Професор Хърбърт Левин е гост на международната научна конференция „Живот във Вселената“ в София, която започна на 24 октомври и ще продължи до 28.10.2022.
Обърнахме се към него с няколко въпроса.
1. Здравейте, проф. Левин. За мен е особено вълнуващ фактът, че сте започнали работата си с фракталите и формирането на физични патерни в комплексните системи, защото аз и не малко хора са очаровани от фракталите, теорията на хаоса, самоорганизацията.
Намирате ли, че идеята да се търсят математически закономерности, в хаотичния естествен свят, дължи своята привлекателност заради естетическата красота на фракталите?
Лично за мен, красотата на моделите във физическия свят със сигурност изигра роля в избора ми да работя върху този тип въпроси. Освен с фрактали, които са пример за неподредени модели, с екип ми работихме и върху структурата на снежинките, която е доста симетрична и ни интересуваше конкретно какво определя степента на подреденост в дадена система. Трябва да спомена, че сегашната ми работа върху биологичните системи се зароди след осъзнаването, че биологичните системи могат да имат още по-сложна самоорганизирана структура от тези физически примери.
Трябва ли един физически закон да е красив? Или това може да подхлъзне учените в невярна посока?
За жалост, не мисля така. Законите на растежа на снежинките не са красиви в нито един математически смисъл, но позволяват изграждането на изящни модели. Ситуацията е дори по-лоша, когато става дума за живи системи: математическата красота на законите не е важна за Дарвиновия естествен отбор, важна е само функционалната полезност на резултатите.
Опитът да се използва предварителна представа за формата на законите може, както предполагате и Вие, лесно да подведе изследователите.
Възможно ли е коеволюцията на тумора и човешката имунна система да доведат до баланс или това ще бъде непрекъсната "надпревара във въоръжаването"?
Всъщност, това е един от казусите, които в момента изучаваме. В контекста на това, което се нарича латентност на тумора (ситуация, при която малки купчини туморни клетки остават в латентно състояние с десетилетия, преди да започнат да растат в метастатична лезия), се предполага, че това състояние се дължи именно на този тип баланс (между развитието на тумора и отговора на човешката имунна система). В момента използваме екологични модели на взаимодействието на тумора с имунните клетки, за да разберем какво е необходимо, за да бъде подобна ситуация стабилна и какви измервания (изследвания трябва да се проведат, за да се открие такъв баланс. Балансираните състояния съществуват в нашите модели и затова ние предполагаме, че те могат да съществуват и при хората.
По повод темата на конференцията - "Живот във Вселената" – имате ли свое определение на това, какво е "живот"? Кое е по-страшно за Вас: Да сме сами или да не сме сами във Вселената?
Интересното е, че заедно с мой колега наскоро изпратихме статия със становище за докладите на Националната академия на науките на САЩ, опитвайки се да проверим до каква степен физическата наука може да представи нова перспектива на това какво е животът. Така че, бих казал, че имаме това, което в крайна сметка могат да бъдат необходимите части от дефиницията на живота, включваща комбиниране на неравновесни „активни“ процеси със сложни генетично базирани механизми за контрол.
Що се отнася до това дали сме сами във Вселената, не мога да си представя, че в крайна сметка няма да открием някакви форми на живи системи другаде – няма как да сме чак толкова специални. Част от причината за моето вълнение по повод тази конференция е надеждата, че благодарение на такива инициативи този ден ще настъпи по-рано, може би дори по време на моя собствен живот.
Професор Хърбърт Левин е преподавател по физика и биоинженерство в College of Engineering, Northeastern University, Бостън. Той е дългогодишен лидер в теорията на комплексните системи, и по-специално във формирането на физични модели. Неговата ранна работа се фокусира върху разклонените структури, образувани от нарастващи кристали, и води до разработването на нови аналитични методи и изчислителни стратегии. Сред откритията му е как пертурбации на тези системи могат да наложат допълнителна структура, превръщайки неподредени фрактали в правилни разклоняващи се структури, като тези на снежинките.
Част от сферите на познание и изследване на професор Левин са физическото моделиране на прогресията на рака, метастазите и взаимодействието на рака с имунната система. Най-новите интереси включват ролята на метаболитната пластичност в тези процеси и съвместната еволюция на тумора и адаптивната имунна система. Други области на познанието на професор Левин включват пространствена организация на актиновия цитоскелет, механиката на колективната клетъчна мобилност и анализ на генетични мрежи, участващи в определянето на клетъчната съдба.
Проф. Левин е член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и науките и е почетен член на Американската физична асоциация.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари