Женските пчели Ptiloglossa са самотни майки с много работа и малко време. За щастие, те могат с език да изграждат пластмасови кошчета за бебетата си и след това да им приготвят много бебешка храна, при това с аромат на бира.
"На шега ги наричаме полиестерни пчели", разказва екологът по опрашване Стивън Бухман (Stephen Buchmann) от Университета на Аризона в Тусон.
От химическа гледна точка пластмасата, произведена от пчелите, е сродна на полиестерите, произведени от човека. Голяма жлеза на коремчето на женската пчела отделя верижни молекули от повтарящи се лактонови съединения, всяко от които има структурна част "естер", която дава името на полиестера.
За да запази малките си живи дълго след смъртта си, самотната женска пчела (Ptiloglossa arizonensis) създава подземни тунели за отглеждане на деца (илюстрирано крайно вдясно), водещи до запечатани камери. Във всяка от тях тя започва партида от ферментиращ цветен прашец от цветовете на конска коприва Solanum elaeagnifolium (в средата), воднист нектар от агаве (далеч вляво) и бактерии. Микробите добавят хранителни вещества и аромат на алкохол. Кредит: Bill Singleton
С този материал се покриват малките пчелни кръгли "детски стаи", които пчелите майки изкопават под земята. С помощта на подобните си на четки езици те облизват, отделяйки от жлезата си секрет и намазват с него стените на детските стаи.
Пластмасовият слой е прозрачен, твърд и "може да е малко трошлив", разказва Бухман. Той е "предназначен да укрепва камерата за отглеждане на потомството приятна и уютна, с висока влажност на въздуха, а също и да предпазва от злосторници".
При изследванията на P. arizonensis, които Бюхман провежда в Аризона, самките имат само няколко седмици, за да напълнят пластмасовите убежища с цялата храна, от която всяко от малките се нуждае за голяма част от годината под земята, преди да започне собствения си кратък репродуктивен живот на слънчева светлина. Всяко поколение от големи, бързо летящи пчели израства, плавайки и хранейки се само с ограничената напитка от нектар и прашец на майката, която мирише на бира.
Много други видове пчели смесват бебешката храна от прашец и нектар до "нещо с консистенция на пластилин", разказва Бухман.
Обаче запечатаната в подобните на целофан обвивки на клетките в пчелното гнездо, храна е различна.
Ако отворите и наклоните детската ясла с бебета пчели Ptiloglossa "цялата тази храна ще изтече, толкова е водниста", разказва Бухман. Това вероятно се дължи на необичайно редкия нектар, който тези полиестерни пчели събират. Голяма част от него идва от цъфтящите цветове на растенията агаве, достатъчно течен, за да може лесно да бъде изсмукан от прилепите в югоизточната част на Аризона и Сонора, Мексико.
За да провери какво има в миришещата на бира напитка, изследователят на микробиома на пчелите Тобин Хамър (Tobin Hammer) от Калифорнийския университет в Ървайн наема Бухман да събере няколко пчели P. arizonensis, които произвеждат пластмаса, както и техни роднини от по-голямата група, наречена целофанови пчели (Colletes inaequalis). Събирането на пчелите, техните килийки за отглеждане на потомство, на храна и цветя-източници отнема няколко години, предимно в очакване. Пчелите летят над земята само няколко седмици в годината, и то само за около два часа на разсъмване.
"Доста шокиращо", е обобщението на Бухман за това, което е открил. Въпреки миризмата на бира от храната, която P. arizonensis поставя в пластмасовите вани, той възкликва: "О, чудо, няма никакви дрожди!".
Микробните ферментатори на тези пчели не са еволюирали в огромното гъбично царство. Вместо това ферментаторите са предимно млечнокисели бактерии, съобщават Хамер, Бухман и колегите им в Frontiers in Microbiology. Храната за бебета на пчелите не е бира с дрожди, а според Хамър е по-близка до киселото мляко или киселото зеле.
Аржентинската целофанова пчела, Ptiloglossa matutina (роднина на аризонската), също прави пластмасови ясли и ги пълни с бебешка храна. Поглед отблизо към една от тези детски камери показва пухкавата бяла пчелна ларва на фона на жълтата ферментираща храна, която майка ѝ е прибрала, и пластмасовата облицовка (издърпана настрани, вдясно). Кредит: L.C. Sarvetti et al/Journal of Hymenoptera Research 2013
Бухман се съмнява, че младите пчели вземат със себе си бактериалната култура на майките, когато напускат дома. Доколкото е известно на науката за пчелите, младите пчели преминават през голяма част от ранния си растеж, без да дефекират. След това те се изхождат "наведнъж", разказва Бухман. Така червата се прочистват от микробите, а изхвърлените отпадъци се отделят от малкото, докато то се увива в коприна за следващия етап от живота си.
Надземният свят, към който се присъединяват младите, предлага много заместващи бактерии. Тя процъфтява в цветята - или "растителните гениталии", както ги нарича Бухман в новата си книга "Какво знае пчелата". По някакъв начин разнообразието от микроби, с които се сблъскват пчелите, се намалява за храна на бебетата, сочат лабораторни анализи. Как точно става това, все още е отворен въпрос.
Е, поне загадката как пчелните ларви без памперси могат да се хранят месец след месец с храната, в която плуват, има отговор - малко по Хашек - едно голямо *** по случай навършване на пълнолетието.
Вижте това таймлапс видео, обхващащо 6 месеца, на израстването на ларви на медоносни пчели от фотографа Ананд Варма:
Справка:
T.J. Hammer et al. Bee breweries: The unusually fermentative, lactobacilli-dominated brood cell microbiomes of cellophane bees. Frontiers in Microbiology. Vol. 14, April 5, 2023. doi: 10.3389/fmicb.2023.1114849.
S. Buchmann. What a Bee Knows; Exploring the Thoughts, Memories, and Personalities of Bees. Island Press, March 2023.
Източник: ‘Polyester bees’ brew beer-scented baby food in plastic cribs, Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари