Кога животните започват да издават звуци? "Първият вик" е отпреди 400 милиона години

Вокализациите на костенурките преосмислят произхода на аудио комуникацията

Ваня Милева Последна промяна на 28 октомври 2022 в 00:01 4612 0

Дървото включва 1800 вида дишащи гръбначни животни, които са определени или по признака наличие, или по признака липса на акустична комуникация. Цветовете в спектрограмите представят интензивността на звука, като топлите цветове представляват висока интензивност, а студените цветове (т.е. синьото) - ниска интензивност или липса на звуци, Кредит: Jorgewich-Cohen et al.

Звуците, издавани от повече от 50 гръбначни животни, за които преди се смяташе, че са неми, отдалечават произхода на този вид комуникация с поне 100 милиона години, показва проучване.

Костенурките може би никога няма да заемат първото място сред най-изявените певци в животинското царство, но се оказва, че те наистина имат какво да кажат. В ново проучване, публикувано в Nature Communications, изследователи установяват, че костенурките, както и други недостатъчно проучени животни, всъщност общуват, използвайки разнообразен репертоар от вокални звуци. Авторите на изследването предполагат, че тяхното откритие може да отдалечи произхода на акустичната комуникация назад във времето до общия прародител на всички дишащи гръбначни животни.

Преди настоящото изследване много от включените видове "се смятаха за неми", разказва пред Scientific American Габриел Йоргевич-Коен (Gabriel Jorgewich-Cohen), докторант в Университета в Цюрих. Като прослушва внимателно записите на 53 вида - включително костенурки, риби-бегачи, кацилии (безкраки земноводни) и ендемичната новозеландска гущероподобна туатара - екипът стига до друго заключение: че вокализацията е по-широко разпространена, отколкото се е смятало досега, и че "звуците, които издават костенурките, имат същия еволюционен произход като нашата собствена вокална комуникация", посочва Йоргевич-Коен.

Откритията в статията дават нов тласък на дебатите около способността на някои животни да общуват помежду си. През 2020 г. двама учени публикуват статия в Nature Communications, в която картографират еволюционната филогения на около 1800 вокализиращи и невокализиращи видове и изказват предположението, че акустичната комуникация е еволюирала независимо в основните линии на Земята (включително жаби, птици и бозайници) във връзка с нощния начин на живот, съобщава New Scientist. В този анализ костенурките са били включени в групата на невокализиращите.

Но доказателства, че привидно невокализиращите видове всъщност използват звук, се разпространяват извън научните среди от десетилетия, ако не и от поколения. Ирене Балах (Irene Ballagh), зоолог от Университета на Британска Колумбия, която не е участвала в работата, разказва пред Scientific American, че майка ѝ си спомняла, че е чувала туатарите да общуват помежду си въпреки "съвсем категоричните твърдения" на научната общност за обратното.

Ендемичната туатара в Нова Зеландия е много необичайно животно. То е единственият жив представител на група влечуги, известни като Rhynchocephalia (понякога известни в миналото като Sphenodontia), които са се появили за първи път преди повече от 200 милиона години. Това не са гущери! Кредит: Wikimedia Commons

Йоргевич-Коен започва да изследва звука при недостатъчно проучени дотогава видове, изучавайки собствените си домашни костенурки.

"Реших да ги запиша, просто за да проверя", разказва той пред New Scientist. "Открих няколко звука там, а след това просто продължихме [с още видове]. И изведнъж имах добра извадка и можех да разбера една по-голяма картина".

Оттук нататък екипът събира звуци от още 50 вида костенурки, както и от дишащи с бели дробове риби, туатара и кацилии. За да определи по-добре кои сценарии биха могли да предизвикат звуци, Йоргевич-Коен пътува до пет държави, за да записва всеки вид в продължение на поне 24 часа, и го прави в различни условия, включително когато животните са сами или в еднополови или смесени групи, и дори когато са под вода. Всеки от изследваните видове е издавал поне един звук, като в много случаи тези записи са били първите, които са били чути някога.

Амазонски речни костенурки (Podocnemis expansa), един от видовете, включени в настоящото изследване.
Кредит: Hippopx (CC0 1.0)

Изследването допринася за задълбочаване на познанията на учените за вокализациите на тези групи, но има значение и за еволюцията на аудио комуникациите в по-широк план. Когато изследователите анализират отново по-ранните филогении с добавените от тях данни, те стигат до заключението, че вместо да еволюира многократно, вокализацията е еволюирала веднъж при един общ прародител. По-конкретно, Йоргевич-Коен и колегите му проследяват вокализацията до лопатообразната риба Eoactinistia foreyi, която се счита за възможен последен общ предшественик на всички дишащи с бели дробове риби. Това би означавало, че вокалната комуникация е еволюирала преди около 407 милиона години, поне 100 милиона години по-рано, отколкото се смяташе досега.

Справка: 

Jorgewich-Cohen, G., Townsend, S.W., Padovese, L.R. et al. Common evolutionary origin of acoustic communication in choanate vertebrates. Nat Commun 13, 6089 (2022). https://doi.org/10.1038/s41467-022-33741-8

Chen, Z., Wiens, J.J. The origins of acoustic communication in vertebrates. Nat Commun 11, 369 (2020). https://doi.org/10.1038/s41467-020-14356-3

Източник: Turtle Vocalizations Reframe Origins of Auditory Communication, The Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !