Двадесет и четири години след филма "Гладиатор", Ридли Скот се завърна с мащабно продължение на епичната си история. Благодарение на авангардна компютърна графика, величието на Рим – и неговото падение – никога не са изглеждали толкова спиращи дъха.
Предупреждение: статията съдържа спойлери за "Гладиатор II".
"Гладиатор II" започва години след оригиналния филм, като се развива по време на управлението на съимператорите Каракала (изигран от Фред Хечинджър) и Гета (Джоузеф Куин) в началото на 3-ти век сл. н. е. Филмът проследява Луциус (Пол Мескал), син на Максимус на Ръсел Кроу (главен герой от първия филм за Гладиатора). Вече възрастен, той живее в древното северозападно африканско кралство Нумидия под прикритието на нова самоличност, за да избяга от римската политика.
Когато римските сили, водени от генерал Марк Акаций (Педро Паскал), нахлуват в Нумидия, настъпва трагедия. Жената на Луций е убита и той е заловен. Закупен като роб от Марк Опелий Макрин (изигран майсторски от Дензъл Уошингтън), Луций е транспортиран до Рим. Там той е принуден да влезе в бруталния свят на гладиаторските битки, биейки се на арената, за да донесе печалба на своя похитител.
Но кои от тези герои са базирани на истинските антични участници в събитията – и доколко техните съдби съвпадат с показаното в продължението на Ридли Скот?
Началната сцена на нашествието в Нумидия, поставена през 200 г. сл. н.е., се отклонява от реалната история. След победата на Юлий Цезар в битката при Тапс през 46 г. сл. н. е. Нумидия (днешен Алжир) е разделена. Източната част формира провинция Африка Нова, а западният регион около Цирта става римска колония. В началото на 3-ти век от н.е. римският император Септимий Север (не е показан във филма) прави Нумидия независима провинция.
Изображението на бунтовническия нумидийски град във филма изглежда по-скоро като закачливо намигване към френската комична поредица Астерикс и Обеликс, където малко село се противопоставя на римското господство. Вместо да отразява сложността на политиката на римската империя, филмът възприема образа на малка, непоколебима група, която се противопоставя на империя в силно укрепен пристанищен град.
Това смесване на мит и история предизвиква усещане за комикс, а не сериозен исторически разказ, като дава приоритет на спектакъла пред точността.
История, пренаписана за големия екран
Действието се развива през 200 г. сл. н. е., филмът поставя Каракала и Гета в центъра на политически интриги. Това е въпреки факта, че истинските императорски наследници все още са били само деца, на около девет и десет години по това време.
Представянето на малките момчета като хитри политически манипулатори е нещо, което дори сценаристът с най-голямо въображение може да се затрудни да защити. Освен това, през 200 г. сл. н. е. техният баща, Септимий Север, е бил все още жив и здрав и е управлявал империята още 11 години.
След това е Лусила (Кони Нилсен), втората дъщеря на Марк Аврелий. Филмът й възлага важна роля, въпреки че, реално е била екзекутирана около 181 или 182 г. сл. н. е. – почти две десетилетия преди събитията в "Гладиатор II".
Изобразяването на Макрин е друга историческа грешка. Въпреки че се е издигнал от дъното на обществото до поста на преториански префект при Септимий Север и Каракала, Макрин става император едва през 217 г. сл. н. е.
Във филма Дензъл Уошингтън играе Макрин. Скрийншот от YouTube трейлър
Филмът драматизира ролята на Макрин, като го показва как ръководи заговора за убийството на Каракала и дори директно убива Каракала в Цирк Максимус, добавяйки измислен слой към историческите събития. Но всъщност, макар Макрин да е участвал в заговора за елиминирането на Каракала, той не е убил физически самия император.
Исторически разкази като тези на Касий Дио или Historia Augusta не подкрепят версията на филма за Макрин, който намушква Каракала в такава публична обстановка.
Каракала всъщност е убит през 217 г. сл. н. е. по време на пътуване от Едеса в Турция до Каре в Сирия. Убиецът, войник на име Марциалис, нанася смъртоносен удар на Каракала, според историческите свидетелства по заповед на поддръжниците на Макрин, които се стремят да го издигнат на трона.
Като оставим настрана неточната времева линия, филмът е разкошно изображение на римския начин на живот в средноимперския период. С впечатляващи бойни сцени, гладиаторски дуели, грандиозни празненства и зашеметяващи костюми, все още има на какво да се насладите, дори и за най-претенциозния любител на историята.
Тази статия първоначално е публикувана под заглавието ‘Gladiator II: historians on the fate of the real Roman royalty featured in the film’ от Стефан Блум (Stephan Blum) и Майкъл Ла Корте (Michael La Corte) в The Conversation и е препубликувана под лиценз Creative Commons.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1000
1
21.11 2024 в 20:56
Последни коментари