Три сиви тюлена са обучени да копират реч, както и музикални ноти, включително темата на Star Wars и детската песничка Twinkle Twinkle Little Star, съобщава New Scientist.
Винсент Яник (Vincent Janik) и колегите му от Университета в Сейнт Андрюс, Великобритания, работят с тюлените от раждането им, обучавайки ги да копират нови звуци, променяйки форманта им - фонетичен термин, обозначаващ акустичните характеристики на звуците на речта (предимно гласните), свързани с честотното ниво на гласовия тон и оформянето на тембъра на звука.
“Формантите са подчертани честотни ленти в звуците на нашава реч”, обяснява Яник. „Те са части от звуците на речта, които модифицираме, за да кодираме информацията. Например, различните гласни се различават единствено по форманта си".
В началото тюлените са обучавани да копират последователностите на собствените си звуци и след това да създават мелодии от тях. По-късно са представени на животните човешките гласни звуци, които те копират.
“Нужни са стотици опити, за да разберат тюлени какво искаме да направят, но след като разберат идеята, могат да копират нов звук доста добре още при първия опит”, отбелязва Яник.
Един тюлен, наречен Зола, се проявява като особено добър в копиране на мелодии, включително около 10 ноти на Twinkle Twinkle Little Star.
„Тъй като тюлените използват същите невронни и анатомични структури като хората, за да произнесат тези звуци, те осигуряват добра моделна система, в която да се изучават как се научават звуците на речта”, разказва Яник.
Това не е първият документиран случай, при който тюлени копират човешките гласове. Тюлен, наречен Хувър, е документиран как имитира човешка реч - включително фрази като „как си?“ - в аквариума на Нова Англия в Бостън, Масачузетс, през 80-те години.
Но това е първото проучване, което наистина демонстрира колко гъвкави са вокализациите на тюлените, коментира Аманда Стенсбъри (Amanda Stansbury), която ръководи екипа.
"Предишните проучвания просто предоставят доказателства за това поведение".
Справка: Current Biology, DOI: 10.1016 / j.cub.2019.05.071
Източник: New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари