Проучване на псилоцибина може да разкрие неврохимичния произход на човешкото его

Ваня Милева Последна промяна на 15 юни 2020 в 00:00 10962 0

Кредит: Flickr / Hartwig HKD (CC BY-ND 2.0)

Ново изследване изследва как псилоцибинът създава усещане за разтваряне на егото и какви химически вещества в мозъка създават нашето субективно усещане за себе си.

Впечатляващи нови изследвания, ръководени от учени от Маастрихтския университет в Холандия, разкриха нов неврохимичен механизъм, чрез който псилоцибинът генерира своите халюциногенни ефекти. Изследването разкри също и пряка връзка между психеделично индуцираното субективно усещане за разтваряне на егото и този конкретен неврохимичен процес.

Смъртта на егото

Напоследък се натрупват все повече доказателства от изследователи по целия свят, подкрепящи терапевтичните ползи от психеделичните съединения. Псилоцибинът, основното психоактивно съединение, открито в "магическите" халюциногенни гъби, демонстрира толкова добра ефикасност в ранните изпитания за лечение на голяма депресия, че американската Администрацията по храните и лекарствата (FDA) два пъти му дава статут за пробив през последната година.

Точно как псилоцибинът създава своите полезни терапевтични ефекти все още не е ясно както физиологично, така и психологически. Може би най-често съобщаваният субективен ефект на психеделичното вещество е нарушаване на чувството за его. Толкова често се съобщава в продължение на десетилетия, че предположението, че психеделиците пораждат усещане за „единство с Вселената“, на практика е банално клише.

Независимо от това, това замъгляване или дори пълно разпадане на границата между нашето субективно чувство за себе си и външната среда под влияние на психеделиците отдавна очарова изследователите. Тимоти Лири (Timothy Leary) го нарича „загуба на его“ през 60-те години на миналия век, докато по-съвременните учени по различен начин използват термини, включително смърт на егото, разпадане и разтваряне на егото.

Имайки предвид, че разтварянето на егото е привидно фундаментална част от много психоделични преживявания, изследователите започват да изследват как това дълбоко субективно феноменологично усещане би могло да опосредства терапевтичните ползи от тези лекарства. И още по-интригуващо е как химията на мозъка ни влияе върху начина, по който преживяваме чувството за себе си.

Разтварянето на егото само по себе си не е непременно положително. Шизофренията например е в голяма степен свързана с нарушения в субективното чувство за Аз-а. Така че изследването на това как точно психеделиците биха могли химически да модулират чувството за  Аз-а не само предлага изключително завладяваща представа за невронауката на Аз-а, но е от съществено значение, ако тези лекарства ще бъдат внедрени като лекарства в терапевтичен контекст.

Това не е само серотонин

„Както може би знаете, нараства интересът към терапевтичните ползи на серотонинергични 5-HT2A агонисти (т.е. психеделици) като псилоцибина, за разстройства като резистентна на лечение депресия, тревожност, пристрастяване и посттравматично разстройство“, обяснява Наташа Мейсън (Natasha Mason) от катедрата по невропсихология и психофармакология в Маастрихтския университет. „Нарушенията на самопреживяването са критичен симптом на тези нарушения и натрупването на доказателства показва, че терапевтичната ефективност на психеделиците е силно свързана с нивото на самосъзнание по време на лечението.“

Голяма част от последните изследвания се фокусират върху това как съединения като LSD и псилоцибин генерират своите психеделични ефекти чрез стимулиране на 5-HT2A серотониновите рецептори в мозъка. Но малко проучвания са изследвали широките ефекти надолу по веригата върху други невротрансмитери след 5-HT2A стимулация.

Мейсън и нейният екип поставят конкретно фокуса си върху ефекта на псилоцибина върху нивата на глутамат в два ключови региона на мозъка, свързани преди това с егото. Глутаматът е важен възбуждащ невротрансмитер, основно отговорен за когнитивните функции като учене и памет. Неговата роля в психичните заболявания, от шизофрения до тревожност, се предполага от години .

Използвайки двойно-сляпо проучване с плацебо контрола, изследователите наемат 60 доброволци, всеки от които приема  псилоцибин или неактивно плацебо. Наред с оценката на субективните състояния, използвайки добре установени изследвания, измерващи разтварянето на егото, функционалното магнитно-резонансно изображение (MRI) в покой се фокусира изрично върху нивата на глутамат в медиалния префронтален кортекс и в хипокампуса.

„Първата ни основна констатация бе, че псилоцибинът промени нивата на глутамат, мощен и изобилен възбуждащ невротрансмитер, в ключови области на мозъка“, обяснява Мейсън. „Това е важно от невропсихофармакологична гледна точка, тъй като се предполага (но никога не е показано при хора), че този невротрансмитер играе роля в лекарствените ефекти (досега ефектите са свързвани само с серотонин).“

Само тази констатация би направила проучването достатъчно уместно. Както отбелязва Мейсън, това е първото изследване, което демонстрира псилоцибина като пряко медииращ промени в нивата на глутамат в човешкия мозък. Предишни проучвания върху животни са демонстрирали този механизъм, но досега само се е предполагал, че се среща при хора.

Втората част от изследването на екипа включва проучване на корелациите между тези индуцирани от псилоцибин промени на  глутамата в мозъка и съобщаваното усещане за его.

Кредит: Flickr Jeffrey/ Psychedelic Tiny Planet (CC BY-ND 2.0)

Как псилоцибинът разтваря усещането ни за егото?

„Втората основна констатация и по-изненадващата“, обяснява Мейсън, „бе, че индуцираните от псилоцибин промени в този химикал, глутамата, предсказват промени в субективното преживяване на индивида за себе си. Видяхме, че различните мозъчни региони съответстват на различните видове разтваряне на егото, което ни дава повече представа за това как тези дроги влияят на определени мозъчни участъци и как това може да модулира опита на човек да почувства себе си“.

Общият модел, наблюдаван в проучването, в сравнение с плацебото, е увеличаване на нивата на концентрация на глутамат в медиалния префронтален кортекс и намаляване на нивата на концентрация на глутамат в хипокампуса. Тези промени са пропорционални с тези в плацебо групата и изследователите са успели да предскажат дали пациентите изпитват положителни или отрицателни типове разтваряне на егото на базата на тези специфични концентрации на глутамат.

"Тук "отрицателно преживяното" разтваряне на егото е загубата на автономност и самоконтрол на мисловните процеси, вземането на решения и спонтанните движения", разказва Мейсън пред New Atlas, обяснявайки спектъра на преживяванията на разпадане на егото".

"Положително" преживяното разтваряне на егото е деперсонализацията, свързана с положителни емоционални състояния, като повишено настроение и еуфория. Примери за въпроси, отнасящи се за тези два "типа" разтваряне на егото, са: "чувствах се като марионетка" (отрицателно);" Чувствах се едно с това, което ме обкръжава"(положително)."

Важно е да  се отбележи, че според Мейсън преживяванията с псилоцибин не генерира един единствен тип разтваряне на егото. Така че степени на положително и отрицателно разтваряне на егото могат да бъдат отчетени по време на едно и също психеделично преживяване.

Най-вълнуващата констатация в проучването е, че отрицателните преживявания на разтваряне на егото, корелира с промени на глутамата в медиалния префронтален кортекс, а положителните преживявания на разтваряне на егото, изглежда са свързани с промените в глутамата на хипокампа. Тези специфични за областите на мозъка промени в концентрациите на глутамата бяха достатъчно значими, за да предсказват положителните и отрицателните оценки на разтваряне на егото, субективно отчетени от участниците.

Кредит: Pxhere (CC0 Public Domain)

Знаем, че работят, но не знаем как работят

Дали учените буквално са се натъкнали на неврохимичния произход на нашето его? Не точно.

Мейсън държи да подчертае, че това проучване е фокусирано само върху концентрациите на глутамат в два специфични мозъчни участъка.

„Всъщност други области на мозъка определено играят роля в преживяването на усещането за Аз-асебе си“, добавя тя.

Хипотетично, далеч в бъдещето, може би един ден учените ще могат да създадат специално разработено по поръчка молекули, които пряко да влияят върху чувството за Аз-а, но всъщност не това е целта на този вид изследвания. Вместо това Мейсън и нейният екип са много по-заинтересовани от биологичните механизми, които генерират положителните терапевтични резултати, наблюдавани в съвременните клинични изпитвания.

Психеделичните изследвания безспорно са в периферията на съвременната наука. Учените използват психеделични съединения, за да осветят странната връзка между нашия субективен опит и нашата неврохимия. Може да сме само на няколко години от времето, когато клиниките законно ще прилагат тези психеделични съединения в терапевтичен контекст.

Все по-често откриваме, че тези съединения действат ... но все още не знаем как.

И отговаряйки на въпроса как работят психеделиците, може също без да искаме да хвърлим светлина върху други въпроси, от които науката се е отклонявала десетилетия. Как мозъците ни генерират нашето чувство за себе си? Какво представлява неврохимията на съзнанието?

Справка: Me, myself, bye: regional alterations in glutamate and the experience of ego dissolution with psilocybin

N. L. Mason, K. P. C. Kuypers, F. Müller, J. Reckweg, D. H. Y. Tse, S. W. Toennes, N. R. P. W. Hutten, J. F. A. Jansen, P. Stiers, A. Feilding & J. G. Ramaekers
Neuropsychopharmacology (2020). DOI: https://doi.org/10.1038/s41386-020-0718-8

Източник: 

Breakthrough psilocybin study uncovers neurochemical origins of human ego, Rich Haridy, New Atlas

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !