Мистериозни дълбоководни акули отхапват цели парчета от китовете

Никола Кереков Последна промяна на 18 април 2016 в 12:12 15517 0

Кредит Bill Curtsinger

Акулите пури - демоните от дълбините - тероризират мигриращите китове, отхапвайки цели парчета от тях.

Всеки белег разказва своята история. По китовете мигриращи през тропическите води на океаните често се забелязват подобни на кратер рани и изглежда, че т.нар. cookie-cutter акули (акула пура) са причината за тях. Но до този момент нямаше достатъчно данни за това колко чести са подобни нападения от акули върху китовете нито къде и как се случват.

Наречени още "демони гризачи на китове" (“demon whale biters”), тези мистериозни акули обикновено дебнат в топлите води между 40° северна и 40° южна ширина - което приблизително отговаря на зоната между Бахамите и Мадагаскар.

Смята се, че те идват от дълбочина 1000 до 4000 м. за да ловуват свежо месо, като отхапват цели парчета от китовете - което си е сериозно постижение предвид факта, че те са дълги само около половин метър.

"Това е един от начините, по които те се хранят, отхвапвайки парчета от много по-големи животни без да ги убиват," обяснява Янис Папастаматио (Yannis Papastamatiou) от Международния университет на Флорида в Маями.

Видът на свирепите създания показва защо са наричани "демони гризачи на китове" (“demon whale biters”).

Наскоро, двама южноафрикански изследователи са анализирали данни за травмите на повече от 1700 трупа на китове събрани от един от тях в китоловната станция Донкергат в Южна Африка за период от 8 месеца през 1963 г., когато комерсиалното китоловство все още е било разрешено. 

Характеристиките на раните по сейвали, финвали, ивичести китове на Брюде и кашалоти потвърждават, че акулите пури (род Isistius) определено са причината.

"Фактът, че китовете бяха мъртви ни позволи да огледаме цялото им тяло, а не само участъците, които са видими, когато животните излизат на повърхността да си поемат въздух," обяснява Теони Фотопоуло (Theoni Photopoulou) от Центъра за статистическа екология към Университета на Кейп Таун в Южна Африка, който е съавтор в изследването. Така те са успели да определят къде точно по китовете се наблюдават ухапванията, а нивото на зарастване на раните показвало кога са се случили нападенията.

Десетки рани

Резултатите показват, че акулите са причинили много рани от главата до опашката на китовете преминаващи през техния хабитат. Един сейвал имал цели 138 следи от незараснали ухапвания по тялото си.

Комбинирайки това с вече известните факти за разпространението на китовете и акулите, учените са успели да определят как честотата и хронологията на ухапванията били свързани с миграцията на китовете.

"Открихме, че китовете биват нахапвани често през есента, зимата и ранната пролет в Южното полукълбо," разказва Фотопоуло. Това показва, че до средата на пролетта китовете вече са се оттеглили от зоната, където живеят акулите.

Акулите пури са дълбоководни, живеещи на 1000 до 4000 м. дълбочина и никак не са едри - на дължина достигат до половин метър, но въпреки това жестоката им стратегия на хранене е достатъчно ефективна

Резултатите съвпадат с вече известните данни за миграциите на сейвалите и финвалите, но също така разкриват нещо ново за кашалотите. По-малкия брой рани по все още растящите кашалоти предполага, че те прекарват по-малко време на голяма дълбочина - където се намират акулите - отколкото възрастните китове.

Следи от жестоките ухапвания на акулите пура по тялото на мъртъв кит.

Папастаматио смята, че изследването убедително посочва акулите пури като основен виновник за раните по китовете. Предвид факта, че често няма други начини да се изследват мистериозните дълбоководни същества като тези акули, той смята, че изучаването на следите от ухапвания може да помогне да подобрим познанията си за разпространението на акулите.

Въпреки, че ерата на китоловството отдавна е приключила в ЮАР (както и в по-голямата част от света), белезите от "хапещите демони" по живите китове може да ни осигурят също и нови данни за поведението на някои по-малко известни видове китове.

По материали от: PLoS One, DOI: 10.1371/journal.pone.0152643

Източник: New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !