Находки от пещера в Израел показват, че сапиенси и неандерталци са споделяли общи погребални обичаи

Най-ранните символични погребални практики са открити в пещерата Тиншемет, Израел

Ваня Милева Последна промяна на 13 март 2025 в 00:00 1814 0

Най-ранните символични погребални практики, открити в пещерата Тиншемет, Израел

Кредит Yossi Zaidner
Най-ранните символични погребални практики, открити в пещерата Тиншемет, Израел

Последните археологически находки от пещерата Тиншемет в Централен Израел разкриват нови данни за културните и ритуалните взаимодействия между неандерталците и ранните съвременни хора през периода на средния палеолит.

Анализът на тези останки е публикуван в списание Nature Human Behaviour.

Пещерата Тиншемет е археологически обект с фундаментално значение за разбирането на произхода на човешкото общество. Според Nature пещерата разкрива съкровищница от праисторическата човешка дейност, включително кремъчни инструменти и животински кости. Пещерата е разположена  само на 10 км от археологическия обект Нешер Рамла, където през 2021 г. са идентифицирани останките на първия индивид от изчезнала популация от архаични хора, наречени човек от Нешер Рамла (Nesher Ramla Homo).

Археолозите, извършващи разкопки в пещерата Тиншемет, откриват може би най-старите погребения в света, датиращи отпреди 130 000 до 80 000 години по време на средния палеолит. Тези погребения са от времето на двайсетина хоминини, чиито останки са открити в Кафзе и Скул - места, за които се смята, че имат най-старите умишлени човешки погребения.

Няколкото човешки погребения, открити в пещерата Тиншемет, включват останки както на неандерталци, така и на Хомо сапиенс, погребани в ембрионално положение. Откритието показва съвместното съществуване на съвременни Homo sapiens и неандерталци, което предполага период на културни трансформации, белязани от взаимодействието между тези групи.

Находките от пещерата Тиншемет разкриват общи погребални обичаи между човешките групи, включително животински кости, погребални предмети и други приношения. Това предполага, че пещерата може да е служила като специално място за погребения. Употребата на минерални пигменти в пещерата Тиншемет, включително охра, може да е определяла социалната идентичност на древните човешки групи, което е паралелно с употребата на охра от хората от Нешер Рамла.

Тези нововъведения са включвали формални погребални практики и символично използване на охра за декорация,л което показва развитието на символично мислене и по-широки социални мрежи сред ранните хора, както и ключова стъпка в човешката еволюция, след като погребалните обичаи се появяват за първи път преди около 110 000 години в Леванта.

В пещерата са открити и големи колекции каменни сечива, в които преобладава технология, показваща умения в обработката на камък. Разкопките в пещерата Тиншемет хвърлят светлина върху обединяващата роля на иновациите в целия южен Левант от средата на средния палеолит, която се вижда и в инструментите, използвани от човека от Нешер Рамла (Nesher Ramla Homo).

"Нашите данни показват, че човешките връзки и взаимодействието между популациите са били от основно значение за развитието на културните и технологичните иновации в историята"“, коментира Йоси Зайднер (Yossi Zaidner), ръководител на разкопките и изследовател в Еврейския университет в Йерусалим.

"През средния палеолит климатичните подобрения са увеличили капацитета на региона, което е довело до демографска експанзия и засилени контакти между различните таксони Хомо", посочва Марион Прево (Marion Prévost), съръководител на разкопките и изследовател в Еврейския университет в Йерусалим.

Целта на изследването е да се определи естеството на отношенията между неандерталците и Хомо сапиенс, като се проучи дали те са били съперници, мирни съседи или са си  сътрудничели.

Доказателствата сочат, че неандерталците и Хомо сапиенс са съществували съвместно и са споделяли аспекти от ежедневието, технологиите и погребалните обичаи. Резултатите сочат, че те са си взаимодействали и са споделяли културни знания, допринасяйки за появата на идеи и технологии, които са помогнали за оформянето на културното развитие между двата вида.

Неотдавнашни открития в пещерата Тиншемет разкриват доказателства, предполагащи поведенческа унификация сред групите Хомо в Леванта. Артефактите от пещерата дават представа за това как древните общности са взаимодействали помежду си и са се адаптирали към околната среда. Тези елементи обогатяват знанията ни и приканват към размисъл за това как социалните взаимодействия и културните практики са повлияли на човешката еволюция.

Справка: Zaidner, Y., Prévost, M., Shahack-Gross, R. et al. Evidence from Tinshemet Cave in Israel suggests behavioural uniformity across Homo groups in the Levantine mid-Middle Palaeolithic circa 130,000–80,000 years ago. Nat Hum Behav (2025). https://doi.org/10.1038/s41562-025-02110-y 

Източник: Neanderthal, Homo sapiens interactions 100,000 years ago included cultural exchange, Cosmos Magazine

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !