Докато разглежда снимки на древен ръкопис по време на локдауна заради пандемията от COVID-19, историк открива нещо, което се смята за най-старата известна звездна карта, скрита под средновековен християнски текст. Картата всъщност може да е дело на гръцкия астроном Хипарх (190-120 г. пр. н. е.), който картографира звездите векове преди други известни опити и чийто отдавна изгубен звезден каталог е търсен от векове.

Ръкописът е открит в гръцкия православен манастир "Св. Екатерина" на Синайския полуостров, Египет, и съдържа сирийски текстове от 10-11 век (сега собственост на Музея на Библията във Вашингтон ). Но текстовете са били написани върху палимпсест, т.е. пергамент, който е бил изстърган и използван повторно, и се е смятало, че отдолу съдържа по-стари християнски текстове.

През 2012 г. д-р Питър Уилямс (Peter Williams) от Университета в Кеймбридж поставя на студентите си задачата да изучават страниците. Докато преглежда текстовете, един ученик намира пасаж на гръцки, който често се приписва на астронома и учен Ератостен.

След откритието страниците повторно са анализирани с помощта на мултиспектрално изобразяване (multispectral imaging), фотографиране на страниците в различни дължини на вълната на светлината, а след това са използвани алгоритми за комбиниране на изображенията по начин, правещ по-видим скрития текст, върху който е било записано друго през 10-11 век.

Докато преглежда снимки на текста – за който е установено, че съдържа митове, обясняващи произхода на звездите от Ератостен, записани през 5-ти или 6-ти век – Уилямс забелязва нещо интригуващо, което го кара да се свърже с експерти от френския Национален център за научни изследвания (CNRS - Le Centre national de la recherche scientifique) в Париж. Изглежда, че е намерил координатите на древни звезди.

_{Монтаж, показващ палимпсет при нормално осветление, мултисектрален анализ и реконструкция на скрития текст. Кредит: Museum of the Bible CC BY-SA 4.0, снимка от Early Manuscripts Electronic Library/Lazarus Project, University of Rochester; мултиспектрална обработка от Keith T. Knox; очертания - Emanuel Zingg}

Тъй като нашата планета се колебае леко около оста си, докато се върти в около 26 000-годишен цикъл, известен като прецесия, начинът, по който звездите се появяват на нощното небе, се измества с около 1 градус на всеки 75 години. Това означава, че чрез използване на съвременни карти на нощното небе и моделиране назад, изследователите са успели да видят кога са направени първоначалните наблюдения. Екипът установява, че представените координати на звездите отговарят на тези от около 129 г. пр. н. е., когато работи Хипарх. Този метод за локализиране на времето на звездната карта е особено символичен, тъй като самият Хипарх е открил прецесията.

Прецесия на Земята и 26 000-годишния цикъл

Когато едно тяло се върти около собствената си ос под ъгъл, различен от оста на въртене, подобно на клатушкането на пумпалите, това се нарича прецесия. Оста на въртене на Земята също прецесира - нашият ъгъл е 23,5°

Докато Земята се върти около оста си, тя леко се колебае, подобно на пумпал, чието въртене започва да се забавя.  Това колебание, т.е. прецесия, се дължи главно на гравитацията на Слънцето и Луната, която издува Земята в екваториалните ѝ ширини. Въртенето не променя наклона на земната ос, но ориентацията се променя. За около 26 000 години оста на Земята описва пълен кръг. Кредит: NASA

^{Всеки знае, че Полярната звезда, най-ярката звезда от съзвездието Малка мечка, сочи Северния небесен полюс.  Вега и Денеб са част от специална група звезди, които се редуват като Северна полюсна звезда, тъй като земната ос се върти в кръг за период от 26 000 години. Сега и за последните няколко хиляди години земната ос е насочена на север повече или по-малко към Полярната звезда. Но постепенното прецесивно колебание на Земята означава, че Полярната звезда не винаги ще сочи точно север. Засега званието „Северна звезда“ ще принадлежи поне още няколкостотин години на Полярната звезда от съзвездието Малка мечка.}

^{В период от 26 000 години титлата "Северна полярна звезда" се предава в група звезди, включително Вега и Денеб. От тези специални звезди Полярната е ярката звезда, която съвпада най-близо до Небесния северния полюс. Кредит: NASA/JPL-Caltech}

Учените са търсили Звездния каталог на Хипарх от векове. В древни текстове се споменава, че Хипарх е картографирал звездите, но не са открити предишни преписи на този негов труд, като някои предполагат, че може да не е съществувал. Астрономът Тихо Брахе предполага, че Птолемей е откраднал работата на Хипарх.

Екипът смята, че координатите за няколко основни съзвездия, открити в по-късна работа, също трябва да идват от Хипарх, но доказателствата сочат, че Птолемей не е откраднал координатите на Хипарх, до голяма степен защото работата на Хипарх е много по-точна от тази на Птолемей.

„Новият фрагмент прави това много, много по-ясно“, коментира Матю Осендрийвер (Mathieu Ossendrijver), историк по астрономия в Свободния университет в Берлин, в Nature.

„Този ​​звезден каталог, който блуждаеше в литературата като нещо почти хипотетично, стана много конкретен.“

Екипът се надява, че техниката за изобразяване ще бъде използвана върху други текстове, включително хилядите други повторно използвани пергаменти в библиотеки в цяла Европа, може би разкривайки още тайни.

Справка: New evidence for Hipparchus’ Star Catalogue revealed by multispectral imaging
Victor Gysembergh, Peter J. Williams, Emanuel Zingg et al
Journal for the History of Astronomy Volume 53, Issue 4
https://doi.org/10.1177/002182862211282 

Източник: Oldest Known Map Of The Stars Found Hidden Inside A Medieval Manuscript, IFLScience

Още по темата

03/08/2022

Космос

На днешната дата е открита Мира - първата променлива звезда

25/10/2017

Човекът

На кораб от флотилията на Васко да Гама е открита най-древната астролабия (видео)

25/08/2017

Математика

Първата тригонометрична таблица от Вавилон е по-лесна от съвременните (видео)

14/09/2016

Космос

Вижте движението на 60000 звезди в нашата галактика