„Спирането“ и „виждането“ са ключови компоненти на много видове медитативни практики, включително будистката дзен медитация. Всъщност тези практики обикновено водят до прекратяване на всички дейности за наблюдение на мислите, чувствата и усещанията, възникващи в даден момент, както и звуци или други сензорни стимули в заобикалящата ни среда.
В будистката медитация „спирането и виждането“ по същество се отнася до процеса на отказ от страстни желания или заблуди на ума и виждане на „истината“, т.е. възприемане на нещата точно такива, каквито са, без интерпретации или опити да се променят. В комбинация тези две концепции обобщават древната вяра и философската представа, че потискането на действието и наблюдението/настройването на сензорните стимули могат да подобрят осъзнаването и разбирането, помагайки да се установи духовна връзка със заобикалящата среда.
Състоянието на съзерцание и внимание, което може да се изпита по време на медитация, е сравнимо с това, което човек може да почувства, докато наблюдава спиращ дъха природен спектакъл (напр. залез, водопад, звездите в нощното небе и т.н.), произведение на изкуството (картина, филм и т.н.) или друго явление, нещо или човек, които той/тя намира за естетически приятни. С други думи, красотата изглежда ни подтиква да спрем и да прегърнем настоящия момент.
Очаровани от въздействието, което наблюдението на нещо, което намираме за красиво, може да окаже върху мозъка и възприятията ни, изследователи от Университета в Торино наскоро извършват преглед на предишни изследвания, фокусиращи се върху тази тема и основана на различни дисциплини (например неврология, психология, компютърни науки и философия). След това учените представят резюме на събраните досега констатации, заедно със своите съображения, в статия, публикувана в списанието на Elsevier Neuroscience and Biobehavioral Reviews.
Като цяло, резултатите от проучванията, които изследователите разглеждат в своя доклад, предполагат, че емоциите, произтичащи от наблюдението на естетически приятни елементи, играят решаваща роля за това как хората придобиват нови познания и се адаптират към заобикалящата среда. Тази идея е свързана с теории, въведени в миналото, като романтичната идея за „върховенство на естетиката над разума“ или класическата гръцка философия.
Авторите на доклада анализират тези теории и минали проучвания, изучаващи как нашето възприятие на красотата може да улесни придобиването на знания. Освен това въвеждат хипотезата „спиране за знание“ ("stopping for knowledge" hypothesis), която се основава на модели на естетическа оценка, очертани от други екипи в миналото, както и на теорията за предсказуемо кодиране (predictive coding theory), предложена от Карл Фристън (Karl Friston).
Кредит: Sarasso et al.
„В този преглед ние обсъждаме мултидисциплинарни резултати и предлагаме оригинален разказ за естетическата преценка (хипотезата „спиране за знание“), формулирана в рамките на теорията за предсказуемото кодиране“, заявяват изследователите в своя доклад. „Обсъждахме доказателства, които показват, че естетическите емоции се появяват съгласувано с потискането на двигателното поведение (т.е. минимизиране на действието), насърчавайки едновременно подобряване на възприятието на ниво сензорни кортикали (т.е. оптимизиране на обучението).“
Въз основа на последните проучвания, които те преглеждат, изследователите предлагат хипотезата, че естетическата оценка представлява хедонична обратна връзка (т.е. система за възнаграждение в мозъка, стимулираща желаното или полезно поведение), която улеснява процесите на обучение. В крайна сметка, съзерцаването на красотата може по този начин да накара хората да спрат да се движат и да търсят по-нататъшно усвояване на знания, на свой ред приспособявайки своето перцептивно обучение и извличане на паметта.
Изследователите твърдят също, че помощта на пациентите да осъзнаят разбирането на красотата в заобикалящия ги свят може да изиграе важна роля в психотерапията, тъй като много психични разстройства са свързани с разединени преживявания на емоции и сковани мисловни процеси. Научавайки се да бъдем в момента, да спираме и да наблюдаваме красотата около себе си, би могло да помогне на хората да възвърнат любопитния, радостен и отворен възглед за живота.
В бъдеще резултатите могат да послужат за ориентир на по-нататъшни проучвания, изследващи въздействието на естетическата оценка върху придобиването на знания и резултатите от психотерапията. Освен това той може също така да помогне за разработването на нови терапевтични подходи, отчасти базирани на естетическа оценка, или на алгоритми за машинно обучение, които отразяват процесите на обучение на човека.
Справка: "Stopping for knowledge": The sense of beauty in the perception-action cycle. Neuroscience & Biobehavioral Review(2020). DOI: 10.1016/j.neubiorev.2020.09.004.
Източник: How the appreciation of beauty can foster perceptual learning, Medical Xpress
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари