Само 25% от хомосексуалността се дължи на гените

Ново проучване изглежда твърдо погреба идеята, че има „ген на хомосексуалността“.

След изследване на гените на близо половин милион души учените не успяха да намерят генетични вариации, които биха могли надеждно да предскажат нечие поведение на влечение към същия пол.

По-скоро те твърдят, че нашите сексуални предпочитания се влияят от сложна комбинация от гени, среда и житейски опит.

Международен изследователски екип, включващ учени от Швеция, Дания, Великобритания и САЩ, разглежда генетични данни, събрани от предишни проучвания и проекти, включително от компанията за тестване на ДНК 23andMe. Общо са включени малко над 470 000 души.

„Не съществува нито един ген на хомосексуалността, а по-скоро има принос на много малки генетични ефекти, разпръснати в генома“, е основният извод на изследването.

Изследователите извършват анализ, известен като проучване за асоцииране в генома (genome-wide association study). Такива проучвания обхождат геномите на хората и търсят всякакви вариации в гените - наречени маркери - които могат да бъдат свързани с всички други променливи, за които се проверяват. Конкретно в новото проучване тази променлива е дали човекът е съобщавал някога, че е правил секс с индивид от същия пол.

„Това проучване е най-голямото и най-задълбочено проучване на генетиката на хомосексуалното поведение на хората досега“, заяви авторът на изследването Бен Нийл (Ben Neale), ръководител на генетичните изследвания към Центъра за психиатрични изследвания „Стенли“ в Института Броуд на MIT и Харвардския университет, на пресконференция във вторник.

Изследването е публикувано вчера в списание Science.

Общо казано има пет маркера, които са свързани донякъде с хомосексуално поведение. Това означава, че тези генетични маркери са откривани достатъчно често при хора с анамнеза за хомосексуално поведение или имащи склонност към такова.

Но според авторите дори някой да е имал всичките тези маркери по рождение, той ще бъде с по-малко от 1% по-голяма вероятност някой ден да съобщи за хомосексуално поведение, отколкото някой роден без тях.

Все пак изследванията на Нийл и неговия екип не предполагат, че гените не играят никаква роля в нашата сексуална ориентация.

Вероятно има хиляди други често срещани генетични маркери, които могат да повлияят на сексуалността, отбелязват генетиците. Но влиянието е толкова малко на индивидуално ниво, че ще е нужно изучаването на много повече хора, за да се намерят. Според авторите всички тези маркери - петте, открити в изследването им, и много други все още неизвестни - биха могли да представляват 8 до 25 % от различията, определящи дали някой ще бъде склонен към хомосексуално поведение.

Но според Нийл откритието на екипа "подчертава също важната роля за околната среда при формирането на сексуалното поведение на човека и може би най-важното [, че] няма един единствен ген на хомосексуалността, а по-скоро влияят много малки генетични ефекти, разпръснати по генома."

Авторите и съответните институции са положили големи усилия, за да гарантират, че изследването им ще бъде проведено отговорно. Авторите също така са кореспондирали със застъпнически групи от LGBT общността преди публикуването на резултатите.

Ограничения на изследването

Тъй като разчитат само на съобщеното от доброволците хомосексуално поведение, е възможно да има хора, привлечени от същия пол, но които никога не са действали по този начин или които не се чувстват удобно да разкриват такива истории. Освен това дали някой е правил секс с човек от същия пол, това не означава непременно, че се идентифицира като гей или лесбийка, така че авторите се въздържат от използването на такива термини.

Друго ограничение на изследването е, че то включва само хора, чийто пол при раждане отговаря на биологичния им пол, което означава, че тези резултати не отчитат транссексуалните. Данните са изцяло от хора от европейски произход, така че е неизвестно дали същият специфичен микс от генетика и среда би играл роля и сред другите групи, що се отнася до сексуалната ориентация.

Човешките сексуални предпочитания са сложни

Според авторите на генетично ниво няма доказателства, че „колкото повече някой е привлечен от неговия пол, толкова по-малко е привлечен от противоположния“, което означава, че нашите сексуални предпочитания са по-сложни, отколкото се предполагаше досега.

И макар гените да са само част от пъзела, авторите откриват връзка и между сексуалната ориентация и други лични аспекти, които заслужават по-нататъшно проучване. При мъжете например някои от намерените маркери изглежда влияят и на вероятността за плешивост, което показва, че половите хормони могат да играят роля и в двете характеристики. Друг маркер е свързан с обонянието, въпреки че е по-малко ясно какво може да означава тази връзка. И само около 50 процента от маркерите, като тези, свързани с поемането на риск, са открити както при мъжете, така и при жените, което предполага, че различните генетични влияния засягат различните полове.

Всички тези насоки си струва да се проучат в бъдеще. Но най-важният извод от проучването е, че трябва да се разсеят вредните митове, че хомосексуалното поведение е отклонение, което може да бъде идентифицирано и вероятно излекувано. Както толкова много неща за хората, отбелязват авторите, нашата сексуалност е нюансирана и повлияна от всичко, което ни заобикаля. Но също така е напълно човешка.

„Като цяло, тези открития засилват значението на многообразието като ключов аспект на сексуалното поведение“, отбелязва Нийл.

Източник:There's No Such Thing as a 'Gay Gene,' Large Genome Study Finds, Gizmodo

Още по темата

14/11/2018

Животът

Откриха как да програмират хетеро- и хомосексуални деца

09/09/2017

Животът

Междукултурни доказателства сочат генетични фактори в основата на хомосексуализма

11/10/2015

Животът

Хомосексуалността може да е свързана с химически модификации на генома

10/07/2015

Човекът

Хомосексуалността е успешна стратегия за привличане на жени