Не малко хора вече преболедуваха COVID-19 и си задават въпроса "имам ли имунитет?" при положение, че се появяват съобщения за хора, боледуващи за втори път. Въпреки че реинфекцията все още изглежда рядкост, остава неясно до каква степен имунитетът наистина може да ни защити.
Имунитетът е актуална тема, а сред учените тече дискусия относно колективния имунитет, точката, в която достатъчно хора са имунизирани срещу патоген, за да забавят разпространението му. Колективният имунитет може да постави края на пандемията, а експертите изчисляват, че около 40 до 60 процента от населението ще трябва да бъдат заразени, за да го достигнат.
Една група изследователи настояват правителствата да достигнат колективния имунитет без ваксина, като позволяват на COVID-19 да се разпространи сред тези с нисък риск, като същевременно защитава уязвимите популации. Този подход обаче излага цялото население на риск от значителни заболявания и смърт, твърди друга група в доклад, публикувано на 14 октомври в Lancet.
Тъй като SARS-CoV-2 е нов вирус, учените не могат да кажат колко дълго човек ще бъде защитен, след като се възстанови от инфекция. Ако имунитетът отслабне бързо, това поставя началото на повтарящи се огнища, освен ако няма ваксина, пишат авторите.
Ето какво знаем досега за нашата дългосрочна защита срещу коронавируса:
Какво всъщност означава „имунитет“?
За учените имунитет означава устойчивост на заболяване, получено чрез излагане на имунната система на него, или чрез инфекция, или чрез ваксинация. Но имунитетът не винаги означава пълна защита от вируса.
Как организмът изгражда имунитет?
Имунната система има два начина да осигури трайна защита: Т-клетки, които запомнят патогена и предизвикват бърз отговор, и В-клетки, които произвеждат антитела - протеини, които организмът произвежда, за да се пребори с определен патоген.
В идеалния случай, дълго след като човек се е възстановил от инфекция, тези антитела се задържат в кръвта му. Тогава, ако човекът бъде изложен отново на същия патоген в бъдеще, тези антитела разпознават заплахата и работят, за да предотвратят друга инфекция.
Така наречените „Т-клетки с памет“ също се включват. В идеалния случай те отговарят на името си и разпознават срещания преди това патоген и помагат за координацията на имунната система или убиват заразените клетки.
При един вид имунитет, наречен стерилизиращ имунитет, вирусът няма никаква възможност да започне да се репликира и никога не заразява клетките. "Стерилизирането" на имунитета обаче е трудно постижимо. По-често хората постигат частичен имунитет, което осигурява бърз отговор, който може да направи повторното разболяване по-малко тежко или по-лесно да се предаде на другите.
Не е ясно какъв тип имунитет имат хората, възстановили се от COVID-19, и само времето ще покаже. Една ваксина може да предизвика по-силен имунен отговор от естествената инфекция, въпреки че все още предстои да се види дали това ще е така за ваксините срещу коронавирус.
Ако човек има антитела, има ли имунитет?
При някои заболявания, като морбили, антителата могат да останат цял живот. Но за SARS-CoV-2 все още не се знае. Не е известно колко дълго остават в кръвта антителата или - което е важно - дали тяхното присъствие е признак на имунитет. Наличието на антитела не означава, че те са ефективни в борбата срещу вируса.
Неутрализиращите антитела са тези, които спират вируса по неговите пътища, спират го да заразява клетката гостоприемник и да се репликира. Такива антитела обикновено разпознават протеина на вируса, който му помага да проникне в клетките гостоприемници. Тези видове антитела са във фокуса на проучванията, целящи да разберат дали човек може да бъде имунизиран.
„Изглежда, че повечето хора генерират неутрализиращи антитела“, отбелязва Обри Гордън (Aubree Gordon), епидемиолог от Университета на Мичиган в Ан Арбър. "Така че това е обещаващо."
И все още е неизвестно какво количество неутрализиращи антитела е достатъчно за защита. И дори да са защитни, не е ясно колко дълго се задържат тези имунни протеини. Изследвания на възстановени пациенти с COVID-19 показват, че антителата срещу коронавируса могат да отслабнат след инфекция с SARS-CoV-2, но като цяло нивата им остават относително стабилни за период от три до шест месеца.
Тъй като коронавирусът започна да се разпространява по света едва в началото на годината, „времето за проучване е малко“, коментира Гордън.
Някои данни предполагат, че имунната система може би няма много добра памет за коронавирусните инфекции. Едно проучване установи, че по време на инфекция с COVID-19 органът, който произвежда В-клетки с памет не активира правилно клетъчните типове, способни да станат В клетки с памет - това са дълготрайни клетки, които бързо започват да произвеждат антитела, ако човек повторно е изложен на патоген. Изследователи съобщават в Cell, че без тази имунологична памет антителата за SARS-CoV-2 може да не просъществуват много дълго.
„Може би това означава, че тези реакции на паметта ще бъдат краткосрочни“, коментира Брайън Баркър (Brianne Barker), имунолог от Университета Дрю в Медисън, Ню Джърси.
Какво знаем за Т-клетките?
Проучванията показват, че пациентите с COVID-19 обикновено развиват имунен отговор, включващ Т клетки. Дори възстановените пациенти без откриваем отговор на антитела имат Т-клетки в кръвта си, съобщават изследователи на 15 октомври в Emerging Infectious Diseases.
Но ролята на Т-клетките в инфекцията и имунната памет остава неясна. Проучванията показват, че Т-клетките с памет могат да останат при пациенти, заразени с коронавирус, отговорен за избухването на SARS от 2003-2004 г., до 11 години след възстановяването си. Тъй като този вирус вече не циркулира, невъзможно е да се каже дали тези Т клетки могат да защитят организма.
Някои хора може вече да имат Т клетки, които могат да разпознават части от новия коронавирус. Тези имунни клетки могат да бъдат, останали от предишни срещи с други коронавируси, които причиняват настинка, докладват лекари на 4 август в Science. Тези кръстосано реактивни Т клетки могат да помогнат за намаляване на продължителността или тежестта на заболяването COVID-19. От друга страна, такива Т-клетки могат да влошат заболяването, може би чрез свръхстимулиране на имунната система и причиняване на състояние, наречено цитокинова буря, виновник за някои тежки случаи на COVID-19.
Може ли да се заразим с коронавирус два пъти?
Сега изследователите са документирали малък брой случаи, при които хората са били заразени с коронавирус два пъти. Първият такъв случай е докладван в Хонконг, с допълнителни доклади в САЩ, Холандия и др.
Но все още не е ясно колко често се срещат повторните инфекции. И само с няколко случая до момента „не можем да кажем, че реинфекциите ни казват нещо на този етап“, коментира Баркър, както за имунитета, така и дали ваксините ще осигурят дългосрочна защита или ще трябва да станат част от нашата годишна рутина като противогрипните ваксини.
Реинфекциите са очаквани. Имунната памет на някои хора може да не е достатъчно мощна, за да предотврати изцяло инфекцията, въпреки че може да попречи да се разболеят.
Трудно е да се докаже, че някой е бил реинфектиран, защото изследователите трябва категорично да покажат, че два различни вируса са причинили всяка инфекция, отбелязва Баркър. Това изисква генетично изследване. Нещо повече, експертите не са задължително да следят за такива случаи, особено при хора, които не проявяват симптоми.
Какво означава всичко това за колективния имунитет?
Без да знаем колко дълго трае имунитетът след инфекция и колко варира от човек на човек, е невъзможно да се разбере дали дори е възможно прекратяването на пандемията чрез колективен имунитет. Ясно е, казват експертите, че опитът за достигане на колективен имунитет без ваксина ще доведе до повече заболявания и смърт.
„Промотирането на концепцията за „колективен имунитет“... като отговор на пандемията на COVID-19 е неуместно, безотговорно и невежо“, казват в изявление на 14 октомври Томас Файл Джуниър (Thomas File Jr.), президент на Американското общество по инфекциозни болести, и Джудит Файнберг (Judith Feinberg), председател на Асоциацията за лечение на ХИВ.
И към днешна дата колективният имунитет е все още мираж. Дори държави с много заразени като Съединените щати не са близо до колективния имунитет според Гордън.
„Приемането на подход за постигане на колективен имунитет чрез естествена инфекция ще доведе до стотици хиляди ненужни смъртни случаи.“
Справка:
A.S. Iyer et al. Persistence and decay of human antibody responses to the receptor binding domain of SARS-CoV-2 spike protein in COVID-19 patients. Science Immunology. Vol. 5, October 8, 2020. doi: 10.1126/sciimmunol.abe0367.
J. Wu et al. SARS-CoV-2 infection induces sustained humoral immune responses in convalescent patients following symptomatic COVID-19. medRxiv.org. Posted July 24, 2020. doi: 10.1101/2020.07.21.20159178.
A. Wajnberg et al. SARS-CoV-2 infection induces robust, neutralizing antibody responses that are stable for at least three months. medRxiv.org. Posted July 17, 2020. doi: 10.1101/2020.07.14.20151126.
N. Kaneko et al. Loss of Bcl-6-expressing T follicular helper cells and germinal centers in COVID-19. Cell. Published online August 19, 2020. doi: 10.1016/j.cell.2020.08.025.
T. Sekine et al. Robust T cell immunity in convalescent individuals with asymptomatic or mild COVID-19. Cell. Published online August 14, 2020. doi: 10.1016/j.cell.2020.08.017.
J. Mateus et al. Selective and cross-reactive SARS-CoV-2 T cell epitopes in unexposed humans. Science. Published online August 4, 2020. doi: 10.1126/science.abd3871.
M. Lipsitch et al. Cross-reactive memory T cells and herd immunity to SARS-CoV-2. Nature Reviews Immunology. Published online October 6, 2020. doi: 10.1038/s41577-020-00460-4.
R.L. Tillett et al. Genomic evidence for reinfection with SARS-CoV-2: a case study. Lancet. Published online October 12, 2020. doi: 10.1016/S1473-3099(20)30764-7.
M. Mulder et al. Reinfection of SARS-CoV-2 in an immunocompromised patient: a case report. Clinical Infectious Diseases. Published online October 9, 2020. doi: 10.1093/cid/ciaa1538.
S. Schwarzkopf et al. Cellular immunity in COVID-19 convalescents with PCR-confirmed infection but with undetectable SARS-CoV-2-specific IgG. Emerging Infectious Diseases. Published online October 15, 2020. doi: 10.3201/eid2701.203772.
O.-W. Ng et al. Memory T cell responses targeting the SARS coronavirus persist up to 11 years post-infection. Vaccine. Vol 34, April 12, 2016, p. 2008. doi: 10.1016/j.vaccine/2016.02.063.
Източник: We still don’t know what COVID-19 immunity means or how long it lasts, Science News
Още по темата
Животът
Какво ще се случи, когато COVID-19 и грипът се срещнат тази есен?
Животът
Два са начините за достигане на колективен имунитет: Бавен и катастрофален
Животът
Ваксината срещу COVID-19 дава при тестване „правилен имунен отговор“
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари