50 000-годишно изображение на прасе е най-старото известно изкуство, разказващо история

Нова радиометрична техника за датиране разкрива, че пещерните рисунки на Сулавеси, Индонезия, са дори по-стари, отколкото се смяташе досега, отмествайки назад във времето най-ранните доказателства за разказана история

Ваня Милева Последна промяна на 04 юли 2024 в 11:49 2807 0

Пещерна рисунка на човекоподобна фигура, атакуваща брадавично прасе

Кредит Griffith University (CC-BY 4.0 Deed)

Ловната сцена на прасе с човекоподобни фигури в индонезийска пещера в Леанг Карампуанг, Сулавеси, е най-малко на 51 200 години, което я прави най-ранният известен пример за изобразително изкуство в света.

Пещерна рисунка на индонезийския остров Сулавеси може да е най-старото доказателство за наративно изкуство, откривано някога, твърдят изследователи. Картината изобразява човекоподобна фигура, преследваща брадавично прасе. Тя показва, че хората може да са използвали изкуството като начин за разказване на истории много по-дълго, отколкото се предполагаше.

"Ние обичаме да се определяме като вид, който разказва истории и това е най-старото доказателство за това", разказва Максим Обер (Maxime Aubert) от Университета Грифит в Голд Коуст, Австралия.

Карта на индонезийския остров Сулавеси, където археолозите са извършили изследването. Районът вътре в правоъгълника е югозападният полуостров на карста Марес-Пангкеп. Червените полета вдясно показват местоположението на пещерните обекти. Кредит: Adhi Agus Oktaviana et al.; (CC-BY 4.0 Deed)

Произведението на прасето е открито през 2017 г. на тавана на варовиковата пещера Леанг Карампуанг на остров Сулавеси.

Археологическите доказателства показват, че неандерталците са започнали да маркират пещери още преди 75 000 години, но тези маркировки обикновено са били без фигури. Допреди няколко години най-старата известна фигуративна пещерна рисунка бе на 21 000 години - скално изкуство в пещерата Ласко, Франция, показващо човек с глава на птица, атакуващ бизон.

Рисунки в пещерата Ласко. Кредит Archaeology Travel

Но през 2019 г. археолозите откриват стотици примери за скално изкуство в пещери в карста Марос-Пангкеп в Южно Сулавеси. Скалното изкуство включва панел с ширина 4,5 метра, изобразяващ човекоподобни фигури, които преследват брадавични прасета (Sus celebensis) и аноа (Bubalus) — биволи джуджета, местни за Сулавеси.

Археологическите доказателства показват, че неандерталците са започнали да маркират пещери още преди 75 000 години, но тези маркировки обикновено са били без фигури.

Допреди няколко години най-старата известна фигуративна пещерна рисунка бе на 21 000 години - скално изкуство в пещерата Ласко, Франция, показващо човек с глава на птица, атакуващ бизон. Но през 2019 г. археолозите откриват стотици примери за скално изкуство в пещери в карста Марос-Пангкеп в Южно Сулавеси. Скалното изкуство включва панел с ширина 4,5 метра, изобразяващ човекоподобни фигури, които преследват брадавични прасета (Sus celebensis) и аноа (Bubalus) — биволи джуджета, местни за Сулавеси.

През 2019 г. Обер и колегите му датират сцена на лов от близката пещера, наречена Леанг Булу' Сипонг 4, на най-малко 43 900 години.

Сега те са използвали нова, по-точна техника за оценка на възрастта и на двете произведения на изкуството. Те откриват, че изображението в Леанг Булу' Сипонг 4 всъщност е повече от 4000 години по-старо, отколкото се смяташе досега – а изкуството на Леанг Карампуанг е още по-старо.

Произведенията на изкуството и на двете места са най-малко с 10 000 години по-стари от най-старото европейско скално изкуство, отбелязва Обер.

Съвременните хора, Хомо сапиенс, са достигнали Австралия преди 60 000 до 65 000 години, така че знаем, че са били в региона по това време, пояснява Обер.

"Предполагаме, че тези картини са направени от съвременни хора [Homo sapiens]".

Панорама на ловна сцена на почти 14,5-метров панел в една индонезийска пещера. Изображението представя прасета, бивол аноа и хибридни фигури между човек и животно. Кредит: Adhi Agus Oktaviana et al.; (CC-BY 4.0 Deed)

В същите пещери има изображения на същества с човешки и животински атрибути, което показва духовни вярвания.

"Това скално изкуство не е просто малки символи", обяснява членът на екипа Рено Жоан Бояу (Renaud Joannes-Boyau) от Университет Южен кръст (Southern Cross University) в Лисмор, Австралия. "Те всъщност са рисували ловни и житейски сцени и вече са разказвали истории с изкуството си, живеели са в духовен свят и са се опитвали да осмислят околната среда около тях. Това ни казва много за еволюцията на Хомо сапиенс."

Предишният метод за датиране на произведенията на изкуството е разчитал на химическо извличане на проби и голяма част от скалата е трябвало да бъде натрошена и унищожена.

При новата техника от кората на скалата се извлича ядро ​​с диаметър 5 милиметра. От повърхността на това ядро ​​материал, който е по-малък от половината диаметър на човешки косъм, се отстранява с лазер и се тества за измерване на разпадането на изотопите в минерала. След като това бъде направено, сърцевината може да бъде включена обратно в скалното изкуство, което води до много по-малко разрушение в сравнение с предишния метод.

Хълмът Карампуанг, местоположението на пещерата Леанг Карампуанг. Кредит: Google Arts & Culture

Жоан Бояу посочва, че новата техника вероятно ще доведе до големи ревизии на историята на скалното изкуство по света.

"Това има огромни последици за нашето разбиране за възможностите на ранните художници, движещи се през Индонезия, и вида на уменията и набора от инструменти, които вече са притежавали, когато са навлезли в Австралия", коментира Кира Уестуей (Kira Westaway) от Университета "Макуори" в Сидни, Австралия.

Хомо сапиенс вероятно не е единственият вид с капацитет за сложно символично изкуство, отбелязва Мартин Пор (Martin Porr) от Университета на Западна Австралия. "Много е вероятно други хоминини да са имали някакви способности в това отношение, както може да се заключи от сложната материална култура на неандерталците."

"В бъдеще ще бъде важно да се работи повече върху археологическите доказателства в региона, за да се разберат и потвърдят социалните, икономическите и културните контексти на изображенията през късния плейстоцен", преопоръчва Мартин Пор.

Справка: Oktaviana, A.A., Joannes-Boyau, R., Hakim, B. et al. Narrative cave art in Indonesia by 51,200 years ago. Nature (2024). https://doi.org/10.1038/s41586-024-07541-7 

Източник: 50,000-year-old picture of a pig is the oldest known narrative art, New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !