
В резерват за шимпанзета в Замбия е наблюдавано нещо наистина странно: Няколко шимпанзета от една конкретна група са били видени да си слагат стръкчета трева в ушите или задните си части, без видима причина. Подобно поведение не е наблюдавано при други групи шимпанзета в същия резерват, въпреки подобните условия на живот.
"Това показва, че подобно на хората, други животни също копират очевидно безсмислени поведения един от друг", отбелязва изследователят от Университета в Утрехт Едуин ван Льовен (Edwin van Leeuwen), един от авторите на статията за тези открития, публикувана в списание Behaviour. "А това от своя страна може да ни даде представа за еволюционните корени на човешката култура."
Хората редовно правят неща, които сякаш нямат непосредствена полза, като например бръсната линия на веждата или артистично прехвърлен през врата шал. Повечето хора не измислят тези неща сами, а ги копират от други.
Другите животни също възприемат поведение едно от друго. Често обаче това е полезно поведение, като например шимпанзетата, които се учат едно от друго как да намират храна. Но понякога животните развиват навици, в които няма нищо полезно.
Например модна тенденция сред косатките, които са наблюдавани да носят мъртва сьомга на главите си, привлече доста медийно внимание миналата година.
Но този вид "безполезни" тенденции при животните рядко са били изучавани систематично.
Трева в ухото
През 2010 г. Ван Льовен открива, че женско шимпанзе в резервата за диви животни "Чимфунши" многократно е забивала стръкче трева в ухото си и го е оставяла там, без видима причина. По-късно седем от членовете на групата ѝ възприемат това поведение. И дори след смъртта на женската - законодателката на тази мода, това поведение продължава и някои шимпанзета от групата го правят и днес. Следователно Ван Льовен и колегите му интерпретират това поведение като културна традиция.
Повече от десетилетие по-късно, шимпанзета от друга група в същия резерват също започнали да си пъхат стръкчета трева в ушите. Те не копирали това поведение от предишната група, тъй като не са имали контакт с тях. Но в новата група тенденцията с трева в отвора не спряла дотук. От осемте шимпанзета в новата група пет си пъхали трева в ушите, но шест от осемте са оставяли стръкче трева да виси и бот задните им части.
Изследователите не откриват доказателства, че шимпанзетата са имали някакъв проблем с ушите или задните си части като сърбеж.
Три женски шимпанзета на различна възраст в една от разнообразните социални общности на Чимфунши. Кредит: Jake Brooker/Chimfunshi Wildlife Orphanage Trust
Копирано от гледачи
Вероятно животните да не са измислили поведението сами, а да са го копирали едно от друго. Но когато изследователите се задълбочават в това как е започнало поведението, те откриват нещо поразително.
"И двете групи шимпанзета, които са слагали стръкчета трева в ушите си, имат едни и същи гледачи.
Тези гледачи са съобщили, че понякога са слагали стръкче трева или клечка кибрит в собствените си уши, за да ги почистват", отбелязва Ван Льовен. "Гледачите в другите групи са казали, че не са правили това. След това шимпанзетата в едната група са открили как да забодат стръкчето трева и на друго място."
В дивата природа подобни "безполезни" тенденции не са наблюдавани при шимпанзетата. Защо тогава го правят в плен?
"В плен те имат повече свободно време, отколкото в дивата природа. Не е нужно да са толкова бдителни или да прекарват толкова време в търсене на храна", обяснява Ван Льовен. "Защо правят точно това нещо, не ме притеснява особено. Но това, че копират поведението си един от друг, е важното прозрение."
Човешката култура
Въпросът защо хората са по-културно развити от другите животни все още е обект на дебати сред учените. Някои учени смятат, че ключът се крие в уникалната способност на хората да копират, включително малки, на пръв поглед безполезни детайли. Други животни не биха могли да направят това и биха трябвало постоянно да преоткриват колелото, което ограничава тяхната културна еволюция.
"Но нашето проучване показва, че шимпанзетата са способни да копират малки, безполезни поведения едно от друго", посочва Джейк Брукър (Jake Brooker) от Университета Дърам. "Ето защо смятахме, че е важно да споделим тези нови наблюдения."
Между другото, Ван Льовен и колегите му не са напълно сигурни дали тенденцията с тревата е наистина безполезна.
"Това може да има социална цел. Като копирате поведението на някой друг, вие показвате, че забелязвате и може би дори харесвате този индивид. Така че това може да помогне за укрепване на социалните връзки и създаване на чувство за принадлежност в групата, точно както е при хората", разсъждава Ван Льовен.
Справка: Edwin J.C. van Leeuwen et al, Chimpanzees socially learn non-instrumental behaviour from conspecifics, Behaviour (2025). DOI: 10.1163/1568539X-bja10313
Източник: A pointless fashion trend or something else? Chimpanzees wear blades of grass in their ears and rears, Utrecht University
Още по темата

Животът
Косатките предлагат риба на хората, както котките ни носят мишки

Животът
Капуцини развиват странна "мода" да отвличат бебета на друг вид маймуни. Защо? От скука

Човекът
Началото на модата: Дрехи от палеолита и еволюцията на облеклото

Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици