Два геномни варианта вероятно са свързани със сексуалната ориентация

След пълен геномен ДНК анализ на две хиляди хомо- и хетеросексуални мъже бяха открити два нови геномни варианта, които биха могли да бъдат свързани с формирането на сексуалната ориентация.

Психолози, невробиолози и генетици от няколко института от САЩ проведоха пълногеномно търсене на асоциации (genome-wide association study или GWAS). Това е изследване е подход, който включва бързо сканиране на маркери в целия комплекс от ДНК или геном на много хора, за да се открият генетични вариации, свързани с определена болест или състояние.

Такова проучване е осъществено на 1231 хетеросексуални и 1077 хомосексуални мъже, предимно бели, и откриха няколко еднонуклеотидни полиморфизма или SNP (single-nucleotide polymorphism) на 13-та и 14-та хромозоми в некодираните участъци от генома, разположени близо до гените, които имат, според учените, "функции, възможно свързани с формирането на сексуалната ориентация".

Проучването е публикувано в списание Scientific Reports.

^{Wikimedia Commons}

В 13-та хромозома този ген е SLITRK6, който се експресира предимно в структурите на междинния мозък. Предишни проучвания показват, че размерът на една от тези структури варира сред мъжете в зависимост от тяхната сексуална ориентация. В 14-та хромозома най-близкият ген е TSHR. TSHR разполага с разнообразие от асоциации, включително с хипокампа, частта от мозъка, която консолидира краткосрочните спомени в дългосрочни такива. По-важното е, този ген е свързан с поведението на щитовидната жлеза. Екипът подчертава, че предишни проучвания са установили, че хомосексуалните мъже страдат по-често от базедова болест.

Еднонуклеотидните полиморфизми, асоциирани със сексуалната ориентация, са намерени в интрона на този ген. Според авторите на изследването, разликите в структурата на този интрон могат да обяснят разкритите по-рано различия във функционирането на щитовидната жлеза при хомосексуалистите и хетеросексуалните.

Авторите на статията отбелязват, че техните резултати могат да бъдат зачетени само като предварителни. Първо, заради малкия размер на извадката за проучването (малко над 2000), и второ, заради високата стойност на Р, с което се оценява вероятността от грешки в статистическите изследвания. За двата геномни варианта тази стойност е р = 10^-7, а за изследването на целия геном, трябва да бъде не повече р = 5 х 10^-8.

Въпреки че при повечето хора сексуалната им ориентация може да се прогнозира по комбинацията от полови хромозоми (XX - при жените и XY - при мъжете), 3-4% от мъжете в популацията постоянно се оказват хомосексуални. Малко се знае за генетичните и молекулярните фактори, които засягат ориентацията. Ясно е, че тя се определя от действието не на един, а на много фактори - приносът на наследствеността за формирането й в момента се оценява на 30-40% (оценката е направена въз основа на проучвания, свързани със семейството и проучвания на близнаци).

Още по темата

09/09/2017

Животът

Междукултурни доказателства сочат генетични фактори в основата на хомосексуализма

11/10/2015

Животът

Хомосексуалността може да е свързана с химически модификации на генома

10/07/2015

Човекът

Хомосексуалността е успешна стратегия за привличане на жени

18/06/2016

Животът

Хомосексуалността в животинския свят