На днешната дата, през 1861 година е роден норвежкият полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист и лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г., Фритьоф Нансен.
Основната цел на живота на Фритьоф Нансен е пътуването до Северния полюс. Той изобретил и построил кораба "Фрам", който е не само кораб, а истински научен инструмент, специално предназначен за плаване сред ледове, заедно с ледовете. Широкият корпус и заоблени бордове прави корабът да изглежда като яйце. Този кораб не може да бъде счупен от ледовете, те само ще го избутат нагоре.
През юни 1893 г. "Фрам", който в норвежки означава "Напред" отплавал от норвежката столица Осло. На борда на кораба е неговият създател, 13 човека екипаж, а и запас провизии за пет години и гориво - за осем. "Фрам" се насочил към Новосибирските острови, за да замръзне в леда и да дрейфва с него до Северния полюс, а от там - към Гренландия.
"Фрам" не стига до полюса. Нансен и неговата партньорка Йохансен се опитват да го достигнат пеша, но на ширина 86 014" е блокиран от открити води. След зимуване на Земята на Франц Йозеф Нансен се прибира у дома. И все пак неговата експедиция не може да се нарече провал - никой преди него не се е доближавал толкова до полюса. А на "Фрам" са се водили и научни изследвания. За Нансен и неговата експедиция заговаря целия свят. Продължава своите изследвания в новата наука океанология. Изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви като обект на проучванията му са дрейфващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания. През 1900 г. участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го превръщат в национален герой.
Фритьоф Нансен има любима фраза, "Трудно е това, което може да се направи веднага. Невъзможното отнема малко повече време".
През 1921 г. като председател на Комисията на Червения кръст за подпомагане на гладуващите Поволжието пристигна в Русия. За тази негова безценна помощ за спасяването на живота на хиляди хора през 1922 г. му е дадена Нобелова награда за мир.
Норвежкият изследовател работи за независимостта на собствената си страна и става първият ѝ дипломатически пратеник в Лондон. След 1908 се завръща в Норвегия и отново се отдава на науката.
Последните години от живота си отдава изцяло на обществена и политическа дейност. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци.
Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919-1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Корабът "Фрам" в пристанище Берген в началото на експедицията.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
6145
1
11.10 2019 в 12:23
Последни коментари