в опазване на природата действително работи".

Да преминем отвъд сценариите на Страшния съд

Сейбън обяснява, че проучването е отчасти мотивирано от желанието да се отдръпнат от прекалено катастрофалните разкази за масово имиране.

"Ако казваме, че това, което се случва в момента, е като астероид, удрящ Земята, тогава проблемът става непреодолим", коментира тя. "Като разглеждаме данните по този начин, се надяваме, че нашето проучване ще ни помогне да разберем цялостно загубата на биоразнообразие и как можем да измислим по-добри начини за справяне с нея."

Справка: “Unpacking the extinction crisis: rates, patterns and causes of recent extinctions in plants and animals” by Kristen E. Saban and John J. Wiens, 15 October 2025, Royal Society B: Biological Sciences. DOI: 10.1098/rspb.2025.1717

Източник: The “Sixth Mass Extinction” Might Be a Myth, New Evidence Shows, Sci tech daily

Още по темата

18/07/2025

Земята

Масивни подземни структури показват къде ще започне следващото масово измиране

22/12/2023

Животът

Отровна газова вълна може да е унищожила половината от морския живот при първото масово измиране на Земята

01/07/2017

Земята

Остават 100 години до шестото масово измиране на Земята

06/10/2015

Животът

Кои видове ще оцелеят при шестото масово измиране на Земята?