Екип биолози от Кембридж са установили интересна еволюционна зависимост у един вид дребни маймуни - колкото е по-голяма подезичната им кост, т.е. по-оглушително могат да реват, толкова по-малки са репродуктивните им органи, съответно по-малко сперматозоиди могат да произведат.
Широконосите маймуни ревачи (Alouatta) са с размерите на малко куче, с тегло около седем килограма, но въпреки това те са сред най-силните сухоземни животни на планетата и издават звуци с акустичната честота на тигри.
Еволюцията е дала на тези иначе летаргични същества сложна и мощна вокална система. За самците ревът е важна функция при чифтосване: да привлича женските и да плаши съперниците.
Но не всички самци на маймуните ревачи са еднакво надарени. Ново изследване върху този вид разкрива у самците еволюционен "компромис" между инвестициите в размера на подезичната куха кост в гърлото, която позволява да резонира гърления им рев и размера на репродуктивните органи, а именно тестисите.
Колкото е по-голям вокалния орган на мъжкия ревач и има по-дълбок и по-внушителен рев, толкова по-малки са тестисите му и по-малко сперматозоиди може да произведе.
Мъжките залагат на рев или топки според достъпността на женските
Изследователите установили, че това е компромис, който коресподира със системите за чифтосване на различни видове ревачи. Мъжките с големи подезични кости и силен рев, но с по-малки тестиси живеят в малки социални групи, често само с един доминиращ мъжки и няколко женски - т.е. с "харем".
Мъжете с по-големи тестиси и по-малки подезични кости живеят в големи групи с до пет - шест мъжки, а женските се чифтосват с всички самци в групата. Тези мъжки не разполагат с изключителен достъп до женските и битката за репродукция е насочена по-скоро към "конкуренцията на сперматозоидите" - количеството и качеството на спермата.
Компютърно генериран 3D модел на боливийски червен ревач (Alouatta сара) с подезичната кост в червено. Източник: Jacob Dunn
Откритието, публикувано днес в списание Current Biology, показва още един пример за сексуалния подбор според учените - теория, първо предложена от Чарлз Дарвин през 1871 г. - и по-специално за еволюционния компромис между "репродуктивни стратегии преди и след съвокупляване": черти, които помагат на самците да се конкурират за достъп до партньорки, спрямо тези, които помагат на мъжките да се конкурират, за да ги оплодят.
"В еволюционен смисъл, всеки от мъжки пол се стреми да има колкото се може по-голямо потомство, но когато стане въпрос за репродукция не може да имаш всичко", коментира д-р Яков Дън (Jacob Dunn), от катедра биологична антропология към Университета на Кеймбридж, който е ръководител на новото проучване.
Череп, челюст и подезичната кост от червена маймуна ревач показва огромните размери на подезичната кост спрямо размера на тялото. Източник: Jacob Dunn
"Има доказателства при други животни, че когато мъжките инвестират в големи организации, ярки цветове или оръжия като рога или дълги кучешки зъби, те не са в състояние да инвестират и в репродуктивните си качества. Все пак, това е първото доказателство за компромис между вокална инвестиция и производството на сперма ", обяснява биологът.
В биологията се проявяват компромиси тогава, когато една характеристика не може да се увеличава, без да се намали друга, казва Дън.
"Може да се окаже, че инвестицията в развитието на голям вокален орган и силен рев е толкова скъпа, че просто няма достатъчно допълнителна енергия, за да се инвестира в тестисите. Възможно е благодарение на големия вокален орган, ревът да е толкова ефективен за възпиране на съперниците, че да няма нужда да се инвестира в големи тестиси", обяснява изследователят.
"Гласните струни на маймуните ревачи са три пъти по-дълги от тези на човека, а те са все пак десет пъти по-малки от нас, а подезичната им кост е уникално адаптирана да резонира звука и да увеличава силата му", заяви Дън. "Резултатите от нашите акустични анализи показват, че маймуните ревачи произвеждат рев в подобна честота като на тигрите."
Боливийски червен ревач (Alouatta сара). Източник: Senda Verde Animal Refuge
Чарлз Дарвин е бил очарован от "фантастично мощните" вокални органи на маймуните ревачи, въпреки че описва тяхния хор като "ужасен концерт" в "Произход на човека".
Новото изследване показва колко прав е бил Дарвин, когато е написал в "Произход на видовете": "Целият организъм е така обвързан, че когато се случат леки отклонения в една част, натрупани чрез естествен подбор, неизбежно се променят други части."
Източник: Calls vs. balls: monkeys with more impressive roars produce less sperm, University of Cambridge
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари