Какво би станало, ако можехме да преведем тези песните на китовете и дори какво, ако можехме да изпращаме съобщения обратно? Комуникацията с китовете може да звучи фантастично, но всъщност се приближава все по-близо до реалността.
Междувидовият разговор се води от проекта CETI (Cetacean Translation Initiative), който започва своето амбициозно начинание още през март 2020 г. според списание Hakai Magazine. Целта е да се разшифроват песните на китовете, да се разбере техния „език“ и, да се надяваме, да им отговорим. Може само да се надяваме, че някой ще заснеме видео с реакцията на първия кит, който ще попадне в този разговор с подводния робот.
Идеята възниква, когато компютърният учен Шафи Голдвасер (Shafi Goldwasser) и морският биолог Дейвид Грубер (David Gruber) обсъждат приликите между щраканията на кашалота и морзовата азбука. Те обединяват усилията си с компютърния учен Майкъл Бронщайн (Michael Bronstein), който заявява, че може да се използва изкуствен интелект за анализиране на планините от записи на кашалоти, за да се намерят закономерности, сравними с речта.
Изследването поставя под въпрос концепцията кога комуникацията представлява език и дали наистина съществува освен при хората.
Но имат ли животните изобщо език? Учените спорят по този въпрос не от вчера. За мнозина езикът е един от последните бастиони на човешката изключителност. Животните общуват, но не говорят, смята австрийският биолог Конрад Лоренц (Konrad Lorenz), един от пионерите на науката за поведението на животните, който пише за собствените си комуникации с животните в книгата си от 1949 г. „Пръстенът на цар Соломон“ . „Животните не притежават език в истинския смисъл на думата“, пише Лоренц.
„По-скоро мисля, че все още не сме ги изследвали достатъчно внимателно“, възразява Карстен Брензинг (Karsten Brensing), немски морски биолог, който е написал множество книги за комуникацията с животните. Бренсинг е убеден, че вокализациите на много животни със сигурност могат да се нарекат език. Тук не става дума само за лая на кучета: трябва да бъдат изпълнени няколко условия. „На първо място, езикът има семантика. Това означава, че определени вокализации имат фиксирано значение, което не се променя". Известно е, че сибирските сойки, вид птици, имат речник от около 25 повиквания, някои от които имат фиксирано значение.
Второто условие е граматиката: правила за изграждане на изречения. Дълго време учените са били убедени, че общуването между животните няма никаква структура на изреченията. Но през 2016 г. японски изследователи публикуваха проучване в Nature Communications за вокализациите на някои птици. В определени ситуации птиците комбинират две различни повиквания, за да се предупредят, когато се приближава хищник. Те реагират и когато изследователите им пускат тази последователност на запис. Но, когато редът на повикванията бъде обърнат, птиците реагират много по-малко. „Това е граматика“, казва Брензинг.
Третият критерий е: не може да се нарекат вокализациите на животински вид език, ако те са изцяло вродени. Лоренц е вярвал, че животните са родени с репертоар от изрази и не са научили много през живота си. Няколко животински вида се оказа, че могат на научават нови песни – придобиват нов речник, развиват диалекти, идентифицират се помежду си по име. Някои птици дори се научават да имитират мелодии на мобилен телефон. Делфините придобиват специфични подсвирвания, които използват като идентификатор за себе си, почти като име.
Разговорът с китоподобни и превръщането му в нещо, което може да се анализира, изисква обработка на много данни, много повече, отколкото може да се извърши от хора, затова се използва AI. Езикови модели като GPT-3 могат ефективно да завършат незавършено изречение като научат какво следва обикновено, малко като автокоректор. Но GPT-3 все още понякога греши катастрофално.
И така, имаме модел и имаме китове - какво липсва? Този вид технология изисква около 175 милиарда думи, за да работи за човешкия език, докато сегашната банка от "коди" - музикални фрази - на кашалоти, термин, употребяван за еквивалента на "дума" при кашалотите, е сравнително нищожните 100 000. Следователно следващата стъпка е значително да се увеличи броя на записите на кашалоти, така че да може адекватно да се обучи невронната мрежа на AI.
Дори след като това е направено обаче, е съмнително как технологията ще бъде приета от нищо неподозиращи китове. „Може би те просто биха отговорили: „Спри да говориш глипости!”, казва Бронщайн.
Източник:
Are We on the Verge of Chatting with Whales?
Christoph Droesser, Hakai Magazine
We're Officially Trying To Talk To Whales, IFLScience
Още по темата
Човекът
Музиката наистина е универсален език, доказа науката (аудио)
Животът
Тюлени са обучени да пеят тема от Междузвездни войни. Трябва да ги чуете
Животът
Китовете и делфините са по-сходни с хората, отколкото си мислехме (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари