Биолози и антрополози преразглеждат следите върху вулканичен туф, открити през 1976 г. в Танзания. Дълго време се смяташе, че са оставени от мечка, ходеща на два крака.
Учените обаче стигат до заключението, че преди около 3,6 милиона години е преминал през пепелта неизвестен хоминин, чийто крак е различен от афарския австралопитек като известния човешки прародител "Луси" , който е живял по същото време.
Странно, тези загадъчни следи подсказват необичайна походка, при която единият крак се кръстосва с другия, установява ново проучване.
Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.
Най-старото солидно доказателство за изправено ходене сред хоминините - групата, която включва хората, нашите предци и най-близките ни еволюционни роднини - са следи, открити в Лаетоли в Северна Танзания през 1978 г. Отпечатъците датират отпреди около 3,66 милиона години, а предишни изследвания предполагат, че са били направен от Australopithecus afarensis, видът, който се нарежда сред водещите кандидати за преки предци на човешката линия и включва прочутата "Луси".
В Лаетоли обаче има много следи, оставени от различни животни. Според учените те са най-малко 18400.
Други отпечатъци, открити в близкия „обект А“ през 1976 г., се оказват по-загадъчни. Една от възможностите е, че тези необичайно оформени следи - пет последователни отпечатъка - да са оставени от неизвестен хоминин. Другата хипотеза е, че са направени от мечка, ходеща на задните си крака.
Тези странни следи в "Лаетоли A" никога не са били напълно почистени и проследени.
Повече от четиридесет години след откритието антропологът от Университета в Охайо Елисън Макнът (Ellison McNutt) и колегите му извършват точно това и сравняват петте последователни отпечатъка с движението на мечки (Ursus americanus), шимпанзета (Pan troglodytes) и хора.
Учените почистват, измерват, снимат и 3D сканират отпечатъците.
„Разглеждайки напълно изкопаните отпечатъци с буква „А“, веднага разбрахме, че те са наистина интригуващи и потенциално различни от другите две пътеки от следи на двукраки в Лаетоли“, разказва Макнът.
A - фотограметрично изображение на петте отпечатъка на хоминин; B - изображение на следите, получено чрез триизмерно сканиране на повърхността; C - карта на обекта; D, E - най-добре запазени следи A2 и A3. Кредит: Ellison McNutt et al. / Nature, 2021
Изследователите записват 50,9 часа видео, за да разберат как ходи барибалът (американска черна мечка). Оказа се, че той стои на две лапи само в 0,09 процента от времето и само в един случай е направил четири крачки на два крака. Учените отбелязват, че тези резултати могат да бъдат приложени и към други мечки. Освен това в Лаетоли не са открити вкаменелости на мечки, въпреки че тук са изкопани повече от 25 000 древни кости, принадлежащи на 85 вида бозайници.
„Докато мечките вървят, те правят много широки крачки, клатейки се напред-назад“, обяснява водещият автор на изследването Джеръми Де Силва (Jeremy DeSilva), палеоантрополог от Дартмутския университет. „Те не могат да ходят с походка, подобна на тази на отпечатъците на мястото А, тъй като тяхната мускулатура на бедрата и формата на коляното не позволяват този вид движение и баланс.“
Изследователите също така измерват отпечатъците от лапи на диви млади черни мечки и шимпанзета. Размерът на отпечатъка на място А попада в обхвата на отпечатъците на мечка, както и на шимпанзетата.
Освен това, те изглеждат относително подобни на отпечатъците на хоминини от находища G и S. Това се подкрепя и от ширината на петата и отсъствието на отпечатъци от нокти.
Следите в "Лаетоли A" са различни от тези на всеки друг известен хоминин. Отпечатъците са необичайно широки и къси, а краката, които са ги направили, може да са притежавали голям пръст, способен да хваща, подобно на палеца на маймуните .
Учените стигат до заключението, че това са следи от хоминин, който е вървял с кръстосана походка.
Любопитното е, че този хоминин е вървял с необичайна походка на кръстосани стъпки - всеки крак пресича средната линия на тялото, за да стъпи пред другия крак.
„Способността на този индивид да демонстрира кръстосани стъпки всъщност е едно от допълнителните доказателства, че следите в Лаетоли A" са направени от хоминин“, коментира Макнът. Приматите, които ходят предимно на четири крака, като шимпанзетата, „липсват необходимите анатомични адаптации в бедрата и коленете си, за да им позволят да запазят баланса си, докато поставят единия си крак през средната линия покрай другия“.
Изследователите отбелязват, че Australopithecus afarensis е оставил отпечатъци на места G и S. Според техните изчисления обаче следите в местност А са оставени от индивид с височина от 101 до 104 сантиметра, което е забележимо по-ниско, отколкото в обекти G и S. Морфологията на коловозите в местност А не позволява това да се припише на подрастващ индивид от този вид. Изследователите стигат до заключението, че тези следи са оставени от двукрак хоминин, за който се смята, че има по-примитивен крак от A. afarensis.
Като цяло Макнът и нейните колеги заключават, че отпечатъците на "Лаетоли A" са направени от все още неидентифициран хоминин, а не от A. afarensis.
Справка: McNutt, E.J., Hatala, K.G., Miller, C. et al. Footprint evidence of early hominin locomotor diversity at Laetoli, Tanzania. Nature (2021). https://doi.org/10.1038/s41586-021-04187-7
Източник: Unknown human ancestor may have walked a bit like a bear on its hind legs
Charles Q. Choi, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари