Хората се раждат с излишък от невронни връзки в мозъка. Тяхното количество постепенно намалява до достигането на ранното детство, когато учените смятаха, че структурата на мозъка става относително стабилна.
Сега две изследвания на учени от Университета на Станфорд подсказват, че този процес е по-сложен, отколкото се предполагаше преди. За първи път се демонстрира, че растежът на микроскопична тъкан продължава в региони от мозъка, които също така показват промени във функционирането си - съобщава Science Daily.
Изследванията са публикувани в Science и Cerebral Cortex.
Работата преобръща централна идея в невронауката, според която количеството мозъчна тъкан върви в посока на намаляване през човешкия живот. Екипът прави откритието си, като проучва мозъците на често пренебрегвана в научните изследвания група - децата.
"Може да се каже, че едва през последните 10 години психолозите започнаха да проучват детските мозъци", според Каланит Грил-Спектър (Kalanit Grill-Spector), професор по психология в Станфорд и старши автор на двете статии. "Въпросът е там, че децата не са миниатюрни версии на възрастните и техните мозъци отразяват това. В нашата лаборатория изследваме деца, защото остава да научим още много за развиващия се мозък в този възрастов диапазон."
Грил-Спектър и нейният екип изследват област от мозъка, която различава лица от други обекти. В работата, достъпна в Cerebral Cortex, те демонстрират, че областите, които разпознават лица, притежават уникален клетъчен план. В тази в Science, те установяват, че микроскопичните структури в рамките на областта се променят при преминаването от детството към зрелостта, като това съотвества на по-добри способности за разпознаване на лица.
"Ние действително наблюдавахме пролиферацията на тъканта", коментира Джеси Гомез (Jesse Gomez), водещ автор на статията от Science. "Много хора са приели песимистични възгледи за мозъчната тъкан - че тъканта намалява постепенно с напредването на възрастта. Ние установихме обратното".
Микроскопични промени в мозъка
Екипът изучава области, разпознаващи лица и места, защото да знаем към кого гледаме и къде се намираме е важно за ежедневното ни функциониране. Във възрастния мозък тези части са близки съседи, но с някои значителни структурни различия.
Любопитен за по-дълбоките клетъчни структури, които не се забелязват при магнитно-резонансната томография, екипът от Станфорд работи съвместно с колеги от Института по невронаука и медицина в Германия, които набавят тънки парчета тъкан от мозъци на починали хора. В рамките на година, международното сътрудничество разработва начин за сравнение на мозъчните области, идентифицирани при функционална магнитно-резонансна томография, с кореспондиращите мозъчни отрязъци. Това им позволява да извлекат микроскопичната клетъчна структура на областите, сканирани с fMRI, което не е все още възможно да се направи с живи хора. Микроскопичните изображения показват забележими разлики в клетъчната структура между областите за лица и места.
"В нашето поле от дълго време си мечтаем един ден да можем да измерим клетъчната архитерктура в мозъците на живи хора и изглежда, че имаме напредък", коментира Кевин Уайнър от Университета на Станфорд, който е съавтор на статиите в Science и в Cerebral Cortex.
Работата установява, че двете конкретни части на мозъка изглеждат различно при възрастните, но Грил-Спектър иска да разбере повече за тези области в мозъка на децата - особено защото уменията, свързани с лицевия регион, се подобряват през юношеските години.
Учените сканират 22 деца (на възрасти между 5 и 12 години) и 25 възрастни (на възрасти между 22 и 28 години), използвайки два вида MRI, единият непряко измерва мозъчната активност (функционален MRI), а другият измерва съотношението на тъкан към вода в мозъка (количествен MRI). Сканирането се използва, за да се установят промените в миелинацията на аксоните, установяващи връзки между различните мозъчните области в хода на човешкия живот.
В допълнение на това, че учените наблюдават разлики в мозъчната активност между двете области, количественият MRI показва, че определена тъкан в лицевата област расте с развитието. Въпросното развитие допринася за разликите в тъканта на областите за лица и места при възрастни.
Макар че функциите, извършвани от изследваните области, имат голямо значение за ежедневното функциониране, на пръв поглед техният избор може да изглежда странен. Причината, според Грил-Спектър, е, че те лесно могат да бъдат идентифицирани в мозъка на всеки човек, дори при 5-годишно дете, което означава, че проучванията с тези части могат да включват голям набор от участници и да произвеждат резултати, които да се сравняват лесно с тези от други проучвания.
Нещо повече, фузиформният гирус, анатомична структура, която съдържа области, обработващи лица, се открива само при хората и човекоподобните маймуни (горили, шимпанзета, бонобота и орангутани).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари