Ако такава, хранеща се с мозък амеба проникне в мозъка на невнимателен плувец през носа, шансовете му да оцелее са нищожни. Учени са на път да намерят изход от този кошмарен сценарий, разказва New Scientist.
Изследването е публикувано в Journal of Receptors and Signal Transduction.
Те се хранят с цялата си повърхност, които са като гигантски смукала" - обяснява Франсин Кабрал (Francine Cabral) от Медицинския университет на Виржиния в Ричмънд. "Те просто започват да ядат мозъка".
Сега изследователите са открили защо тази смъртоносна амеба има такъв афинитет към мозъка – пробив, който може да доведе до животоспасяващо медикаментозно лечение.
Амебите Naegleria fowleri (показани в оранжево на снимката горе) обикновено се крият в прясна вода, въпреки че понякога инфекциите могат да са резултат от плуване в горещи извори или неправилно хлорирани басейни. От 35 докладвани случаи в САЩ между 2005 г. и 2014 г. има само двама оцелели. Миналия месец 19-годишната жена умира след заразяване в Мериленд.
След като амебата навлезе в тялото, отминава носа и свързаните с него тъкани и отива директно към мозъка, където първите области, които разрушава са обонятелните, които използваме да усещаме мирис, както и части на фронталния лоб, които са от решаващо значение за когнитивните функции и контрола на поведението.
Химическо привличане
Защо се насочват точно към мозъка е загадка. Абдул Манан Бейг (Abdul Mannan Baig) от Университета Ага Хан в Карачи, Пакистан, предполага, че амебата може да е привлечена от химикал, наречен ацетилхолин или ACh, който се отделя в големи количества от клетките в предната част на мозъка. Този химикал вече известно, че действа като магнит за някои имунни клетки и нарастващи неврони.
За да провери тази теория, Манан изследва рецепторите на амебата, които може да я водят към ACh. Той и колегите му започва с Acanthamoeba – подобен род, който може да зарази хора чрез кожни рани. Екипът изолира 126 протеини от амебата и търси в базата данни други протеини с подобни компоненти или структури. Един от тях има структура, подобна на човешкия рецептор за Ach. Екипът тогава повтаря търсенето си в Naegleria и получава същия резултат.
Това предполага, че амебите имат свои собствени, древни рецептори за ACh, обяснява Манан. Именно това привличане вероятно е причината амебата да заобикаля носните тъкани и да се насочва направо към мозъка.
Кабрал, която не е участвала в изследването, е съгласна, че ACh може да е виновен, но иска да намери повече доказателства в подкрепа на теорията и при изследването си тя наблюдава как амебите се втурват към мозъчни клетки в лабораторен съд.
Манан се надява, че лекарства, които блокират рецептора може да предложат една нова форма на лечение за инфекции на мозъка, предизвикани от амеби. Такива лекарства вече съществуват и се използват за лечение на синдром на раздразненото черво или регулиране на сърдечната честота, например. Манан сега тества ефекта им върху мишки, заразени с амеби.
Но има един проблем. За да спрат амебата да попадне в мозъка, тези лекарства трябва да се прилагат веднага след заразяването, когато инфекцията е трудна, дори невъзможна за диагностициране. "Силното главоболие обикновено е първият признак, но от този момент амебата е вече в мозъка," - подчертава Кабрал. "Трябва ни ранен диагностичен тест".
Това може да стане все по-належащ проблем през следващите години - прогнозата е, че инфекциите ще растат - климатът се затопля.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари