Маймуните, подобно на хората, биха могли да участват в процеса на самоопитомяване, променяйки хода на собствената си еволюция и физиология чрез начина, по който се държат помежду си, показва ново изследване.
Опитомяването на животните води не само до промяна в поведението им, но и до развитие на определени физически характеристики, които не се наблюдават при техните диви роднини. Този феномен - наречен синдром на опитомяване - се забелязва още от времето на Чарлз Дарвин и се смята, че се крие зад всякакви физически черти и характеристики. Например потискането на агресията предизвиква скъсяване на муцуни и рога, увеличава гъвкавостта на ушите, променя окраската и др.
Терминът „опитомяване“ е най-често използван в контекста на опитомяването на животни от хора, но не винаги означава това. Освен това учените предполагат, че хората неволно са се самоопитомили - залагайки на партньори, проявяващи по-малко агресивно и по-социално поведение.
Предполага се, че поколения тези избори може да са потиснали някои от по-дивите и анималистични аспекти на нашето поведение, а са насърчавали толерантността и просоциалното поведение, което от своя страна може да доведе до развитието на човешката цивилизация, каквато я познаваме.
Изглежда убедителен аргумент, но учените признават, че доказателствата за тази хипотеза остават до голяма степен косвени.
„Това наистина е популярна и вълнуваща идея, но липсва пряко доказателство, връзка между дружелюбното поведение и други характеристики на опитомяването“, коментира неврологът Асиф Газанфар (Asif Ghazanfar) от Университета в Принстън.
Обикновената мармозетка (Callithrix jacchus), малка маймуна, която живее в горите на Бразилия, демонстрира висока степен на социална толерантност и може да общува с роднини чрез вокализация. Малките учат тази вокализация по същия начин, по който човешките деца се учат да говорят - с помощта на родителите си.
Един от известните маркери за опитомяване на тези маймуни е бялото петно от козина на челото.
За да проучат връзката между белите петна козина и развитието на вокализацията, изследователите наблюдават три двойки новородени маймуни близнаци. Учените използват компютърна „симулатор на родител“ - система, програмирана да комуникира с близнаците с гласа на майката.
В експеримента, проведен в продължение на два месеца, компютърът отговаря на едното малко от двойката 10 пъти по-често от другото. Изследователите установяват, че количеството вокално обучение, което животните са получили, е свързано с размера на бялото петно на главата им, като този маркер за опитомяване изглежда по-голям и нараства по-бързо, ако малките получават повече обратна връзка.
"Ако се промени скоростта на гласовото развитие на мармозетките, тогава се променя скоростта на оцветяване на козината", обяснява Газанфар. „Това е едновременно завладяващ и странен набор от резултати!“
Изследователите предполагат, че развитието на този маркер е свързано с клетките на нервния гребен, колекция от стволови клетки, които мигрират по цялото тяло в ранните етапи на развитие.
Едни от производните на клетките на нервния гребен са меланоцитите, които допринасят за пигментацията. Изследователите твърдят, че актът на обучението за „говорене“ действа като един вид условен рефлекс за самоопитомяване, който засяга развиващото се тяло на младата маймуна.
Учените смятат, че това откритие може да помогне да се разбере как е протичала човешката еволюция. Това е първото експериментално доказателство, че взаимодействията в даден вид водят до самоопитомяване.
Справка: Domestication Phenotype Linked to Vocal Behavior in Marmoset Monkeys
Asif A. Ghazanfar et al., Current Biology, Published:October 15, 2020, DOI: https://doi.org/10.1016/j.cub.2020.09.049
Източник: Monkeys May Have Self-Domesticated Just Like Humans Did, Study Suggests, ScienceAlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари