Археолог любител намира съкровище от 1290 римски монети в Швейцария

Ваня Милева Последна промяна на 18 април 2022 в 07:12 8069 0

Кредит: Archäologie Baselland

Археологът любител Даниел Лудин открива съкровище от 1290 римски монети в Швейцария. Всички те са изсечени от медна сплав през първата половина на 4 век сл. н. е., по времето на Константин Велики. Според изследователи тези монети са били еквивалентни на двумесечен доход на римски легионер. Това се съобщава в прессъобщение на швейцарската археологическа служба Archäologie Baselland.

Преди завземането от Рим на територията на съвременна Швейцария е била обитавана от различни келтски племена, например хелвети и винделики, които са били носители на латенската археологическа култура, както и рети - древни племена, чийто произход е свързван с етруските, но остава спорен.

Октавиан Август започва поредица от военни кампании през 35 г. пр. н. е., целящи завладяването на Алпийския регион, Ретия и Норик. Ретите са завладени около 15-13 г. пр. н. е., след което повечето от тях са унищожени или продадени в робство, а останалите са романизирани.

Римският период е белязан от урбанизацията на съвременна Швейцария. Там възникват множество селища и развита пътна мрежа, разпространяват се латинският език и римската религия. През този период са основани градове като Цюрих, Базел, Женева и Лозана. Но през 264 г., когато алеманите нахлуват в Швейцария, римляните постепенно губят контрол над тези земи. Германците окончателно ги завладяват през 5 век.

Сътрудници на швейцарската археологическа служба Archäologie Baselland съобщават за съкровище, което археологът любител Даниел Людин открива с метален детектор през септември 2021 г. по време на изследване на горска местност в близост до замъка Вилденщайн, разположен в кантона Базел-Ландс. Людин открива няколко римски монети и фрагменти от керамика, за които съобщава на професионални археолози.

Андреас Уол от Archäologie Baselland внимателно подготвя гърнето с монети. Кредит: Archäologie Baselland

Пристигналите на мястото учени изваждат съда с монети заедно с околната почва за лабораторни изследвания. След като правят компютърна томография, археолозите забелязват че вътре в гърнето монетите са разделени на две части. Впоследствие се оказало, че в съда има кожа на голямо рогато животно. Археолозите предполагат, че може би монетите са принадлежали на двама различни хора.

Всички монети са сечени по време на управлението на Константин Велики (306-337 г. сл. н. е.). Те показват портрети на императора и неговите роднини. Кредит: Rahel C. Ackermann, Inventar der Fundmünzen Schweiz (IFS)

Проучването показва, че монетите са направени от медна сплав с много ниско съдържание на сребро. Всички те са сечени по време на управлението на император Константин Велики (306-337 г. сл. н. е.), като най-новите образци датират от 332-335 г. Според учените всички намерени монети са приблизително еквивалентни на един златен солид с тегло 4,55 грама, тоест две месечни доходи на римски войник.

Източник: Jackpot – Ein Topf voller spätrömischer Münzen bei Bubendorf,  Archäologie Baselland

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !