Индонезийска пещерна рисунка, показваща среща между диви животни и извънземно изглеждащи ловци, е най-ранният известен пример за изкуство, изобразяващо фиурги от живота и разказващо визуална история според нова публикация в Nature.
Открита през декември 2017 г. на остров Сулавеси, тази почти 4,5 метра широка ловна сцена е нарисувана преди поне 43 900 години, разказват археолозите Максим Обърт (Maxim Aubert) и Адам Бръм (Adam Brumm) от Университета Грифит в Австралия. Ловците полу-хора, полу-животни, изобразени в рисунката показват, че хората от онова време са вярвали в свръхестествени същества.
"Предполагаме, че тези древни артисти са били Homo sapiens и че духовното и религиозно вярване е било част от ранната човешка култура на Индонезия", обяснява Бръм.
Две прасета и четири малки бивола аноа, които все още населяват горите на Сулавеси, се откриват в сцената, изобразена в пещерата. Осем малки фигури, подобни на хора с животински черти изглежда ловуват нарисуваните прасета и аноа с копия или въжета. Едно от хибридните създания има опашка, а друго подобна на клюн муцуна.
Тази ловна сцена е нарисувана преди поне 43 900 години в индонезийска пещера. Изображението представя прасета, бивол аноа и хибридни фигури между човек и животно. Кредит: M. AUBERT ET AL/NATURE 2019, A. BRUMM, A.A. OKTAVIANA AND R. SARDI
Митичните хибриди между хора и животни, известни като териантропи, често се появяват във фолклора и митологията на съвременните същества. Много религии ги разглеждат като богове, духове или предци. Фигурки на човек с глава на лъв и жена с преувеличени форми са открити преди в германска пещера и са датирани на 40 000 години, подобно и на флейти, направени от мамутски бивни, открити в същата пещера. Рисунка на човек с глава на птица от пещерата Ласко във Франция е датирана на между 14 000 и 21 000 години.
Абстрактните рисунки в пещери, отнасяни най-вече към Homo sapiens, датират на поне 40 800 в Европа. В други пещери в Сулавеси, изследвани от Обърт и Бръм, рисунки, направени в каменната ера чрез издухване или разпръскване на пигменти около протегнати ръце са датирани на около 40 000 години. Учени свидетелстват, че европейските неандерталци са създавали абстрактно пещерно изкуство преди поне 65 000 години, но някои се съмняват в тази датировка.
Измерването на разпада на радиоактивния уран в минерални слоеве, формирани върху части от ловната сцена в Сулавеси дава минимална възраст между 35 100 и 43 900 години. Най-старият минерален слой е най-близък до истинската възраст на рисунката, обясняват учените.
Тази възраст изглежда адекватна, ако се потвърди и от следващи изследвания, смята археологът Николас Конард (Nicholas Conard) от Университета в Тюбинген в Германия. Изкуството, музиката, религията и езиците характеризират съвременните човешки групи по света, като същото вероятно е било валидно и за групите от каменната ера, уверява Конард, който ръководи разкопките на древните фигури и флейти в Германия.
Интересното е, че фигурите на полу-човеци полу-животни в ловната сцена в Сулавеси, са доста малки в сравнение с изображенията на прасетата и аноата, разказва Конард. Това може би се дължи, защото древните художници са изобразили съществата летящи. В устната история на хората в съвременни групи "движенията през духовните светове често се случват чрез полет, вместо чрез ходене или тичане", допълва изследователят.
Открити са фигурни изображения и в други пещери в Сулавеси, които още не са датирани, споделя Бръм. Почти всички те, включително и ловната сцена са силно повредени.
"Спешно трябва да определим защо тези изображения изчезват и какво да направим по този въпрос."
Източник: Science news - A nearly 44,000-year-old hunting scene is the oldest known storytelling art
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари