Трудно е да си представим, че днешните октоподи или калмари някога са имали черупки. Еволюционната война, която е бушувала под водата преди повече от 100 милиона години ги е оформила в съвременния им вид, отбелязва NewScientist
Главоногите - безгръбначни същества с пипала, които включват октоподи, калмари и сепии - притежават някои наистина изключителни качества, като например моментална промяна на цвета, изхвърляне на мастило с цел заблуда на хищниците , реактивно придвижване и поляризирано зрение.
Октоподите са известни също като много интелигентни за безгръбначни и показват способности за решаване на сложни задачи.
Досега произходът на главоногите, които са произлезли от древни морски мекотели с черупки, бе обвит в мистерия.
За съжаление, тези животни са меки, без твърди скелети и рядко оставят някакви отпечатъци, което прави проследяването на произхода им изключително трудно. Но с помощта на комбинация от генетично секвениране и фосили - малко, но ценни - изследователи от Университета на Бристол, Великобритания, са успели да установят кога за последно предците на главоногите са използвали черупки.
Според резултатите, публикувани в Proceedings of the Royal Society B, калмари, октоподи загубили своята черупка през юрски и кредни периодите Юра и Креда.
Най-новите изследвания от учени от университета в Бристол, във Великобритания, показват, че октоподът и неговите роднини са развили своите странни конструкции на тялото и необичайни способности по време на период на ускорена еволюция, известна като мезозойска морска революция.
Времето на динозаврите
"На сушата това е времето на динозаврите, но и под водата екологията се променя бързо", разказва водещият изследовател Ал Танер (Al Tanner). "Сега е известно, че главоногите еволюират в този важен преход, за да се изплъзнат от черупките на своите предци и да се развият като динамични и уникално адаптирани морски животни".
"Рибите, калмари и техните хищници са уловени в капана на еволюционната "надпревара във въоръжаването", която води до все по-бързи и ловки хищници и плячка", отбелязва Танер.
Заради еволюционния натиск от изключително адаптираните мезозойски морски хищници, много морски безгръбначни е трябвало да се разработят нови защити или да рискуват да бъдат унищожени. Това довело до нуждата да се отърват от закотвящите ги черупки, за да се изплъзнат леко пред лицето на хищника.
Важно значение за тези констатации е генетична техника, която дава възможност на изследователите да изградят времевата линия на различните главоноги прародители от родословното им дърво.
Молекулярната филогенеза на главоногите, коремоногите и двучерупчестите мекотели и червеите, които са извън групата.
След това резултатите от молекулярния часовник са сравнени с фосилните записи и съпоставяйки ги, учените успяват да нарисуват историята на калмарите и октоподите, които са загубили черупките си.
"Ключовият елемент на молекулярния часовник е фактът, че мутациите постоянно се натрупват в генетичния материал с течение на времето - като изчислим колко мутации са се случили за милион години и колко са се отдалечили една от друга различните групи, можем да предвидим еволюционния път", разказа проф. Давиде Пизани (Davide Pisani), съавтор на изследването.
Вижте епичната подводна битка между мурена и октопод:
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари