Човешките мозъци обработват информация с изключително ниска скорост от около 10 бита в секунда според изчисленията на ново проучване от Калифорнийския технологичен институт.
Това спокойно темпо може да има далечни еволюционни корени, въпреки че нашите сензорни системи събират данни около 100 милиона пъти по-бързо.
Често се казва, че човешкият мозък е най-мощният компютър в света и неговата ефективност е безспорна. Но колко бързо всъщност работи от компютърна гледна точка? Биолози от Калтех са определили количествено скоростта на човешката мисъл в битове за секунда. (един бит е едно 1 или 0 и низ от тях се използва за кодиране на информация).
Изследователите от новото проучване първо се заемат да дефинират един бит в човешки термини. Разбира се, това варира в зависимост от конкретния начин на обработка на информацията – при четене и писане, например, те количествено определят един бит като един знак от текста, а при слушане на реч това е по същество един звук.
За писане те вземат пример за професионална машинописка. Те могат да въвеждат със скорост от 120 думи в минута и със средно пет знака на дума, което означава 10 натискания на клавиши или бита в секунда. При аудио препоръчителната скорост, за да е сигурно, че речта може да бъде разбрана, е до 160 думи в минута. Прилагайки същата математика, това е равно на 13 бита в секунда.
Екипът продължава да изчислява подобни стойности за екстремни примери за човешка обработка на информация. Това включва решаване на кубчетата на Рубик със световен рекорд за скорост, който възлиза при 11,8 бита/сек, предизвикателства за запомняне на цифри (4,9 бита/сек), професионален тетрис (7 бита/сек) и бърза игри на карти (17,7 бита/сек), които включват припомняне на реда в разбъркано тесте карти.
От това екипът заключава, че около 10 бита в секунда е добра оценка за средната стойност за скоростта на човешката мисъл. В сравнение с изкуствените системи за предаване на данни, това е изключително бавно – скоростите на Wi-Fi например обикновено се измерват в стотици милиони битове.
Умът ни е бавен в сравнение дори на нашия собствен хардуер – сетивни органи и нервна система. Екипът изчислява, че един конусен фоторецептор в човешкото око може да предава информация с около 270 бита/сек, което се равнява на удивителните 1,6 милиарда бита/сек на око. Зрителният нерв изглежда след това го компресира до около 100 милиона бита/сек. Това обаче все пак намалява скоростта на мисълта ни, особено като се имат предвид огромните количества информация, която се влива от другите ни сетива едновременно.
"Всеки момент ние извличаме само 10 бита от трилионите, които сетивата ни приемат, и използваме тези 10, за да възприемаме света около нас и да вземаме решения", отбелязва Маркус Майстер (Markus Meister), съавтор на изследването.
Индивидуалните неврони имат капацитет за много по-бързи скорости на данни, но на практика те обикновено работят с около 10 бита/сек, казва екипът. Това може да е остатък от нашите най-древни предци, които е трябвало да се съсредоточат върху това просто да се придвижат към храна и далеч от хищници. В такъв случай сме имали крайно ограничен "поток на мисли" в даден момент.
"Нашите предци са избрали екологична ниша, в която ставащото е достатъчно бавно, за да направи възможно оцеляването“, пишат изследователите в статията. "Всъщност 10-те бита в секунда са бавни само в най-трудните ситуации и през повечето време средата ни се променя с много по-спокойни темпове."
Последствията за бъдещите технологии са малко тревожни. Изследователите посочват, че компютрите, роботите и AI могат да обработват информация много по-бързо от нас и тепърва ще стават по-бързи.
"Дискусията за това дали автономните коли ще постигнат производителност на човешко ниво в трафика вече изглежда странна: пътища, мостове и кръстовища са проектирани за същества, които обработват информацията с 10 бита/сек", пише екипът. "Когато последният човек-шофьор най-накрая се пенсионира, ще може да се актуализира инфраструктурата за машини с когнитивна способност с килобита/сек. До този момент хората ще бъдат посъветвани да стоят настрана от тези екологични ниши, точно както охлювите трябва да избягват магистралите.
Това също е лоша новина за всеки, който се надява да увеличи когнитивните си способности с AI чрез системи като Neuralink на Илон Мъск. Без значение колко бърза е компютърната част, нашият муден, античен хардуер все ще бъде тясното място.
"Въз основа на изследването, прегледано тук относно скоростта на човешката когнитивност, ние прогнозираме, че мозъкът на Мъск ще комуникира с компютъра при около 10 бита/сек", пише в статията. "Вместо пакета електроди Neuralink, Мъск може просто да използва телефон, чиято скорост на предаване на данни е проектирана да съответства на човешкия език, който от своя страна е съобразен със скоростта на възприятие и мислене."
Проучването обаче изисква малко корекция на стойностите. Мозъчните битове и компютърните битове не са напълно сравними – например за системи като ASCII са нужни 7 бита, за да кодират всеки символ, в сравнение с новото твърдение за един знак на бит в мозъка. Освен това е трудно да се определят количествено битовете за различни човешки дейности.
Така или иначе, това е интригуващо проучване, което ни кара да се замислим – но не прекалено бързо.
Справка: The unbearable slowness of being: Why do we live at 10 bits/s? Zheng, Jieyu et al.; Neuron, Volume 0, Issue 0; https://www.cell.com/neuron/abstract/S0896-6273(24)00808-0
Източник: Surprisingly slow speed of human thought calculated by Caltech, NewAtlas
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари