Той беше пламенен, ярък и безжалостен, и хората го обичаха именно заради това. През 1985 г., едва на 22 години, Гари Каспаров става най-младият световен шампион по шахмат. И остава на върха 20 години. Но това, което го изстрелва в стратосферата, са епичните му битки със суперкомпютъра на IBM Deep Blue през 1996 и 1997 г.
Първият двубой човек срещу машина започва лошо за Каспаров, но той успява да извоюва победа с 4 на 2. По време на реванша обаче година по-късно Каспаров не успява да се възстанови психически и губи с 2½ на 3½. Нужни са му 20 години, за да преодолее тази загуба - и да приеме своя бивш съперник - изкуственият интелект, припомня New scientist.
Изданието се обръща към бившия шампион по повод неговата нова книга "Deep Thinking: Where machine intelligence ends and human creativity begins by Garry Kasparov".
Точно публикувахте книга, в която описвате своята загуба от Deep Blue. Написването й беше ли вид катарзис за вас?
Абсолютно да. Имаше много въпроси около преиграването ми с Deep Blue, на които избягвах да отговоря и отговорите не винаги бяха приятни. Въпреки че това се случи преди 20 години, да пиша за него беше много болезнено преживяване. Никога не съм анализирал тези шест игри в дълбочина с помощта на съвременни шахматни компютри. Но открих, че тогава Deep Blue също не е играл много добре - поне не толкова добре, колкото вярвах по онова време - и това ме накара да се чувствам дори още по-зле спрямо моето ужасно психично състояние по време на мача, който загубих. Разбира се, беше само въпрос на време преди Deep Blue или друга машина да ме победи, но тогава играх притеснително под нивото си.
Ако можехте да се върнете обратно назад и да изиграете втората игра отново, бихте ли го сторили?
Веднъж сторено нещо, то не може да бъде върнато, но ако имах машина на времето, със сигурност бих помислил да я използвал за по-добра употреба. Мачът беше такава аномалия, отне ми години дори да само да се опитам да извлека поуки от него.
Какви са по-съществените уроци от вашата загуба?
Известен като човека от "човек срещу машина", аз се чувствах задължен да защитя честта на човечеството, но също така съм реалист. Историята казва: за почти всяка задача, включително игра на шахмат, машините неизбежно ще превъзхождат дори човек плюс машина. Изкуственият интелект ни поразява с мащабна вълна, затова е време да го възприемем и да спрем да се опитваме да се придържаме към умиращото статукво.
Източник: Andrzej Krauze
Какво ще кажете за мача между изкуствения интелект AlphaGo на DeepMind и световния шампион по Go Ли Сидол (Lee Sedol) от Южна Корея, завършил с победа за машината с 5 на 0,1?
Разбирам, че AlphaGo изигра някои действително необичайни хода, силни ходове, които нито един човек не би и помислил. Не ме изненадва, че има пространство за това в една игра, дълга и изкусна като Go, в която отделният ход е от по-малко значение отколкото в шахмата. Дори е възможно да бъдат открити напълно нови начини за играене на Go колкото повече машината става по-силна. Много вероятно е хората да не са в състояние да повторят тези нови стратегии, тъй като те зависят от уникалните способности на машината.
Наричате Deep Blue края, а AlphaGo - началото. Какво имате предвид?
Шахматът е разглеждан като идеалното поле за изследване на познанието, но се оказа, че световният шампион по шахмат може да бъде победен като едва засегне повърхността на изкуствения интелект. Сигурен съм, че бяха научени някои нови неща за паралелните изчисления и останалите технологии, които Deep Blue използваше, но истинската наука вече беше известна по време на преиграването от 1997 г. Далеч съм от това да подценявам постиженията на екипа на Deep Bluе, но AlphaGo е изцяло различно нещо. Шахматните алгоритми на Deep Blue бяха достатъчни за игра на шахмат. Но методите за обучение на машината, използвани от AlphaGo, са приложими за практически всичко.
Какво означава това в по-широк смисъл за света?
Изкуственият интелект е очевидно разрастващ се като технология, но няма начин да узнаем точно къде се намираме. Периодите на скоростна промяна са бурни и объркващи, наблюдаваме социално опасение, което идва с вълната на автоматизация, дори още повече с прехвърлянето на роботите и алгоритмите върху работни места, които изискват диплома от университет. Разбира се, с вълната от изкуствен интелект идват и истински опасности и човешки страдания, и ние не можем да бъдем коравосърдечни към онези, които са обхванати от смут. За хората е по-лесно да се съсредоточат върху негативните страни, защото виждат последиците от тях по-ясно, докато новите работни места и индустриите на бъдещето не могат да бъдат предвидени с такава лекота. Смятам, че ще бъдем изненадани, както сме били и преди в историята, от светлото бъдеще, което всички тези удивителни приспособления ще ни помогнат да изградим, и колко много нови позитивни тенденции ще се появят.
Компютърният учен Лари Теслър (Larry Tesler) казва "интелигентност е всичко, което машините не са сторили все още". Къде са следващите цели?
Къде не са? Най-голямото значение за обществото може да бъде почувствано в медицинската диагностика. Това е сфера, в която не се изисква 100% или дори 99,99% точност за подобрение на човешките резултати. Не бихте се доверили на автомобил, който се управлява без шофьор, ако е само 99% надежден. Но лекарите са едва 60-70% точни в поставянето на своите диагнози за много неща, така че машина или човек плюс машина, която постига 90 или 99% е огромно подобрение. Щом това стане стандарт и успех, хората ще си кажат, че това е страхотно приспособление, а не изкуствен интелект, както Теслър прогнозира.
Какво ще се случи ако изкуственият интелект, високотехнологичното наблюдение, военните технологии и комуникациите бъдат узурпирани от управляващата класа?
Управляваща класа? Звучи като съветска пропаганда! Новите технологии винаги са скъпи и се осигуряват от богатите и властимащите, макар и да предоставят облаги и за всяка една част от обществото. Но изглежда нереално - или антиутопично - да се мисли, че би могло да има зловреден монопол. Изкуственият интелект не е ядрено оръжие, който може или трябва да бъде поставен под ключ; има милиони различни неща, които ще бъдат важна част от новата и настоящата технология. Също като интернет, създаден от американските военни, изкуственият интелект няма да бъде държан в кутия. Той вече е на свобода.
Дали прехвърлянето на дори още повече решения върху изкуствения интелект не е резултат от интелектуална стагнация?
Новите технологии не са причина за интелектуален застой, те по-скоро дават възможност за възникването му в нови форми, тогава когато сме задоволени. Технологиите ни правят интелектуално по-богати и улесняват способността ни да се отдадем на своето любопитство и да го задоволим. С помощта на смартфон, например, имате цялото човешкото знание в джоба си и практически можете да достигнете до всеки човек на планетата. Какво ще правите с тази невероятна сила? Ще се забавлявате ли или ще промените света?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари