Възможно ли е сезонността на вируса, причиняващ COVID-19 да е виновна отчасти за увеличавашия се брой новозаразени в Европа и САЩ? Ново изследване от Университета на Илинойс показва, че отговорът е "да".
Случаите на COVID-19 и смъртността, наред с други епидемиологични показатели, са свързани в значителна степен с температурата и географската ширина в 221 страни според нова В статия, публикувана в Evolutionary Bioinformatics.
"Един от изводите е, че болестта може да е сезонна, като грипа. Това е много важно, за да знаем какво трябва да очакваме отсега нататък, след като с помощта на ваксината се обладеят първите вълни на COVID-19", отбелязва Густаво Каетано-Анолес (Gustavo Caetano-Anollés), професор от Института за геномна биология в Университета на Илинойс и водещ автор на статията.
Сезонният характер на вирусните заболявания е толкова широко разпространен, че често говорим за „грипен сезон“, за да опишем по-високата честота на грипа през студените зимни месеци. В началото на пандемията някои изследователи предполагаха, че SARS-CoV-2 може да се държи като другите коронавируси, които се проявяват през есента и зимата. Липсваха данни, особено в глобален мащаб. Работата на Каетано-Анолес и неговите ученици запълва тази специфична празнина в знанията.
Първо изследователите изтеглят съответните епидемиологични данни (честота на заболяванията, смъртност, случаи на възстановяване, активни случаи, честота на тестване и хоспитализация) от 221 държави, заедно с тяхната географска ширина и дължина и средна температура. Те вземат данните от 15 април 2020 г., тъй като тази дата представлява този момент в годината, през който сезонните температурни колебания са максимални в целия свят. Тази дата също съвпадна с времето на ранната пандемия, когато инфекциите с COVID-19 достигат своя връх навсякъде.
След това изследователският екип използва статистически методи, за да провери дали епидемиологичните променливи са свързани с температурата, географската ширина и дължина. Очакванията бяха, че по-топлите страни по-близо до екватора ще бъдат най-малко засегнати от болестта.
"Всъщност нашият глобален епидемиологичен анализ показа статистически значима връзка между температурата и честотата, смъртността, случаите на възстановяване и активните случаи. Същата тенденция бе установена с географска ширина, но не и с географска дължина, както очаквахме", коментира Каетано-Анолес.
Докато температурата и географската ширина са несъмнено имат връзка със случаите на COVID-19, изследователите бързат да посочат, че климатът е само един от факторите, обуславящи сезонната честота на COVID-19 в световен мащаб.
Те отчитат и други фактори чрез стандартизиране на суровите епидемиологични данни в показатели на заболеваемостта на глава от населението и чрез определяне за всяка държава на индекс на риска, отразяващ готовността на здравната система и честотата на съпътстващите заболявания сред населението. Идеята е, че ако болестта нараства в страни с неадекватни ресурси или по-високи от средните нива на диабет, затлъстяване или старост, индексът на риска ще изглежда по-важен в анализа от средната температура. Но не се случва така. Индексът изобщо не корелира с показателите на заболяването.
По-ранната работа на Каетано-Анолес и неговите колеги идентифицират области в генома на вируса SARS-CoV-2, които по-бързи мутации, някои от които са представени в новия вариант на вируса във Великобритания, а други геномни региони остават стабилни. Тъй като подобни вируси показват сезонни повишения в честотата на мутации, изследователският екип търси връзки между мутационните промени във вируса и температурата, географската ширина и дължина на местата, от които са взети проби от геноми по целия свят.
"Нашите резултати показват, че вирусът се променя със собствени темпове и мутациите се влияят от фактори, различни от температурата или географската ширина. Не знаем точно кои са тези фактори, но сега можем да кажем, че сезонните ефекти са независими от генетичния състав на вирусът", отбелязва Каетано-Анолес.
Каетано-Анолес отбелязва, че са необходими повече изследвания, за да се обясни ролята на климата и сезонността при случаите на COVID-19, но той предполага, че въздействието на политиката и културни фактори, такива като склонността да се грижиш за другите са ключови. Те обаче не отменят значението на разбирането на сезонността в борбата с вируса.
Изследователите казват, че нашата собствена имунна система може да е отчасти отговорна за сезонността. Например нашият имунен отговор на грипа може да бъде повлиян от температурата и хранителния статус, включително витамин D, с решаваща роля за нашата имунна защита. Заради по-слабото излагане на слънце през зимата, човешкият организъм не създава достатъчно от този витамин. Но е твърде рано да се каже как сезонността и нашата имунна система си взаимодействат в случая на COVID-19.
"Знаем, че грипът е сезонен и че имаме почивка през лятото. Това ни дава шанс да изградим противогрипна ваксина за следващата есен", коментира Каетано-Анолес. "Когато все още сме в разгара на пандемията, такава почивка не съществува. Може би ако научим как да подсилим имунната си система, това би могло да помогне за борба с болестта, докато се борим да наваксаме непрекъснато променящия се коронавирус".
Справка: Prakruthi Burra et al, Temperature and Latitude Correlate with SARS-CoV-2 Epidemiological Variables but not with Genomic Change Worldwide, Evolutionary Bioinformatics (2021). DOI: 10.1177/1176934321989695
Източник: Global analysis suggests COVID-19 is seasonal by Lauren Quinn, University of Illinois at Urbana-Champaign
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари