Приматите се въртят нарочно, за да се замаят. Може би това е първата дрога (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 15 март 2023 в 00:01 10563 0

Защо човекоподобните маймуни се въртят за забавление

Кредит Flickr/Watts (CC BY 2.0)

Защо човекоподобните маймуни се въртят за забавление?

Въртенето на човекоподобните маймуни е темата на ново изследване, което показва, че полученото замайване вследствие на това поведение може да е търсен начин от тези животни, за да променят умственото си състояние.

Ако това е вярно, възможно е нашите предци да са търсили нещо, променящо съзнанието им, още преди да еволюират в Хомо сапиенс, и повдига въпроси как това може да е повлияло на еволюцията на човешкия разум.

В дивата природа са наблюдавани примати, които похапват ферментирали храни с концентрация на алкохол, достатъчно значителна, за да предизвика пиянство. Някои предполагат, че опияняването по този начин може да е просто инцидент и че не е ясно дали животните ядат тези плодове заради опиянението или заради калориите.

Изследването на употребата на наркотици при маймуните става все по-сложно, тъй като тези наши братовчеди все по-рядко се използват в лабораторните изследвания.

Но ново проучване открива много по-забавен и неинвазивен начин за изследване на любовта на приматите към променените състояния на съзнанието.

Използвайки YouTube, екипът проследява 40 видеоклипа с въртящи се на въжета или лиани човекоподобни маймуни, включително орангутани, горили, шимпанзета и бонобо.

Общо са преброени 132 случая на "въртене с помощта на въже". В сравнение с видеозаписите на хора, които се въртят, нашите роднини примати се държат по сходен начин, точно като професионалните танцьори или циркови артисти.

Средно човекоподобните маймуни във видеоклиповете се въртят около 5 пъти за едно видео със скорост около 1,5 завъртания в секунда. Цялата поредица се повтаряла около три пъти, като при третото завъртане животното често губело равновесие и падало.

Най-дълго въртящият се екземпляр сред тях се завъртял замайващите 28 пъти. Имало е и родова разлика по отношение на скоростта, като орангутаните са се въртели много по-бързо в сравнение с горилите.

От наблюдаваните само в 6 случая маймуните остават на краката си. В останалите случаи те или сядали, или лягали веднага, или го правели след няколко крачки, което показвало, че животните изпитват симптоми на замаяност.

Изследователите успели да определят скоростта, с която човекоподобните маймуни са се въртели, и стигнали до заключението, че тя е достатъчно висока, за да предизвика физиологично опиянение у човек.

"Въртенето с подобна скорост неизбежно предизвиква силно замайване при нетренирани хора", обясняват те и добавят: "Приканваме читателя да опита наблюдаваните средни стойности на скоростта на въртене, дължината или броя на обиколките, извършвани от човекоподобните маймуни, за да се увери веднага."

Когато изследователите се опитали да се завъртят по този начин, установили, че третото завъртане е също толкова трудно, без да паднат. Това предполага, че животните са се въртели, докато могат.

Сцените в маймуните са поразително подобни на замайването, което често търсят членовете на нашия собствен вид, независимо дали малки деца се въртят на люлки и въртележки или медитативно танцуващите суфи, до степен, че учените твърдят, че тези поведението „едва ли е случайно“.

Висенето с главата надолу или въртенето в кръг нарушава баланса на физиологичното ни състояние и ни дава психологическо "опиянение" чрез замайване, лесна умора или световъртеж.

Човешките деца се сблъскват с тези усещания особено често и учените смятат, че това помага на развиващите се сензорни възприятия. Въртенето, докато изгубим контрол, може да ни научи на важни уроци за това как функционират телата и умовете ни и как можем да стимулираме тези процеси за собствена полза.

В същото време за възрастните хора въртенето често е ключова част от танца, който може да подобри настроението и да сплоти групи от хора.

Макар и силно спекулативно, възможно е "въртенето" да е променяло състоянието на съзнанието ни, преди да се научим как да произвеждаме алкохол или да се дрогираме с растителни и гъбични вещества.

"Тук би могло да има връзка с психичното здраве, тъй като приматите, които наблюдавахме да се занимават с това поведение, бяха предимно индивиди в плен, които може да са отегчени и да се опитват да стимулират сетивата си по някакъв начин", обяснява съавторът еволюционният психолог Адриано Ламейра (Adriano Lameira) от Университета в Уоруик.

"Но това може да е и игрово поведение. Ако се замислите за детската площадка, почти всички уреди за игра - люлки, пързалки, люлки и въртележки - всички те са създадени, за да затруднят равновесието или да нарушават реакциите на тялото и ума."

Промяната на състоянието на ума ни изглежда е вродено човешко желание. Навсякъде по света има случаи на хора, които се опитват да избягат от или да надскочат ежедневието си, променяйки начина, по който се чувстват или виждат света. Но откъде идва това странно, дълбоко вкоренено желание?

Някои учени подозират, че сме го придобили много преди да станем хора.

Актът на въртене би могъл да е ясна демонстрация, че едно животно целенасочено променя възприятието си.

Идеята хрумва на Ламейра и неговия съавтор, когнитивния учен Маркъс Пърлман (Marcus Perlman), когато виждат  онлайн видео на горила, която се върти в детски басейн в зоопарка в Далас.

Изглежда, че животното се забавлява по най-добрия начин.

"Това, което искахме да разберем чрез това проучване, е дали въртенето може да се изучава като първично поведение, което човешките предци са могли да извършват самостоятелно и да стигнат до други състояния на съзнанието. Ако всички човекоподобни маймуни търсят замайване, тогава е много вероятно и нашите предци да са го правили", коментира Ламейра.

"Нашите открития, макар и проучвателни, предоставят доказателство за концепцията и нов регламент за изследване и сравняване на въртенето и променените психични състояния между хората и човекоподобните маймуни", добавят те.

Дори сред по-малките маймуни, като гибоните, въртенето на въжета или лиани е често срещано явление, както може да се види във видеото по-долу, и това предполага, че нашите желания за промяна на съзнанието може да имат дори по-дълбоки еволюционни корени, отколкото предполага настоящото проучване.

По-нататъшни изследвания, включващи маймуни в дивата природа, биха могли да помогнат да се потвърди дали човекоподобните маймуни проявяват склонност към въртене като умишлено средство за промяна на възприемането на света, за забавление или разсейване. Съществуват и разнообразни стимули, които карат хората да търсят променени състояния на съзнанието, независимо дали става въпрос за усещане на по-голяма социална връзка с анимистични сили или за пълно редуциране на възприятията.

И все пак самият акт на търсене на бягство от реалността трябва да е започнал някъде.

"Тази човешка черта на търсене на променени състояния е толкова универсална в исторически и културен план, че повдига интригуващата възможност това да е нещо, което е потенциално наследено от нашите еволюционни предци", предполага Ламейра.

"Ако това наистина е така, то би имало огромни последици за начина, по който мислим за съвременните човешки познавателни способности и емоционални потребности."

Справка: Lameira, A.R., Perlman, M. Great apes reach momentary altered mental states by spinning. Primates (2023). https://doi.org/10.1007/s10329-023-01056-x

Източници:

Apes Getting Dizzy On Purpose May Explain Humans' Love Of Mind-Altering Substances, IFLScience

Apes Making Themselves Dizzy Could Show How We Evolved The Urge To Lose Control, ScienceAlert

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !