Изследователският екип, който се занимава със сравнително недооценените "боклуци" в ДНК на бозайниците, откри следи, които обясняват изключителната способност на слоновете да избягват раковите заболявания и определи, че гените, отговорни за това в слонните клетки, могат да бъдат намерени и при хората, съобщава ScienceAlert.
Статията може да бъде прочетена изцяло в списание Cell Reports.
Повечето от бозайниците са склонни към онкологични заболявания, но слоновете са странно устойчиови. Те не са напълно имунизирани, но в сравнение с хората, това се случва изненадващо рядко - особено като се има предвид, че те имат 100 пъти повече клетки от хората.
Ракът се случва, когато една клетка произволно мутира по време на разделянето, така че фактът, че само около 1 на 20 слона развиват рак, в сравнение с 1 на 5 човека, е изключително любопитен.
Изследователите се опитват да разберат защо се случва това в продължение на десетилетия, но само преди няколко години екип от изследователи идентифицира ген, наречен p53, който потиска туморите. Африканските слонове имат 40 копия на p53. Хората имат само едно.
Но сега екип от изследователи от Университета в Юта изучава т.нар. „боклучава ДНК” , ДНК, която не кодира протеини. Това обаче не я прави безполезна - неотдавнашните проучвания установиха, че тя изпълнява и други функции.
"Хората наричат "боклучава ДНК" некодиращите участъци, но аз я смятам за непроучена джунгла", заяви невробиологът Кристофър Грег (Christopher Gregg) от Уиверситета в Юта. "Изследваме некодиращите региони, за да се опитаме да открием нови части от генома, които биха могли да контролират различни болести".
Екипът търси части от генома на слоновете, които са общи за всички гръбначни, но по-бързо еволюират при слоновете. Те проверяват тези участъци за елементи, които помагат да се противопоставят на мутациите - и следователно на рака.
Те идентифицират три гени в ДНК на слоновете - FANCL, VRK2 и BCL11A - и наблюдават как реагира ДНК на увреждане след излагането й на гама-лъчение. По-специално тези гени участват в ремонта на ДНК, като я предпазват от мутации - и това са зони на ускорено развитие при слоновете.
Зоните на ускорено развитие при хората (HARs), например, са 49 сегмента на човешкия геном, значително различаващи се от подобни сегменти в еволюционните предци на човека. Тези области не са претърпели големи промени по време на еволюцията на гръбначните животни, но при хората през последните няколко милиона години скоростта на промяната е 70 пъти по-висока от тази на геномната мутация като цяло.
Тъй като гръбначните животни притежават толкова много ДНК - еволюирала от общия им прародител - много други бозайници имат и тези гени. Човешките варианти не ни предпазват от рак по същия начин, по който го правят при слоновете, трябва само да се разбере кои са тези гени, може да ни помогне да определим дали можем да извършим подобна промяна в нашата собствени гени.
Други животни, които изследва екипът, са спящите зимен сън прилепи, за да изследват аномалиите на крайниците, косатки и делфини - за изследване на еволюцията на очите и роговицата, както и адаптирането им към среди с високо налягане за изследване на нарушенията на кръвосъсирването, голия къртичест плъх - за изследване на развитието на очите и глаукомата и др.
Ще са необходими бъдещи изследвания, за да се определи дали тези зони на ускорено развитие при други бозайници могат да се приложат терапевтично, за да се подпомогне контрола на заболяванията при хората.
"Ние гледаме към неизследвана територия", заяви Грег. "Този метод ни дава нов начин да изследваме генома и потенциално да разкрием нови подходи за идентифициране, диагностициране и лечение на болестта".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари