Представяме ви интервю, поместено в новия брой на списание „Българска Наука“, с магистър фармацевт Владимир Попов – най-известния популяризатор на римска история и култура в българското интернет пространство, а също и първопроходец в античните възстановки у нас.
Интервюто води Петър Теодосиев.
Владо, в предходния разговор ми спомена, че организираш фестивали или помагаш за протичането им с идеи и сценарии. В колко такива събития си бил въвлечен?
На съвестта ми лежат десетки мероприятия по популяризиране на античната ни история. Например първият античен фестивал „Филипополис“, който не бе общински проект, а бе организиран от мен и колегите ми от САСР-СИЛА през 2009 г. Това беше своеобразна демо-версия, която се проведе на Одеона в Пловдив и имаше за цел ‚преброяване на дивите римофили‘ от града и страната. Тук искам да изкажа специалната благодарност и на средновековните реконструктори от ‚Чигот‘, които се вживяха в ролята на гладиатори и за три години правеха отлично шоу не само в Пловдив, но и в Кюстендил, Кабиле и Стара Загора.
На следващата /2010/ година аз и Васил по молба на Община Кюстендил решихме да организираме античен фестивал и в този прекрасен град. Подготовката беше сериозна и се събрахме 40 реенактора от цяла България. Включи се и Артур от Естония, както и Ливия Плавта – член на унгарската Nova Roma. Тя демонстира за първи път римска мода в България. Артур пък представи нови свои реконструирани ритуали – Парилия и Лустрация.
Земеделски обред на античния фестивал в Кюстендил 2010 г.
От Велико Търново Петър и Стефан Стефанови /членове на НД „Традиция“/ показаха за пръв път стрелба с римски метателни машини – балиста и скорпион. Тяхната реконструкция стана възможна благодарение на източниците, с които ги бях снабдил.
Освен ритуали, римска сватба, робски пазар, дегустация на антични ястия, гладиаторски битки и демонстрация на военна техника, отделихме внимание и на римската култура – пред кюстендилска публика бе представена античната комедия ‚Храбрият Войник' /Miles gloriosus/ на Плавт. Tя бе изпълнена от учениците от НГДЕК, под вещото ръководство на покойния Огнян Радев. Събитието, макар и скромно финансирано /включително и от мен и от Васил/ имаше огромен успех.
Значи си дотолкова ентусиазиран, че се явяваш и спонсор на събитията?
Само когато се наложи. Въобще 2010 и 2011 година бяха доста наситени откъм организация и участия в различни антични мероприятия. Заедно със ‚САСР-СИЛА‘ и ‚Чигот‘, направихме възстановки в Пловдив и Кабиле. Започнахме да развиваме и тракийска реконструкция, тъй като се намериха ентусиасти и за подобен тип изява.
‚Траки‘ на Панаира на туристическите забавления и анимации в НАР Кабиле, 2011 г.
А през септември 2010 г. в Добрич беше учреден и първият частен клуб за историческа реконструкция на римски легион - "Сдружение за исторически реконструкции - Скития Минор - IV Легион Скитика". С неговите основатели – братята Колчеви /зъботехници по професия/ се запознах през 2009 г. на фестивала в Свищов. За историята и участията ми съвместно с тази организация съм писал изчерпателно в брой 84 на „Българска наука“.
Парад на Legio IIII Scythica в Рим 2012 г.
Само мога да кажа, че за момента това е лицето на българският античен реенактмънт, благодарение на неуморната работа и всеотдайността на неговите организатори. Клубът демонстрира качествена и достоверна визия, поради което е признат от сериозните реконструкторски клубове в чужбина и е с многобройни участия по фестивали в Италия и Румъния. Тази година в края на август легионерите от Добрич са поканени и на най-големия реенактмънт ивент в Швейцария. Това е единственият клуб от България, който ще участва на престижното събитие, което е голяма чест за нас.
Наложиха ли се събитията, които подготвяше и в които участваше активно?
Да, от 2011 г. пловдивският античен фестивал „Филипополис“, представян от Сдружение „СИЛА“ влезе в календара на културните събития на града, на него за първи път представихме разработеният от Артур ритуал ‚Аусципия‘ – птицегадаене относно това дали поличбите за протичането на дадено честване са благоприятни или не.
Оттогава не минава нито едно антично мероприятие без този ритуал. Фестивалът стана толкова популярен, че през 2012 и 2013 г. се провеждаше 2 пъти годишно – през май и септември месец /когато възстановката носеше името Ludi Romani – Римски игри/. Жителите и гостите на града можеха да станат свидетели на римски театър, пазар на роби, традиционната вече римска сватба, римска кухня, рецитал на антична поезия, панкратион /древногръцка борба/, гладиаторски боеве, ораторско изкуство, демонстрации на римско и тракийско въоръжение и начин на водене на бой.
През 2011 г. беше и първата изява на скитския легион в Абритус, откъдето започва славното му шествие по фестивалите в България и чужбина. През септември, заедно с “Чигот”, Legio IIII Scythica и тогавашният уредник на РИМ Стара Загора – Живко Симитев организирахме първата антична възстановка в града, озаглавена „Посрещането на император Септимий Север в Августа Траяна“. На мен беше възложена разработката на сценария, като в него за първи път включих и изпълнение на легионерската клетва, която се е полагала ежегодно от легионите като знак на вярност към императора.
А в международен план?
През 2012 г. беше първото ми участие заедно с добричкия клуб на “Natale di Roma” в Рим /трима негови представители участваха и предната година в състава на швейцарска реенакторска група/. След военния парад през центъра на Рим, на Циркус Максимус нашият върховен понтифик Артур освети знамената на легиона.
Освен да участваме навън, започнахме да каним и чуждестранни групи. Така, например, на античния фестивал в Пловдив организирах конвентус /събрание/ на реконструкторите от Nova Roma от Унгария, Чехия и Украйна.
А през август 2012 г. с легиона бяхме поканени в Румъния на първото издание на “Festivalul Antic Tomis”, където впечатлихме домакините с високото ниво на подготовка и качествената си екипировка и оттогава клуб Legio IIII Scythica всяка година е традиционен участник в Констанца.
Сдружение „СИЛА“ пък гостува на няколко пъти на “Aнтичния фестивал Апулум” /в Алба Юлия, Румъния/ и през 2013 г. в отговор на тяхното гостоприемство, ние поканихме за първи път в Пловдив румънската реенакторска група Legio XIII Gemina – която е пример за чудесна симбиоза между общински проект и реконструкторски клуб. Бих го характеризирал като хибрид между частен клуб и общински проект, защото в него освен реенактори членуват археолози и историци от местния музей. Групата им е ангажирана през целия летен сезон и всеки уикенд презентира пред посетителите жива история и организира чествания в града.
Като че ли и на това поприще румънците ни изпреварват?
Да, в общи линии северните ни съседи и в това отношение са по-напред от нас – умело спекулират с античния си произход, заигравайки се едновременно и с римското и с дакийско археологическо наследство, но пък така култивират любов у гражданите си към древната история и култура. Ние обаче имаме още много дълъг път да извървим в тази посока. Най-вече поради отсъствието на последователност и добросъвестност. Пример за това е председателят на сдружение СИЛА, който рязко влоши качеството на фестивала в Пловдив и от две години това мероприятие вече не се провежда там. Забелязал съм, че когато се намесят финансови интереси и неконтролирано желание за печалба, всяко едно благородно начинание се опорочава с времето. Също така някои общински групи се опитват да типично по нашенски да монополизират това хоби, тъй като независимите реконструкторски клубове демонстрират по-качествена визия и съответно им ‚развалят рахата‘ в печеленето на пари. Но реенактмънта е като еволюцията – трябва непрекъснато да се развиваш и усъвършенстваш, а не да стоиш на едно място, иначе животът те подминава, независимо какви връзки имаш и на какви лаври лежиш.
Да, понякога и такива неща се случват. От разказа ти останах с впечатление, че си в контакт с общински и музейни служители? С кои музеи си сътрудничил досега?
Освен със споменатите РИМ Кюстендил и Стара Загора, също така с и НАР Кабиле /община Ямбол/ през 2011, а и през 2013, когато за втори път им гостувахме с колегите от Legio IIII Scythica. Проактивно ме потърсиха и от с. Гърмен за консултант по техния проект по презентиране на жива история и в резултат на сътрудничеството ми с общината, аз и реенакторите от Добрич и Констанца /Румъния/ участвахме в откриването на реставрирания античен град Никополис ад Нестум през ноември 2013 г.
А пък през 2015 г. година организирах и първия античен фестивал в Хисаря, където направихме много добро пилотно представяне с румънците от Legio XIII Gemina.
Ауспиция в Диоклецианопол
Като че ли тази ти вездесъща дейност остава скрита?
Не че ми допада ролята да съм ‚сивия кардинал‘ на античния реенактмънт, но определено не съм от тези дето тръбят и се хвалят най-много /а правят най-малко/. Знам какво съм постигнал, а и всеки реенактор в България е наясно каква е ролята ми в развитието и популяризирането на античните възстановки у нас. Нееднократно съм помагал на редица възстановчици и майстори занаятчии да подготвят реконструкциите си. Например благодарение на подадената от мен информация относно екипировката в римската армия през вековете, майсторите от сдружение ‚Чигот‘ реконструираха легионерско снаряжение от периода на ранната и късната империя, което може да бъде видяно в РИМ Перник.
Отделно друг бивш член на тази организация Калина Атанасова с малко насоки от моя страна изработи доста сполучливи реплики на антични облекла, които могат да бъдат разгледани на сайта й „Работилница Бъдъмба – исторически костюми и аксесоари“, а желаещите да ги поносят могат да посетят реставрираната Вила Армира /община Ивайловград/.
Имам предвид масовата публика...
Е, не е като да не съм давал интервюта. Просто подбирам за кого. През 2010 и 2014 г. дадох интервюта за Нешънъл Джиографик България /съответно в ноемврийския и августовския броеве/. Освен това пак през 2014 г. участвах и в едно телевизионно предаване – „Игри на Съдбата“, където презентирах накратко своето хоби. На античния фестивал в Раград през 2015 г. дадох интервю за телевизия „Дестинация България“, където демонстрирах реплики на антични хирургични инструменти и как се приготвя маз за кожни язви. А сега за първи път разказвам за увлечението си и на читателите на „Българска наука“, макар че пиша статии за списанието от... 2010 година ли беше?
Даже отпреди това. Какво те мотивира да се занимаваш с такава организационна работа? Явно не са парите.
Мотивира ме желанието да направя това, което никой не е правил преди мен. Голямо вълнение е пръв да извършиш дадена реконструкция, както и тръпката да пресъздаваш миналото. Разбира се и отговорността е голяма – винаги съм се старал да представя на интересуващата се публика адекватна визия и вместо да й насаждам лесно смилаеми заблуди, да я подтиквам да прояви интерес и да потърси историческите източници, които съм ползвал при изграждането на моята екипировка. Защото апетитът идва с яденето. Колкото повече научаваш, толкова повече ти се иска да знаеш. Навремето и аз така се запалих по историята, а после и по реенактмънта...
Я разкажи какво катализира твоя интерес към Рим?
Koлкото и банално да звучи – запалих се по античната история покрай компютърните стратегии в края на 90-те години на миналия век. Само че нали съм любознателен по природа и започнах да търся информация за интересуващите ме събития. Както и всеки любител историк първо четях исторически романи /“Аз, Клавдий“, на Робърт Грейвз, „Кво вадис“ на Сенкевич и т. н./, постепенно се прехвърлих на историческите трудове, посветени на Римската империя /на Теодор Момзен, Едвард Гибън, Голдсуорти, Ле Бьок, Питър Хидър, Алберто Анджела и пр./, накрая опрях и до четене на достигналите до нас антични източници, археологически и исторически статии и др. Човек може да почерпи много ценна информация за нравите и обичаите на древните и техния начин на живот, дори когато чете лириката на Овидий, Катул и Марциал, или пък писмата на Плиний и Цицерон; романа „Златното магаре“ на Апулей, или ‚новелите‘ на Авъл Гелий /“Атически нощи“/. Подробно описание на честването на Сатурналиите пък ни е оставил Макробий. И така лека полека с четене и търсене /за щастие интернетът е вездесъщ, макар че доста голяма част от античните творби могат да се намерят само на чужди езици/ придобиваш представа и започваш да реконструираш даден ритуал или празник, който си поставил за цел да възродиш.
Сега какво реконструираш?
От две години се занимавам с пресъздаване на римска медицина /нали все пак съм медицинско лице/. Както обикновено съм единственият в България, който се занимава с тази област – постоянно попълвам набора си от реплики на римски хирургични инструменти. Чета трудовете на Плиний Стари, Целз и Диоскурид, в които има описани различни рецепти, някои от които пресъздадох на миналогодишния фестивал в Разград. За римската медицина съм писал и статия, която беше публикувана в един от броевете на списанието.
Демонстрация на римска медицина на фестивала в разград 2015 г.
Да, беше доста интересно да научим как са се лекували древните. Какви са ти бъдещите планове, като гледам си се ориентирал към цивилната реконструкция?
О, не само. От две години също реконструирам и римски войник от 3 век, който се е отличавал по редица белези от ‚класическия‘, до захабяване преекспониран образ на легионер от 1-2 век:
Доста нетипично изглежда… Къде е прословутата сегментна броня и защо щитът е кръгъл?
‚Прословутата‘ сегментна броня, дето я изтипосват по път и над път като се почне от анимацията „Астерикс и Обеликс“ и се свърши с касовите западноевропейски блокбастъри се е носела през много ограничен период – от края на 1-ви век пр. н. е. до средата на 3-ти. И освен това е била по-застъпена при легионите от северните части на империята. Иначе римският войник е ползвал масово халчести или люспести брони. Правоъгълните скутуми също са силно популяризирани от съвременната псевдоримска поп-култура. Сега, след като съм изградил третовековната визия на римски легионер, продължавам ‚нагоре‘ през вековете и подготвям реконструкция на войник от 4-5 век.
Постепенно надграждаш, а?
Точно така – постепенно и неспирно се усъвършенствам. Все пак съм си поставил за цел да се боря колкото мога с натрапените филмови клишета например от известните филмови продукции /“Гладиатор“, „Помпей“, „Бен Хур“, сериала „Спартак“/, които ни показват неадекватно екипирани римски легионери и представят античното общество като сбирщина от сексуални извратеняци.
Недостоверна визия на римски легионери от пълнометражния римейк на „Бен Хур“ 2016 г.
Документален сериал „Рим – възходът и упадъкът на империята“ също представящ невярна римска екипировка /History channel/:
За сравнение: Парад на Legio IIII Scythica в Алба Юлия, Румъния
Нагледал съм се на ‚римляни‘ в кожени или гумени сегментни брони /независимо за кой век става дума във филмовата продукция/, червено облекло и дрехи при обикновените легионери, неавтентични шлемове и пр. Римлянките на големия екран пък често са представяни в доста оскъдни облекла, а истината е, че добродетелните матрони носели две туники и наметка върху главата и раменете си /с непокрита глава ходели само проститутките/.
‚Римлянки‘ – мокра режисьорска фантазия от сериала „Спартак“:
Как са изглеждали в действителност:
За съжаление визията с които изобилстват некачествените кинопродукции се поддържа и от някои недобросъвестни ‚реенакторски‘ групи. Също и гледам където мога да развенчавам мита за жестовете с палци по време на гладиаторските битки. По принцип независимо накъде е сочел палецът, жестът означавал смърт. Ако искали да помилват гладиатора, римляните размахвали кърпички или викали силно. Но статията ми за гладиаторите имаше честта да влезе в юбилейния 80-ти брой на списание „Българска наука“, така че който проявява интерес, може да я прочете там. Тук да вметна, че в България вече имаме адекватно екипирана гладиаторска група – през 2015 г. към Скитския легион в Добрич беше създаден клуб „Марцианополис“, който разполага с висококачествено реенакторско оборудване за 12 гладиатора. Клубът вече има изяви в чужбина /на римския фестивал Apulum – Румъния през 2015 г./ и в България /на тазгодишното честване на 30-годишния юбилей на Археологическия музей в Девня/.
Какъв съвет ще дадеш на всеки, който иска да започне да се занимава с това хоби?
За да може един начинаещ възстановчик да се екипира според каноните на ‚Добрата Реенакторска Практика‘– т. е. качествено и исторически достоверно; и иска да инвестира време и пари за набавянето на римска екипировка, ще му дам един основен съвет - никога да не се впуска да купува импулсивно първата изпречила пред погледа му оферта, пък била тя и за 499,99 $.
Некачествена екипировка индийско производство, предлагана на спекулативно висока цена
В интернет е пълно с производители /най-често индийски манифактурчици/, които продават евтина и недостоверна екипировка. Ако някой желае да реконструира образа на римски легионер, вместо да хвърля пари на вятъра, нека първо започне да проучва каква броня, шлем, щит, меч и пр. са му необходими за периода, който желае да пресъздаде. Освен във форума на реконструкторите в България – „Традиция“, най-добрият ресурс, където може да се намери адекватна информация за римската реконструкция е RAT /Roman Army Talk/. Там пишат светилата в римския реенактмънт, много от които са експериментални археолози и наистина могат да ти предоставят ноу-хау ‚от извора‘. Разбира се подборът и осмислянето на информацията е въпрос на време. Качествените реплики и тяхната изработка също изискват време и повече пари. Да, можете да си кажете - 'абе какво толкова, я да ги купя по-евтинко, кой ще разбере, че не е достоверно' - е, тук вече се превръщате в бутафорчик, а не във възстановчик. А с бутафорни групи е пълен светът и вредата от тях /както посочих/ е същата, както и от холивудските филми - създават изкривена представа за това, как е изглеждал римския легионер.
А ако все пак искам да закупя оборудване, но не съм наясно дали е правилно или не? Как да го различа?
За това как да различим фалшивата екипировка от качествената, за да не ни се смеят по фестивалите и изобщо да ни допускат до участие тях? Както казах - първото основно правило е събиране на подробна и достоверна информация за екипировката, която искаме да закупим или да ни бъде изработена. С питане на реенактори, които могат да Ви дадат насоки и съвет кое откъде да се закупи или как да се направи, също се спестяват време, нерви и средства. Разбира се можете да възложите изработката на някой от българските или чуждестранни майстори, които правят антична екипировка. Това е и най-критичният момент в набавянето на екипировка. Местните майстори в България предлагат поносими за джоба на един средностатистически човек цени, но понякога им липсва опит в направата на дадена реплика. Затова, ако считате, че изпълнението й е по силите на избрания от Вас занаятчия, трябва да го инструктирате подробно за точните параметри на вещта, която той трябва да произведе. В Западна Европа има много компании и частни майстори, които правят качествени реплики, но цените им са съобразени с техния жизнен стандарт. Както споменах, индийските манифактурчици, с продукцията на която масово се екипират статистите за филмовите продукции и повечето псевдореенакторски групи, са на ниски цени, но доста некачествени – съмнителни метални сплави, стилизирани и направо фантастични шлемове и брони, които бързо се износват:
Така че трябва да се намери ‚златната среда‘ между качество и цена.
Моят съвет е, за да минимизирате риска от финансови загуби и разочарование, да започнете реконструкцията от цивилната екипировка – например туника, сандали, колан, плащ. В интернет е пълно с подробни чертежи и можете дори сами да си изработите необходимите вещи, стига да подберете платове от естествени материали /вълна, лен, кожа, естествена коприна, но в никакъв случай памук или синтетика/.
След като имате екипировката минимум и сте придобили усет към детайла /защото повтарям - реенактмънта се крие именно в детайлите/, можете да пристъпите към търсене и закупуване на брони, шлемове и мечове.
Добре де, казваш че процесът по набавяне на екипировка отнема 2-3 години. Дори и на самия теб е отнело доста време да изградиш достоверен образ. А за новобранци допускат ли се компромиси на фестивалите?
Допускат се само ако начинаещият участник наистина има желанието да се ‚ъпгрейдва‘. Защото ако човек се успокоява с мисълта: ‚кой ще разбере, че не съм автентичен‘ или ‚това че няма археологически находки на екипировката, която нося, това не значи, че не е съществувала‘, значи мястото му не е на реенакторското поприще, тъй като идеята на това начинание се състои да се реконструира максимално достоверно един образ. За фантазии и стилизации си има друг тип хоби – ЛАРП, примерно. Излиза и доста по-евтино.
А, така… сега опираме и до цената на реенактмънта – колко струва да си качествен реконструктор? Колко си инвестирал в екипировката си досега?
Както казах – това е хоби, а хобито е инвестиция на време и на пари. Не съм ги броил, но за тези близо 10 години съм дал поне 5-6000лв. за постоянно усъвършенстване на старата и набавяне на нова екипировка. Притежавам две пълни екипировки на легионер от средата на 1-ви век и от средата на 3-ти /шлемове, ризници, мечове, копия, ками, колани, сандали и щитове/. Имам и цивилни дрехи на римски гражданин /тога, туника, обувки/, както и екипировка и инструменти на римски хирург - изработени от вездесъщия ми приятел Иван Рендаков /който има разностранен талант и даже изработва стъклени мъниста по антична технология/.
Превъплъщенията ми като знаконосец на Leg IIII Scythica, патриций и римски лекар:
Процесът по придобиване и замяна на едни реплики с по-качествени такива е постоянен и надграждането следва същата логика, както и при останалите хобита /колоездене, скално катерене, спелеология, ски/.
6000 лв.! Сериозна сума си е това и явно изисква добри доходи. Затова да те попитам какво работят реенакторите?
Реенакторите по света /а и у нас/ са хора със сериозни професии – юристи, лекари, бизнесмени и пр., които поради натоварената си работа имат нужда за определен период от време да ‚избягат‘ от средата си и да се превъплътят в грижливо реконструирания от тях образ. Но професията в крайна сметка няма значение за това, което ни обединява – хора със скромни доходи също правят качествени реконструкции – важното е желание да има. Ние сме нещо като братство – поддържаме се и си помагаме взаимно, и нерядко познанствата ни прерастват в приятелства. За 10 години участия в страната и чужбина имам широк кръг от приятели и познати реенактори не само в България, но и в Италия, Естония, Русия, Унгария, Румъния, Сърбия...
Какво правите на един такъв фестивал?
Един античен фестивал протича в дружеска атмосфера – всеки възстановчик демонстрира пред публика, а и пред колегите си новостите в екипировката , занаята който е усвоил, или пък знанията, които е придобил. Обменяме идеи, информация, ноу-хау, правим експерименти с оръжия, дискутираме различни спорни въпроси. Също така изработваме правила, които да важат за всички участници по отношение на достоверна екипировка /бутафориите са строго забранени на повечето фестивали, организирани от уважаващи себе си реенакторски клубове/, начина на водене на бой, техниките на безопасност. Все пак целта не е да убием или нараним човека отсреща, а да се забавляваме и да научим нови неща, както и да споделим знанията си с другите участници и публиката.
Битка между римляни и даки на ежегодния фестивал в Констанца /Румъния/:
Какви са плановете ти за тази година?
Признавам си, че за известно време съм понамалил активното си участие в повечето реенакторски събития в страната и чужбина, тъй като пренасочих вниманието си към личния ми живот – както знаеш, от година съм щастливо женен за една прекрасна дама и резултатът от голямата ни любов е нашата малка дъщеря. Така че хобито ми стои на втори план, макар че организирах на сватбената ми церемония да бъде извършен и римски ритуал.
Иначе в момента с ръководителите на кръжока по римско право към Юридическия факултет на Софийския университет разработваме възстановка на римски процес. Паралелно с това тази година се ‚нагърбих‘ и с подготовката на античния фестивал „Нике – играта и победата“, който се проведе на 13 август в археологическия резерват ‚Никополис ад Иструм‘ /до Велико Търново/. Изключително съм горд, защото по моя покана на това мероприятие се събраха около 40 реконструктора от България и 25 техни колеги от Румъния. Събитието, макар и еднодневно, пожъна огромен успех с над 4000 посетителя, включително и много музейни работници, дошли да почерпят ‚ноу-хау‘. Отзивите са чудесни, което е и най-голяма награда за един възстановчик, а и подбраните от мен групи бяха на ниво, защото демонстрираха най-доброто от реенакторската практика.
Също така през юни тази година със съмишленици римофили в София основахме и група за антични реконструкции “Mos Maiorum Ulpiae Serdicae”. Нашата амбиция е да популяризираме възстановките и живата история тук, защото както може би забеляза от разказа ми, основните клубове са в провинцията, където хората явно ценят древното си наследство повече от столичани. Така че всеки жител на ‚Големия град‘, интересуващ се от хобито античен реенактмънт и пресъздаваянето на живата история е добре дошъл в обществото ни. Вече имаме разрешение от Музея на София да направим кратък пърформанс на хобито ни за празника на столицата /17 септември/ на Ларгото от 18.00 часа.
-Защо се ‚реши‘ да дадеш интервю точно сега?
-Винаги съм бил на мнение, че качеството няма нужда от реклама, но наблюденията ми върху т. нар. консуматорски пазар показват, че често връх вземат фалшивите продукти, многократно преекспонирани по медиите. Освен това напоследък някои общински клубове с големи претенции се опитват да си припишат заслугата за появата и развитието на римските реконструкции в България с откровено неверни и дезинформиращи твърдения в интернет пространството. Затова реших, че не е лошо някой ‚динозавър‘ във възстановките като мен да разкаже на интересуващите се от това хоби читатели как стоят нещата в действителност. Пък и през юли 2016 г. отбелязвам първото десетилетие, откакто започнах да се занимавам с реконструкция и това интервю е израз на своеобразния юбилей на римския реенактмънт у нас.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари