Микроорганизмите, които обитават човешките черва, се смятат за отговорни за много неща, засягащи нашето здраве, гени и дори емоции.
Но най-новите данни са особено стряскащи - тази бактериална империя може да не е единствената в нас.
Възможно е да има отделен "човешки мозъчен микробиом", който се намира в главата ни.
Тези констатации, които са само предварителни на този етап, наскоро бяха представени на постерна сесия на годишната среща Neuroscience 2018 от изследователи от Университета на Алабама в Бирмингам.
Струва си да се спомене, че тези видове научни презентации често са насочени към споделяне на резултатите от нови или текущи изследвания, които все още не са били разгледани от други учени - такъв е случаят и тук.
Причината за това е, че досега все още се учим как чревната микрофобия може да повлияе върху мозъчната функция и поведението и новото предположение - че човешкият мозък има своя собствена микробиомна популация - може да бъде откритие само ако бъде потвърдено в бъдещо проучване.
"Това е хитът на седмицата", заяви пред Science невроученият Роналд Макгрегър (Ronald McGregor) от Университета на Калифорния, Лос Анджелис, който не е участвал в изследването. "Това е една съвсем нова молекулярна фабрика в мозъка със свои собствени нужди ... Това е вълнуващо".
В новото проучване екип, воден от невроанатомът Розалинда Робъртс (Rosalinda Roberts), изследва мозъчни проби, взети от 34 починали - около половината от които са имали шизофрения, а другата половина са считани за здрави, преди да починат.
След сериен анализ за идентификация и количествено определяне се установи, че "всички случаи съдържат бактерии в различни количества. Бактериите са с формата на пръчици и съдържат капсула, нуклеоид, рибозоми и вакуоли", обясняват изследователите в резюмето си.
Илюстрация: Sara Siedleski
Изследователите твърдят, че гъстотата на бактериите варира в зависимост от това къде се намират в мозъчната област. Има изобилие от микроби в субстанцията нигра, хипокампуса и префронталната кора.
Те са открити и в звездовидните мозъчни клетки, известни като астроцити, които играят важна роля в начина, по който комуникират невроните.
Що се отнася до начина, по който бактериите са стигнали дотам, изследователите не знаят, но Робъртс предполага, че може да са били транспортирани с кръвоносните съдове и да са се заселили в аксоните и кръвно-мозъчната бариера.
Екипът признава, че е възможно микробите да са попаднали в мозъчната тъкан чрез някакъв процес на хирургично замърсяване по време на постмортални операции, но начинът, по който са разпространени в цялата тъкан, говори за нещо друго.
Във всеки случай последващи експерименти на екипа установяват, че този бактериален феномен не се ограничава само до човешките мозъци - изследване на мишки също открива доказателства за мозъчни микроби в здрави мишки, но не и в отделна група мишки, които са били отгледани изолатори, които не съдържат микроорганизми.
Определено е още рано, но ако бъдещите изследвания могат да помогнат да се обясни съществуването на този мозъчен микробиом и как той засяга мозъчните клетки, това би могло да се превърне в парадигма, равностойна на откриването на чревния микробиом.
Това би било важна крачка напред в невронауката, която ще помогне да се направят други свързани с това резултати в тази област на изследванията.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари