Змиите може и да са едни от най-големите хищници в природата, способни да изядат цели елени или дори крокодили, но също толкова впечатляващо е, че могат да издържат месеци или дори цяла година без нито едно хранене. И сега международен екип от учени смята, че знаят как го правят.
Липсва аларма за глад
В проучване, публикувано в списанието Open Biology, изследователи съобщават, че змиите са загубили гена грелин, често наричан ген на хормона на глада, защото той регулира апетита и сигнализира кога е време за хранене. Следователно, без хормон, който да сигнализира, че са гладни, те могат да се справят с дълги периоди между храненията.
Екипът прави откритието си, след като анализира геномите на 112 вида влечуги, включително змии, костенурки и крокодили, използвайки инструменти за сравнение на последователности и откриване на загуба на гени, наред с други методи.
При всички змии, които са изследвали, включително питони, боа и усойници, гените за грелин и ензим, наречен MBOAT4 (който активира грелин), са били независимо загубени или силно ерозирани. Същото важи и за хамелеоните и някои агами, вид гущер.
Еволюционна адаптация
Тъй като загубата на тези гени е настъпила при няколко различни групи влечуги, авторите на изследването смятат, че това не е било грешка. Възможно е да е било адаптация към екстремните им хранителни навици. Например, както змиите, така и хамелеоните възприемат като ловна стратегия да дебнат от засада плячката си. Вместо активно да преследват жертвите си, те се крият и чакат да удобен момент да нападнат. Това чакане може да продължи седмици или месеци. Ако тези животни имат хормон, който непрекъснато сигнализира за глад, това би ги направили контрапродуктивни.
Изследователите също така предполагат, че загубата на грелиновата система служи за друга жизненоважна цел. А именно, помага на тези влечуги да поддържат възможно най-ниска консумация на енергия, докато чакат плячката ди. При бозайниците грелинът обикновено казва на тялото да изгаря мазнини за гориво по време на гладуване. Змиите обаче са развили различна стратегия. Вместо да изгарят резервите си, те влизат в състояние на екстремно запазване на енергията.
"Това проучване показва, че периодичното хранене на тези групи е било съпроводено със загуба на гени, участващи в енергийната хомеостаза", коментират авторите в своето изследване.
Нови изводи за човешкото здраве
Освен че ни помага да разберем по-добре еволюцията на влечугите, изследователите смятат, че тяхната работа може да има важни ползи за човешкото здраве. Изучаването на това как тези животни се справят с екстремното гладуване и енергийните промени би могло да предложи на медицинските експерти насоки за лечение на състояния като затлъстяване, както и други метаболитни заболявания, при които тялото има затруднения с управлението на нивата на мазнините и енергията.
Справка: Rui Resende Pinto et al, Ghrelin and MBOAT4 are lost in Serpentes, Open Biology (2026). DOI: 10.1098/rsob.250162
Източник: Why snakes can go months between meals: A genetic explanation, Paul Arnold, Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука
10-годишно момиче открива рядък мексикански аксолотъл. Какво знаем за тези животни
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване