В оригиналната "Книга за джунглата" на Ръдиард Киплинг, публикувана през 1894 г., Маугли е дете, отгледано от вълци, след като е отделено от своите човешки родители от тигъра Шерхан. Изборът на вълци като заместници на родителите за изгубеното малко дете е може би по-правдоподобно, отколкото го осинови питонът Каа, който противно на стереотипите, не е злодей, е един от приятелите и наставниците на Маугли в книгата - въпреки че има някои документирани случаи на деца, сприятелили се с доброжелателни питони, пише Саманта Хърн (Samantha Hurn).
Семейство Canidae, което включва вълци, кучета и лисици, са класически "родители", които могат да полагат грижи за "диви" човешки деца. Те присъстват в много митологични, както и исторически и етнографски разкази. Според легендите, основателите на Рим, близнаците Ромул и Рем са били откърмени от вълчица.
Ромул и Рем, основателите на Рим.
През цялата човешка история, разказите за така наречените "диви деца" са привличали вниманието на обществената и академична аудитория. "Децата-вълци от Миднапур" е популярен исторически случай, при който са намерени две малки момичета, живеещи с вълчица и малките й. Момичетата не говорят, но издават звуци, подобни на вълчите, придвижват се на четири крака, а когато са отведени в местното сиропиталище, предпочитат компанията на кучетата пред другите деца.
Тригодишно дете от Уганда през 1988 г., избягва от дома си, след като вижда как баща му убива майка му. То е "осиновено" от стадо южноафрикански маймуни и се учи от тях как да търси храна. Това, което прави историята по-различна от много други свидетелства е фактът, че е се оказало способно на някаква човешка социализация и разказва за своите преживявания след завръщането си в "цивилизацията".
Социални същества
Подобно на приматите, вълците и кучетата са социални животни и всички членове на глутницата участват в грижата за малките. Вълците също могат да се установяват приятелства с животни, които би, в друга ситуация представляват плячка. Един пример, датиращ от 2007 г., който обиколи социални медии наскоро, разказва историята за едно невероятно приятелство между вълк в плен и грохнало магаре, което е вкарано в клетката му като жива плячка.
В "Книга за джунглата" мечката Балу и леопардът Багира учат Маугли как да оцелее в дивата природа. Такава тройка приятели може да изглежда малко вероятна, но отново има примери за подобни междувидови приятелства. Например една лъвица от резервата за диви животни в Кения LEWA, който многократно е "осиновявала" малки антилопи орикс за период от няколко години.
Друг пример, документиран от Дерек и Бевърли Жубер, заснемащи филми за дивата природа, описва затрогващ случай. При нападение на двойка лъвици над стадо павиан, остава малко бебе, все още сучещо от мъртвото тяло на майка си. Вместо да го убие или да го игнорира, една от лъвиците го взема, поставя го между лапите си и то се опитва да суче:
Снимка: Evan Schiller
После го занася на едно дърво, за да бъде в безопасност.
Снимка: Evan Schiller
И го издига все по-високо.
Снимка: Evan Schiller
По-късно идват двама мъжки, но агресивно са прогонени от лъвицата. Дали тя защитава бебето павиан? Или просто са й досдни мераците им за чифтосване?
Снимка: Evan Schiller
Такива примери могат да бъдат отхвърлени като изключения, които потвърждават правилото и не знаем какво би се случило в дългосрочен план. Въпреки това, налице са ясни и добре документирани случаи на осиновяване при различни видове примати.
Способността или дори склоността да отгглеждат малките от друг вид предполага възможност за комуникация и емпатия между видовете. Лъвицата може би просто е управлявана от вродения си майчин инстинкт. Но фактът, че тя вижда в павианчето "бебе", а не потенциален източник на храна, е резултат от някаква форма на взаимното разбирателство между тях - бебето търси закрила от нея и тя отговаря на желанието му.
Накрая - един случай, който ни връща към човешките деца, е документиран през 2015 г. Едно недохранено и зле отглеждано двегодишно дете е намерено от властите в Чили да суче от кучето на съседа.
Кучето Рейна, което е кърмило 2-годишното чилийско дете. Снимка: jezebel.com
Историите за диви деца са широко оспорвани от академичните среди и се гледа на тях като на нездрави "сензации". Това е така, защото на способността да се грижиш за друг животински вид отдавна се гледа като на уникална човешка способност.
Но нашите познания за възможностите на другите животни стават все повече. В резултат на това, трябва да признаем, че те също са способни на много поведения и действия, които преди това се смятаха изключително присъщи само на хората.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари