Изследователи съобщават за откриването на дълбоководни риби, които неочаквано процъфтяват в почти безкислородна среда, условия, които учените преди това смятаха за смъртоносни, разказва ScienceAlert.
Резултатите са докладвани в списание Ecology.
„Не можех да повярвам на очите си“, обяснява океанографът Наталия Гало (Natalya Gallo) от Института по океанография „Скрипс“.
"Наблюдавахме риби от клас лъчеперки от семейства Ophidiidae, Macrouridae и акули Cephalurus cephalus, които плуваха активно в райони, където концентрацията на кислород беше по-малко от един процент от типичните повърхностни концентрации на кислород".
През 2015 г. Гало и колегите й изследователи проведоха осем гмуркания с дистанционно управляван апарат (remotely operated vehicle - ROV) в експедиция в Калифорнийския залив, ръководена от Изследователския институт към аквариума в залива Монтерей (Monterey Bay Aquarium Research Institute - MBARI).
Показанията от сензорите на ROV показват, че концентрациите на кислород в тази среда са между една десета до една четиридесета от тези, които се понасят от други риби, смятани за толерантни към ниско съдържание на кислород.
"Ние бяхме в субоксично местообитание, което би трябвало да е непоносимо за риби, но вместо това имаше стотици риби", обяснява Гало.
"Веднага разбрах, че това е нещо специално, което поставя под съмнение съществуващото ни разбиране за границите на толерантността към хипоксия [ниско съдържание на кислород]".

Cephalurus cephalus (MBARI)
Според изследователите, рибите обикновено се считат за нетолерантни към хипоксия поради техните метаболитни изисквания, но очевидно това не пречи на някои екстремофили.
Змиорки (Cherublemma emmelas) и акули (Cephalurus cephalus) достигат максимум на дълбочина между 600-900 метра.
Успоредно с тях изследователите наблюдават и случайни риби "гренадири" (Nezumia liolepis) и морски дяволи (Dibranchus spinosus), но на по-малки дълбочини и като че ли предпочитат да заемат води с повече кислород.
"Преди това изследване не очаквахме рибите да понасят толкова тежки хипоксични условия", обясняват авторите в статията си и признават, че не могат да обяснят как C. emmelas и C. cephalus са развили способността си да оцеляват при такива екстремни нискокислородни условия.
Възможно е, предполагат изследователите, че по-големите хриле да са позволили на двата вида да увеличат консумацията на кислород.
Може също така да имат ниски метаболитни изисквания благодарение на малките си, меки тела, но Гало и нейните съавтори посочват, че ще са необходими по-задълбочени изследвания, за да се провери това.


















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
21929
1
22.01 2019 в 22:31
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи