Генетичен анализ разкрива защо местните нелетящи папагали в Нова Зеландия, какапо (kākāpō), имат еднакво често или зелени, или маслинени пера.
Какапо (Strigops habroptilus) е нощна птица, чиято популация силно намалява след пристигането в Нова Зеландия на европейците, които донасят със себе си нови хищници. Към 1995 г. са останали само 51 птици. Благодарение на усилията за опазване популацията нараства до около 250 птици.
Според ДНК изследвания, какаро принадлежи към най-древното оцеляло семейство от разред Папагалоподобни (Psittaciformes), базово спрямо другите семейства папагали. Това е единственият жив нелетящ папагал и най-тежкият вид папагали.
Зелен нелетящ папагал какапо. Кредит: Kākāpō Recovery
Предците на папагала са се появили на древния континент Зеландия в края на „епохата на динозаврите“, когато континентът се е отделил от Гондвана.
През милионите години след това сред какапо са се появили цветови вариации.
Зелен (вляво) и маслинов (вдясно) какапо. Кредит: Department of Conservation of New Zealand / https://doi.org/10.1371/journal.pbio.3002755.g001 .
Новото изследване, публикувано в PLOS Biology, се опитва да обясни различните цветове на кекапо. Анализирани са геномните последователности на 168 индивида.
Маслиненият цвят се появява за първи път преди около 1,93 млн. години, което съвпада с еволюцията на 2 хищни птици: орела на Хааст (Hieraaetus moorei) и блатаря на Ейлс (Circus teauteensis) от семейство Ястребови.
Смята се, че и двете птици са изчезнали скоро след пристигането на маорите на архипелага преди около 600 години.
Орелът на Хааст е най-големият орел, за който е известно, че е съществувал, с тегло 10-18 кг и с размах на крилете 3 м.
Орелът на Хааст (Hieraaetus moorei) атакува два моа. Кредит: John Megahan / PLoS Biology, doi: 10.1371/journal.pbio.0030020.
Сканиращата електронна микроскопия показва, че зелените и маслиновите пера на какапо реагират по различен начин на светлината.
Компютърните симулации предполагат, че независимо от това кой цвят е бил по-рядък, вероятността да бъде открит от хищниците е била по-малка. Това може да обясни защо и двата цвята са се запазили при какапо.
Авторите на изследването заявяват, че разгадаването на появата на различните окраски може да помогне за опазването на критично застрашения вид. Те показват, че без намеса цветовата вариация на какапо може да бъде загубена само за 30 поколения.
"С помощта на изчерпателна геномна библиотека за вида обяснихме как сегашните цветови морфи на какапо може да са резултат от натиска на изчезнали хищници", обяснява съавторът Андрю Дигби (Andrew Digby) от Департамента за опазване на околната среда на Нова Зеландия.
Зелено какапо на име Синбад. Кредит: Jake Osborne, DOC.
"Използването на геномиката за разбиране на настоящото значение на тези характеристики е важно, тъй като се стремим да възстановим маури (жизнената сила) на какапо, ограничавайки интензивния контрол и връщайки ги в предишните им местообитания."
Справка: Urban L, Santure AW, Uddstrom L, Digby A, Vercoe D, Eason D, et al. (2024) The genetic basis of the kākāpō structural color polymorphism suggests balancing selection by an extinct apex predator. PLoS Biol 22(9): e3002755. https://doi.org/10.1371/journal.pbio.3002755
Източник: Kākāpō changed colour to escape largest ever eagles, Evrim Yazgin, Сosmos magazine
Още по темата
Животът
Какапо, най-дебелият папагал в света, е обявен за птица на годината на Нова Зеландия за 2020 г. (видео)
Животът
Белите и черните пера може би помагат при полета на някои птици
Животът
Папагалите Какапо се размножават с рекордни темпове (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари