Бонобо, орангутани, горили и шимпанзета се побутват, гъделичкат и дори крадат от връстниците си като форма на закачка. Разбирането на пакостливото поведение на тези маймуни може да помогне на биолозите да разберат произхода на човешкото чувство за хумор.
Предишни изследвания са установили, че шимпанзетата могат да се занимават с агонистично, неагресивно дразнене или тормоз, за да укрепят йерархичните си позиции.
Но когато е постигнат правилният баланс между удоволствие и агресия, дразненето може да бъде и форма на игра и забавление, обяснява Изабел Лаумер (Isabelle Laumer) от Института за поведение на животните "Макс Планк" в Германия.
"Досега игровата страна на закачките все още не е систематично изследвана", смята Лаумер. "Затова нашата цел бе да идентифицираме и създадем критерии за игрово дразнене при маймуните."
За тази цел Лаумер и колегите ѝ събират видеоклипове на пет вида човекоподобни маймуни: бонобо (Pan paniscus), суматрански орангутани (Pongo abelii), западни и източни горили (Gorilla gorilla и Gorilla beringei) и шимпанзета (Pan troglodytes). Общо 34 маймуни, всички отглеждани в зоологически градини.
От 75 часа видеозаписи екипът документира 504 социални взаимодействия между индивидите. От тях 142 са класифицирани като игрови дразнителни прояви, състоящи се от 18 поведения, като побутване, удряне, дърпане за косата, възпрепятстване на движението и кражба.
"Дразненето се характеризира с провокативен елемент", коментира Лаумер. "Обикновено то идва от един дразнител и често е едностранно, с много повторения".
Изследователите установяват, че дразнителят е склонен да поглежда лицето на жертвата си веднага след действието, което предполага, че дразнителят очаква реакция. Когато липсва реакция от страна на жертвата, дразнителят обикновено засилва дразненето, например като я побутва още повече.
Един от най-важните признаци, че дразненето е игриво, а не антагонистично, е че то обикновено се случва в спокойна, комфортна обстановка. "Индивидите са били по-скоро спокойни по време на контакта", посочва Лаумер.
Случаите на кражба се смятат за игриви, когато предметът не носи очевидна полза за дразнителя или ако той е загубил интерес към предмета скоро след като го е взел.
"Установихме, че игривото дразнене присъства и при четирите човекоподобни маймуни", подчертава Лаумер. Подобно на играта като цяло, това поведение може да бъде полезно за изграждане на взаимоотношения между съплеменниците в групата и дори за проверка на социалните граници, посочва Лаумер.
Последният общ предшественик на хората и другите човекоподобни маймуни също може да се е занимавал с игриво дразнене, което би могло да бъде предшественик на нашата любов към шегите, добавя Лаумер.
"Изследването на човекоподобните маймуни е от решаващо значение за разбирането на това кои характеристики на човешкото познание и поведение са общи и вероятно са се развили преди милиони години при един общ прародител", отбелязва Кристофър Крупени (Christopher Krupenye) от Университета " Джонс Хопкинс" в Мериленд. "Това изследване предоставя интересни доказателства, че всички маймуни изглежда участват в игриво поведение на закачки, а също така очертава път за бъдещи изследвания при други видове."
Справка: Spontaneous playful teasing in four great ape species; I. B. Laumer, S. L. Winkler, F. Rossano and E. A. Cartmill; Published:14 February 2024; Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences DOI: https://doi.org/10.1098/rspb.2023.2345
Източник: Great apes like teasing each other - which may be the origin of humour, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари