Два кръгли камъка с диаметър 50 сантиметра са открити в Кастелиере ди Рупинпиколо, древна крепост в италианската провинция Триест, и единият от тях може да е една от най-старите небесни карти.
Камъкът, датиран от края на неолита, между 1800 г. пр.н.е. и 400 г. пр.н.е., представя 29 обозначения, изрязани с длето, които могат да бъдат насложени със забележителна прецизност - всички с изключение на една - върху звездите на Скорпион, Орион, Плеядите и Касиопея.
Това забелязва астроном от италианския Национален институт по астрофизика (INAF).
Крепостта Кастелиере ди Рупинпиколо е използвана като укрепление от епохата между 1800 и 1650 г. пр.н.е. до 400 г. пр.н.е. Сред многото крепости в този картов район, Рупинпиколо е една от най-добре запазените. Изградена е върху варовиков хълм, чийто връх е ограден със стена, дебела 3-4 метра, но която на места достига до 7 метра. Височината е запазена максимум 3 метра, но първоначално трябва да е достигала 7-8 метра.
Два големи кръгли камъка – два дебели диска с диаметър около 50 см и дебелина 30 см – са открити близо до входа на крепостта и привличат вниманието на археолозите.
Въздушен изглед на Castelliere di Rupinpiccolo. Кредит: Carta Archaeologia Online
Според Паоло Моларо (Paolo Molaro) от INAF и изследователи от университета Ca’ Foscari във Венеция и Международния център по теоретична физика (ICTP), един от камъните е изображение на слънцето, докато другият е издълбана небесна карта, датираща от 4 век пр.н.е.
Немското астрономическо списание Astronomische Nachrichten публикува проучването на камъните, в което авторите на изследването казват, че небесната карта показва небето над Рупинпиколо преди около 2500 години, което прави откритието най-старата известна една от небесните карти, съставени в Италия.
"С мен се свърза Федерико Бернардини, когото не познавах, и ми каза, че има нужда от астроном", разказва Моларо пред Media Inaf, "защото изглежда, че е идентифицирал съзвездието Скорпион в камъка. Първата ми реакция бе недоверие, като се има предвид, че южната част на Скорпион е точно над хоризонта по нашите географски ширини. Но след това, откривайки, че прецесията на равноденствието го е повишила с около 10-12 градуса и впечатляващото съвпадение със съзвездието, започнах да навлизам по-дълбоко във въпроса... Така че идентифицирах Орион, Плеядите и отзад Касиопея. Присъстват всички точки освен една."
29 издълбани знака върху камъка са идентифицирани от екипа и те идеално съответстват на съзвездията Касиопея, Орион, Скорпион и Плеядите. Изследователите предполагат, че знаците вероятно са създадени от един и същ човек с помощта на чук и грубо метално длето с 6-7-милиметров връх въз основа на ъгъла на изрязаните следи в камъка.
Археолозите подчертават, че инструмент, съвместим с тези 29 знака, направен от бронз, е намерен на няколко километра, в Кастелиере ди Алери, и днес се съхранява в Археологическия музей на град Муджа, провинция Триест.
Накратко, всички улики изглежда се съгласуват: тези знаци не са дело на природата и не са там случайно. Някой ги е гравирал. И той ги е гравирал преди поне 2400 години, когато Кастелиере ди Рупинпиколо все още е изпълнявала задачата си на крепост. И когато звездите на Скорпион все още са блестели над хоризонта, както е реконструирано от Моларо.
Една звездите е по-специална: Саргас. Наричан още тета от Скорпион (Theta Scorpii), днес Саргас вече не се вижда от Рупинпиколо, тъй като е твърде ниско в сравнение с хоризонта, но когато е изработвана картата, през 1800 г. пр.н.е., тази звезда е била над хоризонта, както самият Моларо е изчислил чрез симулации на нощното небе с програмата Stellarium.
Цифров модел на релефа на предната страна на каменен диск Рупинпиколо. Ориентацията е произволна. Кредит: Bernardini et al. (2022) INAF
Всички от 29-те знака с изключение на един се наслагват върху звездите на Скорпион, Орион, Плеядите и вероятно – също като се вземат предвид 5-те знака на гърба на камъка – Касиопея. И това е припокриване с много висока статистическа значимост, уточняват авторите: p-стойността е много по-ниска от 0,001. С други думи, много малко вероятно е подреждането на тези знаци да е чисто случайно. Не само това: отклоненията от реалните позиции са от порядъка на размера на знаците, което показва голяма прецизност при изпълнението.
Този впечатляващ широкообхватен изглед във видима светлина на част от известния пояс на великия небесен ловец Орион показва района на небето около мъглявината Пламък. Цялото изображение е изпълнено със светещи газови облаци, осветени от горещи сини млади звезди. Създаден е от снимки в червена и синя светлина, които са част от цифровото изследване на небето 2. Зрителното поле е приблизително три градуса.
Знак малко на север от Орион обаче все още не е идентифициран, както споменахме. Но 29-ият знак също може да е там нарочно. Той може да представлява свръхнова, предполагат авторите. Или така наречената "неуспешна свръхнова". Един от онези обекти, които астрономите наричат преходни: в определен момент те се появяват и след това отново изчезват. Ако случаят е такъв, предполагат изследователите, днес в тази точка на небето може да има черна дупка.
Дали камъните наистина представят небето ще изисква допълнителен анализ. Работата на Моларо и Бернардини определено сочи към това заключение, но може да е твърде рано да се каже, отсъствието на няколко видни звезди и присъствието на неидентифициран обект хвърля малко съмнение, но това, че 28 белега съответстват на позициите на 28 звезди, трябва да е много повече от просто съвпадение.
Най-старото представяне на нощното небе, известно днес, вероятно е дискът от Небра, бронзов артефакт със златни апликации за обозначаване на Слънцето, Луната и Плеядите: намерен в Германия, датиран от около 1600 г. пр.н.е. Но това не е истинска карта: това е по-скоро символно представяне. За "верни" карти е необходимо да се изчака до първи век пр.н.е., епохата на картите, вероятно извлечени от каталога на Хипарх от 135 г. пр.н.е.
Приемайки протоисторическо датиране на артефакта, сравнително прецизното проследяване на астеризмите (съзвездията) върху камъка от Рупинпиколо е поне от няколко векове по-рано, заключават изследователите авторите на изследването.
И този диск демонстрира изненадващото любопитство към астрономията още в праисторическа Европа.
Справка: Possible stellar asterisms carved on a protohistoric stone
Paolo Molaro, Federico Bernardini; Astronomische Nachrichten 2023; https://doi.org/10.1002/asna.20220108
Източник: A 2,500-year-old celestial map carved on the surface of a circular stone found in Italy,
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари