Последните изчезвания на растителни и животински родове са редки, локализирани и забавени

Масовите измирания са се случвали няколко пъти на Земята след катастрофални събития като например ударът на астероид, който унищожи динозаврите. Днес хората са сочени като основна причина за изчезването на видове с тревожна скорост чрез унищожаване на местообитанията, инвазивни видове и изменение на климата.

Но сега не преживяваме шестото масово измиране. Това е заключението на нов анализ на измирането на растения и животни, публикуван на 4 септември в PLOS Biology. Проучването е ръководено от Джон Уийнс (John Wiens) от Университета на Аризона и Кристен Сейбън (Kristen Saban) от Харвардския университет.

Петте известни масови измирания в историята на Земята – като това, което унищожи нептичите динозаври преди около 66 милиона години – се характеризират с рязка загуба на биоразнообразие, като най-малко 75 % от видовете изчезват, отбелязва еволюционният еколог Джон Уайнс. По-високите таксономични нива, като родове и семейства, също често изчезват, което представлява дълбока загуба на еволюционна история по време на тези катаклизми.

Съществуването и характерът на шесто, причинено от човека масово измиране се обсъждат от много години. Проучване от 2023 г. твърди, че родовете тетраподи - гръбначни с крайници и техните потомци - бързо изчезват като част от точно такова събитие.

Новото проучване обаче показва, че макар много видове да са изчезнали, цели родове не изчезват със същата скорост. Загубата на по-висши таксономични групи е рядка, често локална и се е забавила през последните десетилетия.

Изследователите показват, че предизвиканите от човека измирания на родове през последните векове са били рядкост. Екипът установява, че по-малко от 2% от родовете бозайници са изчезнали през последните 500 години и под 0,5% от родовете са изчезнали във всички групи. Това съвсем не е близо до 75% от видовете, отбелязва Уийнс.

Защо изчезването на родове е важно

Видовете са важни, но родът има по-голяма тежест. Всеки род представлява уникална еволюционна история, понякога простираща се милиони години назад. Загубата на един може да заличи много генетични, екологични и функционални черти, цял еволюционен клон изчезва завинаги.

Уийнс и Сейбън са прегледали повече от 22 000 рода от базата данни на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN). Те искали да разберат дали се натрупват загуби на по-високо ниво.

Изследователите са идентифицирали 102 изчезнали рода през последните 500 години, по-малко от половин процент от оценените.

Изчезването на ниво род е рядкост

Изчезването на видове не е било равномерно разпределено. Птиците са загубили 37 рода, а бозайниците - 21 – заедно съставлявайки около 1,6% от общия им брой.

Други групи се справят далеч по-добре: земноводните са загубили само един род, влечугите три, а рибите лъчеперки - четири. Членестоногите са загубили 11 рода, растенията 12, а мекотелите 14 – въпреки че повечето загуби на мекотели са били ограничени до изолирани острови.

Тези открития подчертават наличието на пристрастия. Бозайниците и птиците са изследвани по-детайлно, показват по-високи загуби на ниво род. Насекомите, макар и далеч по-многобройни, са подценени.

Въпреки това, данните показват, че изчезването на ниво род все още е рядко срещано в сравнение с намаляването на ниво вид.

Островният ефект

Повечето измирания на ниво род са се случили на островите. Около три от четири изчезнали рода са били островни ендемити.

Изолираните екосистеми увеличават уязвимостта. Инвазивните хищници, ловът и промените в местообитанията удрят по-силно там, където видовете нямат къде другаде да отидат.

Примери са разпръснати по целия свят. Маскаренските острови са загубили множество родове птици. В Западните Индии също изчезват бозайници. Мекотелите на Света Елена са особено засегнати.

Дори сладководните системи показат уязвимост. И четирите изчезнали риби от рода лъчеперки (Actinopterygii) са живели в реки или езера.

Забавяне на темповете на изчезване

Темпът на измиране се е увеличил между 16-ти и 19-ти век, достигайки своя връх в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Десетилетията с най-големи загуби са 1890-те, 19-ти и 30-те години.

Оттогава темповете са се забавили. Това откритие директно оспорва по-ранните твърдения, че измирането на видове се ускорява.

Защо се наблюдава забавяне? Една от причините може да е опазването на природата. Усилията за защита на птиците и бозайниците през миналия век изглежда са дали резултат.

Друго възможно обяснение за забавянето е времето. Много от най-крехките родословия, особено на островите, са изчезнали преди повече от век. Останалите видове, може да са по-устойчиви, поне срещу заплахите от онова време.

Преброяването на изчезванията не е лесно

Преброяването на изчезващите видове не е лесно. Насекомите например са недостатъчно представени в базата данни на IUCN. Те съставляват почти половината от всички видове, но малко родове са получили оценка.

Дори и с тази разлика, изчезването на ниво род остава под половин процент за насекомите и други групи.

Друг фактор е класификацията. Птиците и бозайниците често имат по-малко видове на род. Това ги прави по-склонни да загубят цели родове, когато видовете изчезнат.

Влечугите и земноводните, които обхващат повече видове във всеки род, изглеждат по-малко уязвими по този начин.

Възможни, но несигурни модели

Проучването е проследило и 37 рода, посочени като "вероятно изчезнали". Повечето от тях са били монотипни, състоящи се само от един вид. Много от тях са били специализирани в острови или сладководни видове, което отразява потвърдените модели на изчезване.

Ако всички възможни измирания бъдат потвърдени, общият брой ще се увеличи леко. Но дори и тогава тенденцията на рядкост и забавяне ще се запази.

Общата картина е ясна: кризата е реална, но изглежда различно, когато се измерва на по-високи нива на класификация.

Защо изчезванията трябва да бъдат спрени

"Скорошно проучване показва, че изчезването на животински родове се ускорява бързо и че това изчезване застрашава оцеляването на човека", заявява Уийнс, визирайки проучването на Себалос и Ерлих от 2023 г.

"Вместо това открихме, че изчезването на родове е много рядко срещано сред растенията и животните, че те са предимно от родове, срещащи се само на острови, и че тези изчезвания всъщност са се забавили през последните 100 години, вместо бързо да се ускорят."

Според Уийнс никога не е имало доказателства, че тези измирания, които са достигнали своя връх преди около 100 години и са се случили предимно на изолирани острови, застрашават оцеляването на човечеството.

"Ние твърдим, че причината, поради която бъдещите измирания трябва да бъдат спрени, не е защото те заплашват хората, а защото е морално погрешно хората да водят други видове до изчезване."

Проучването се оспорва

За Херардо Себалос (Херардо Себалос) и Пол Ерлих (Paul Ehrlich) - еколозите, провели изследването от 2023 г. - новата статия пропуска по-голямата картина. Драматичният спад на популациите, като този, докладван сред насекомите, твърдят те, е по-значим от това дали последният индивид е жив или не.

"Губим способността си да поддържаме цивилизацията", казва Ерлих от Станфордския университет. "Да се ​​занимаваш с преброявания на това колко видове може или не може да изчезнат като видове не означава нищо, ако губим всички насекоми, с изключение на малка популация от един вид".

Преувеличаването на доказателствата рискува да подкопае доверието

Екологът Лия Гербер (Leah Gerber), която не е участвала в нито едно от проучванията, твърди, че е важно да се определят точно тези специфики.

"Трябва да бъдем точни относно това, което измерваме и съобщаваме. Преувеличаването на доказателствата рискува да подкопае доверието", казва Гербер от Държавния университет на Аризона в Темпе. "Човечеството все още причинява дълбоки промени в биоразнообразието, но не всеки показател сочи към "масово измиране"".

Уийнс е на същото мнение, подчертавайки важността на научната достоверност.

"Не искаме да сме лължливото овчарче, което вика "вълк, вълк"", посочва той. Целта не бива да бъде избягване на масово измиране, което е ниска летва. "Това е слабо и неамбициозно... Предпочитаме да има нулев процент измиране".

Сейбън подчертава проблема как се комуникира науката.

"Сега повече от всякога, предвид широко разпространеното недоверие в науката, е важно да провеждаме внимателно изследванията за опазване на природата и да ги представяме точно", посоччва Сейбън.

Заплахите се променят. В миналото инвазивните видове и прекомерният лов са водили до изчезвания на видове по островите. Сега изменението на климата и унищожаването на местообитанията са големи проблеми.

Проучването призовава за предпазливост. Учените трябва да избягват преувеличаването на тенденциите към изчезване на видовете, но все пак трябва да подчертават неотложността на проблема. Всяко изчезване е важно не само за екосистемите, но и като морална отговорност.

Човечеството има избор да действа, не защото оцеляването му зависи от всеки род, а защото всеки вид добавя незаменима стойност към живата тъкан на Земята.

Още по темата

18/07/2025

Земята

Масивни подземни структури показват къде ще започне следващото масово измиране

11/04/2023

Земята

Геолози откриват доказателства за двойно масово измиране преди 260 милиона години

10/11/2022

Земята

Първото известно масово измиране на Земята е лишило живота от кислород

22/06/2022

Животът

Животните израстват по-бързо и по-умни след масово измиране