Какво би станало, ако Слънцето изчезне точно в този момент?
Слънцето е около 333 000 пъти масата на Земята и произвежда всяка секунда количество енергия равно на 100 милиарда водородни бомби.
Неговата гигантска маса го прави доминираща гравитационна сила в Слънчевата система, която заключва всички осем планети в елиптични орбити.
Освен това огромната енергия на Слънцето нагрява нашата планета така, че повърхността на Земята да е с оптималната температура, за да имаме вода в течно състояние - катализаторът на живота.
Но какво би станало, ако загубим Слънцето? Какво ще почувстваме, какво ще стане с нас и Земята, ако просто нашето светило изчезни изведнъж? Това може да изглежда глупав въпрос на пръв поглед, но е всъщност е бил важен мисловен експеримент за Алберт Айнщайн.
Скоростта на гравитацията
Снимка: Flickr
Преди Айнщайн да се захване с този проблем, учените са подозирали, че гравитацията действа мигновено.
Ако това беше вярно, първото нещо, което ще се случи, когато Слънцето изчезна е, че Земята, заедно с всички други планети, ще изхвърчи в космоса. Ще настане пълен хаос в нашата Слънчева система.
Скоростта на светлината, от друга страна, не е мигновена: Тя пътува приблизително с 300 хиляди км/сек. и й трябват около 8 минути, за да достигне до Земята. Ето защо, ние все още ще виждаме Слънцето в нашето небе осем минути след като е изчезнало.
Така че, ако скоростта на светлината е постоянна, а скоростта на гравитацията е мигновена, тогава ще почувстваме изчезването на Слънцето, преди да сме го видели.
Но, както Айнщайн показа в неговата Теория на относителността, която извежда през 1915 г., силата на гравитацията не е мигновена. Всъщност, тя пътува със същата скорост като на светлината.
Ето защо, ако Слънцето изчезне, ние ще останем в блажено неведение за осем минути, преди неизбежната гибел да се стовари върху нас.
Вечната нощ
Снимка: www.hdimagewallpaper.com
Няма да останем в пълна и абсолютна тъмнина, обаче.
Звездите все пак ще блестят, както и електроенергията ще продължи да работи, така че градовете ще останат светли толкова дълго, колкото има енергия. Дори планетите ще продължат да се виждат за кратко време.
Например, когато Юпитер е най-близо до Земята, е на около 33 светлинни минути разстояние, което означава, че ние ще продължим да видаме гигантската планета повече от час - времето, което ще отнеме за остатъчната слънчевата светлина да достигне Юпитер и да се отрази обратно на Земята след като Слънцето изчезне.
Но след осем минути, нещо много важно на Земята ще престане, обяснява Майкъл Стивънс (Michael Stevens) в популярния канал на YouTube Vsauce. Без слънчева светлина, фотосинтезата - процес, чрез който всички растения произвеждат храна - ще спре, когато слънчевата светлина угасне в нашето небе.
Повечето малки растения ще умрат в рамките на няколко дни, но това не е всичко, което трябва да ни разтревожи. Средната температура на повърхността на Земята ще падне до 32 градуса по Фаренхайт (0º С) след първата седмица, а след това до -150 градуса по Фаренхайт (приблизително -100º С) до края на първата година, обяснява Стивънс.
През това време, океаните на Земята ще стават все по-студени, в крайна сметка ще замръзнат, а Земята ще се превърне в леден свят. Но точно както дълбоките езера през зимата, океаните ще замръзнат само на повърхността, оставайки течни под нея. Ако има някакви хора, оцелели при тази екстремна трансформация, единственото им спасение, според Стивънс, ще бъде близо до геотермалните цепнатини по океанското дъно. Тези отвори излъчват топлина, която се надига от центъра на Земята.
Животът на Земята ще процъфтява в продължение на милиарди години
Хиляди организми живеят около хидротермалните извори на дъното на океана. Снимка: NOAA
Такъв живот ще бъде нещастно тъмен и самотен. Трудно е да се разбере дали хората ще оцелеят дълго при такива условия.
От друга страна, животните, които живеят около тези извори днес ще продължат да го правят в продължение на милиарди години след като Слънцето изчезне. Защото тези животни не се нуждаят от Слънцето, за да живеят. Те се хранят и черпят енергия от топлината, идваща от тези геотермални извори.
Докато животът ще гасне на повърхността на нашата планета без Слънце, тези дълбоководни организми ще продължат да процъфтяват, сгушени около топлите дупки на океанското дъно, в продължение на милиарди години, без да ги е грижа, че Слънцето вече не съществува.
Странното е, че подобна ледена Земя прилича на някои от луните на Юпитер, където астробиолозите подозират, че може да има скрити извънземни микроби.
Какво се крие отвъд
Концепция на художник, показваща планета в орбита около звездата Алфа Центавър B (Alpha Centauri B), член на тройна звездна система, която е най-близо до Земята. Алфа Центавър B е най-блестящият обект на небето, а другият ярък обект е Алфа Центавър A. Нашето собствено Слънце е видимо в горния десен ъгъл. Илюстрация: ESO/L. Calçada
Точно сега, Земята се движи в орбита около Слънцето с малко по-висока скорост от 30 километра в секунда. Ако Слънцето изчезне, гравитационното притегляне ще си отиде, но скоростта на Земята ще остане същата.
За да разберете защо, представете, че сте вързали камък с въже и го въртите в кръг над главата си. След това камъкът се изнизва и започва да лети по права линия от вас. По същия начин, Земята ще започне да лети по права линия от точката, където е била орбита около Слънцето, със същото направление в мига, когато е изчезнало.
Ако Земята не се сблъска с други планети, астероиди или комети, ще й трябват само около 377 000 часа (43 000 години), за да премине 4.3 светлинни години - разстоянието до най-близката звезда, Алфа Центавър. А след 1 милиард години, изчислява Майкъл Стивънс, Земята ще пропътува 100 000 светлинни години или дължината на цялата галактика Млечен път.
Кой знае, може би нашата малка планета ще бъде привлечена в орбита от друга звезда или може би черна дупка? Млечният път приютява приблизително 100 милиарда звезди и около един милиард черни дупки. Независимо от резултата, бъдещето на Земята без Слънцето ще бъде едно вълнуващо приключение в космоса.
Вижте тези два видеоклипова от YouTube, вдъхновили тази публикация на научния репортер на Business Insider Джесика Оруег (Jessica Orwig):
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12247
2
03.09 2017 в 09:23
Хубаво е да се насърчават хората да стигнат сами до информацията, не тя да им се поднася на тепсия несвързана с настоящия ден и да остава нетрайна следа в съзнанието на юзерите.
Поне нека бъде в стил "поредица" за да може да се следи.
Съдържанието на тази статия е описано по-красиво, ако искате - в само няколко книги, които отгоре на всичко ги има навсякъде. Подсказка за намирането им е правилен вариант, а не линк към видео.
21272
1
02.06 2017 в 21:55
Последни коментари