Открити в Мароко най-ранни фосили, принадлежащи на нашия вид - Homo sapiens, връщат появата на човека с изумителните 100 000 години по-рано. Откритието се очаква да промени досегашната теория за еволюцията на нашия вид.
Обширно датиране показва, че останките, сред които са трима възрастни, юноша и дете, са на около 300 000 години. Това е много по-рано отколкото се смяташе, че са най-старите човешки останки, открити в Етиопия и датирани на около 200 000 години.
Останките са изкопани в пещера, пълна с каменни сечива и други животински кости, съобщава сайтът на Института Макс Планк. Откритието е обявено в две проучвания, публикувани в списание Nature,
Досегашната теория гласеше, че съвременните хора са еволюирали от една "люлка на човечеството", намираща се в Източна Африка, докато новите фосили са открити в Северна Африка, което показва, че вероятно нашият вид е еволюирал по целия африкански континент, коментират учените от проучването.
Проф. Жан-Жак Юблен (Jean-Jacques Hublin) от Института Макс Планк за еволюионна антропология в Лайпциг, коментира, че откритието ще "пренапише книгите" за появата на хората. "Това не е история за бърза еволюция в "Райската градина" някъде в Африка. Нашето мнение е, че е по-скоро постепенно развитие и в него е включен целия континент. Така че ако има Райска градина, то това е цяла Африка", добавя ученият.
Снимка: Shannon McPherron MPI EVA Leipzig (License: CC-BY-SA 2.0)
Предишни открития от същото място през 60-те години са датирани на 40 000 години и са окачествени като африканска форма на неандерталци - близък еволюционен братовчед на Homo sapiens.
Но присъединилият се към екипа в Джебел Ирхуд проф. Юблен започва да преоценява мястото. Над 10 години по-късно той представя ново доказателство, което променя историята. По време на пресконференция в College de France в Париж проф. Юблен показа на журналистите фосилни останки, които неговият екип е изкопал от Джебел Ирхуд в Мароко.
Сред тях са черепи, зъби и дълги кости. Те са датирани с високотехнологични методи, като черепите са били почти идентични с тези на съвременните хора. Забелязани са няколко значителни разлики - леко по-издадено чело и по-малка черепна кухина.
Екипът на проф. Юблен датира костите като датира обширната колекция кремъци, открита край тях. За целта е използвана техниката термолуминисценция, за да се измери нивото на натрупване на радиация в артефактите и да се установи точната им възраст. Учените са се опитали да извлекат генетичен материал от костите, но са открили, че фосилите са твърде стари и околната среда твърде суха, за да се постигнат някакви резултати по този начин.
Снимка: Mohammed Kamal MPI EVA Leipzig (License: CC-BY-SA 2.0)
Разкопките разкриват, че тези древни хора са използвали каменни сечива и са знаели как да контролират огъня. Така че те не само са изглеждали като Нomo sapiens, но и са действали като такива.
Преди нашия вид е имало различни примитивни човешки видове, всеки от които е изглеждал различно и е имал своите слабости и предимства. И тези различни видове хора, също като при останалите животни, постепенно са еволюирали и променили на външен вид в продължение на стотици хиляди години.
Общоприетата теория гласи, че Homo sapiens е еволюирал внезапно от по-примитивни хора и е придобил външния вид, който имаме сега. Според теорията едва тогава хората са се разпръснали из Африка и останалата част на света.
Джебел Ирхуд е типично археологично място в Африка, датиращо от преди 300 000 години. Из повечето подобни места се откриват подобни сечива и доказателства за употреба на огън. В тях обаче няма фосилни останки.
И тъй като повечето експерти работят с презумцията, че нашият вид не се е появил по-рано от преди 200 000 години, се е възприемало, че тези места са били населявани от по-стари, различни видове от хората. Но откритието от Джебел Ирхуд сега прави възможно именно Homo sapiens да е оставил сечивата и огньовете по тези места.
"Ние не се опитваме да кажем, че произходът на нашия вид е в Мароко - откритията в Джебел Ирхуд показват, че тези места е можело да бъдат открити из цяла Африка преди 300 000 години", коментира Шанън Макфиърън (Shannon McPhearon), член на екипа на Института Макс Планк.
Долна челюст от Homo sapiens открит в Джебел Ирхуд; Снимка: Jean-Jacques Hublin MPI EVA Leipzig (License: CC-BY-SA 2.0)
Преди 300 000 години Африка не е изглеждала като днес е важно да се отбележи. Пещерата, в която са открити фосилите, е била разположена по средата на тревиста местност с малки групи дървета, обитавана от газели, зебри и диви животни, докато лъвовете и първите Homo sapiens са ги преследвали. Сахара все още не е съществувала, което означава, че нашият вид е можел да мигрира на обширни разстояния.
Авторите на проучването отбеляват, че макар хората, които тези фосили представляват, да са се смесили с хората, които живеят днес, те не са съвременни хора, с каквото значение ние даваме на това понятие. Техните мозъци не са били добре развити и не са имали интелигентността, която ние свъзваме с нашия вид.
Източник: France24
Още по темата
Животът
Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите
Човекът
Древните хора са се разделили от шимпанзетата на Балканите, а не в Африка
Човекът
Коренните жители на Австралия имат най-древната цивилизация на Земята извън Африка (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари