Учените от Австралийския изследователски институт (NeuRA) нарекоха откритието си endorestiform nucleus, тъй като мястото е разположено в долната част на мозъчния ствол. То се намира в основата на мозъка, където се свързва с гръбначния мозък и отговаря за нашата поза, баланс и движение.
"Долната част на мозъчния ствол може да бъде сравнен с река, която носи информация от гръбначния мозък и мозъчния ствол към церебелума, а endorestiform nucleus е група от неврони, подобна на остров в тази река", обяснява невробиологът Джордж Паксинос (George Paxinos), водещ автор на откритието за ScienceAlert.
Името на новата област "endorestiform nucleus" означава, че това е ядро (nucleus), което се намира в (endo) долната част на мозъчния ствол (наричан още "restiform body").
Статията все още се подготвя за преглед, но подробности за резултатите са вече достъпни в последния атлас на мозъка на Паксинос, озаглавен Cytoarchitecture, Chemoarchitecture, Myeloarchitecture.
Паксинос идентифицира тази част от мозъка с помощта на сравнително нова техника на оцветяване на мозъка, която сам е разработил, за да направи изображенията на мозъчната тъкан по-ясни за последния си атлас.
Тези оцветяващи елементи са насочени към активни клетъчни продукти - химически вещества в мозъка - невротрансмитери, които осигуряват карта на мозъчната тъкан. Това помага да се разделят групите неврони по функции, а не по външен вид. Използвайки такава техника, еndorestiform nucleus очевидно се откроява от останалите обекти - "оцветяването" се оказа по-плътно и околните области са представени в негатив. По този начин Паксинос прави откритието си.
Невроученият се досеща за съществуването на този участък от мозъка още преди идентифицирането му. При операции с цел елиминиране на силна болка чрез намаляване на гръбначните пътища, той и колегите му забелязват, че дългите влакна от гръбначния стълб сякаш завършват около мястото, където е открито еndorestiform nucleus. Паксинос подозира, че тази област може би е включена в процесите на фината моторика.
Предположението се подкрепя и от факта, че този участък все още не е идентифициран при други животни, включително маймуните.
Хората имат мозък най-малко два пъти по-голям от мозъка на шимпанзетата (1300 грама срещу 600 грама) и по-голям процент невронни пътища в мозъка, свързани с моторните неврони съответно с 20% и 5%. По този начин еndorestiform nucleus може да се превърне в друга уникална характеристика на нашата нервна система.
Паксинос и екипът му имат намерение да проучат по-детайлно мозъка на шимпанзетата, а за да научат повече за функциите на открития мозъчен участък, са им нужни данни от магнитно-резонансна томография на това място от жив човек.



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
11006
1
22.11 2018 в 17:03
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи