Скитите са изработвали изделия от кожата на враговете си, което потвърждава версията на Херодот

Научни доказателства потвърждават, че скитите са изработвали артефакти от кожата на враговете си, което доказва истинността на разказите за тях на Херодот

Ваня Милева Последна промяна на 12 февруари 2024 в 00:00 4391 1

Скити

Кредит Simeon Netchev / World History Encyclopedia - CC BY-NC-SA

Скити

През цялата древна история скитските номадски племена воини всявали страх и ужас в сърцата на враговете си, които граничели с огромната им територия в Централна Азия - от Черно море до Китай. Древните източници сочат, че тези хора са били страховити воини, майстори ездачи и смъртоносно точни с лъковете си - дори на кон.

Въпреки това малкото, което се знае за скитите - за които се смята, че са действали от средата на VIII в. пр.н.е. до средата на III в. от н.е., по което време се заселват в Крим и Долни Днепър - идва от чужди сведения. Скитите никога не са писали. Заради това съвременните историци трябва да се осланят на изключително стари текстове, написани от асирийци, персийци и гърци.

Най-известните и широко цитирани сведения за скитите идват от Херодот, известен още като "баща на историята", но се знае и че е имал склонност да украсява историческите си разкази, понякога представяйки очевидни митове и легенди за очевидни факти.

Ето как Херодот описва скитите като (буквално) кръвожадни воини около V в. пр.н.е:

"Що се отнася до войната, това е техният обичай. Скитът пие от кръвта на първия човек, когото е повалил. Той носи на царя си главите на всички, които е убил в битката; защото получава дял от плячката, само ако донесе глава, но не в противен случай. Скалпира главата, като прави разрез около ушите, след това хваща скалпа и изтръсква главата. След това изстъргва месото с реброто на вол, омесва кожата с ръце и след като я направи еластична, я държи за кърпа, като я прикрепя към юздата на коня, който язди, и се гордее с нея; защото за най-добър мъж се смята този, който има най-много скалпове за кърпи. Много скити дори правят дрехи за носене от тези скалпове, като ги шият заедно като кожени палта. Мнозина също свалят кожата, ноктите и всичко останало, от ръцете на мъртвите си врагове и правят от тях покривала за колчаните си; изглежда, че човешката кожа е дебела и блестяща, като от всички кожи може да се каже, че е най-светла и бяла. Има и много хора, които свалят кожата от цялото тяло и я носят на кон, опъната на дървена рамка."

Дрехи и палта, изработени от човешка кожа? Това звучи като едно от класическите доукрасявания на Херодот. Звучи твърде необичайно, за да е истина - само че може и да е било така.

Скитски воин. Кредит: British Museum

Ново проучване, наскоро публикувано в списание PLOS ONE, предоставя доказателства, които потвърждават, че скитите са практикували ужасното изкуство да изработват изделия от кожата на враговете си.

Мрачно потвърждение

Изследователите анализират 45 фрагмента от кожа и два фрагмента от кожа, открити в 2400-годишни скитски погребални могили от Южна Украйна.

За анализа на фрагментите от кожа те са използвали усъвършенствани техники за снемане на пептидни масови отпечатъци. Този метод може да разграничи животинските видове въз основа на уникални протеинови маркери. Колагенът и кератинът произхождат от много различни видове животни, но поне в случая с двата артефакта кожата несъмнено е от Homo sapiens.

Фрагменти от кожа от 2400-годишни скитски колчани, съдържащи образци от човешка кожа. Кредит: Marina Daragan.

"Разполагаме само с два примера, но два са по-добри от един или нито един", разказва пред National Geographic водещият автор на изследването Маргарита Глеба (Margarita Gleba), археолог от италианския университет в Падуа. "Така че трябва да има нещо в това, което Херодот ни разказва, и очевидно скитите са използвали човешка кожа за производство на древни предмети."

Анализът не можа да определи от коя част на човешкото тяло идва кожата. Тя може да е била от скалпа или от ръцете. Скитите обаче не са използвали човешка кожа за цялата си кожена екипировка или колчани. Човешката кожа се появявала само в горната част на колчаните, докато долният край бил направен от кожи на говеда или лисици. Вероятно е било по-практично да се използва животинска кожа през повечето време, докато човешката кожа от паднали врагове е служила по-скоро като личен знак за скитските воини.

2400-годишните колчани, анализирани в настоящото изследване. Кредит: Marina Daragan.

"Чудя се дали зад това не се крие фактът, че притежавайки някаква част от това, което ловуваш, било то човек или животно, придобиваш допълнителна власт над тях. Вярването е, че стрелите ти се насочват към твоята [плячка] благодарение на това, че е стрелите са били в близост до кожата им?" За това разказва пред Live Science Бари Кънлиф (Barry Cunliffe), почетен професор по европейска археология в Оксфордския университет, който не е участвал в изследването.

"Херодот казва също, че скитите украсявали конете си с главите на враговете си. Възможно ли е тази идея да се състои в това, че главите не само са показвали храбростта ви, но и са ви насочвали към вашата [жертва]?"

Кои изобщо са били скитите?

Карта, илюстрираща експанзията на войнствените номади скити между VII и III в. пр. н. е. в Азия и Европа. Кредит: Simeon Netchev.

Скитите се очертават като доминираща сила около IX в. пр. н. е. и процъфтяват до IV в. пр. н. е. Владенията им се простирали в обширните степи на днешна Украйна, Южна Русия и части от Казахстан. За разлика от уседналите цивилизации в Средиземноморието, скитите са номади, които се придвижват според сезона, за да пасат стадата си.

Животът на скитите е свързан с коня. Тези опитни конници можели да стрелят със смъртоносна точност със стрели, докато галопират с максимална скорост - постижение, което изумявало съседите им. Обществото им е организирано около войната и скотовъдството, като богатството им се измервало с размера на стадото. Живеели са в каруци, като лесно са разпускали лагера и са премествали цялото население. Подвижността на скитите ги правела неуловими и страховити противници.

Златен скитски пекторал или нагръдник от царски курган в Толстая могила, Покров, Украйна, датиран от втората половина на 4 век пр.н.е. Кредит: Wikimedia Commons. Скитски гребен. Солоха курган. Ермитаж Санкт Петербург, Русия. Кредит: Wikimedia Commons.

Скитите са оставили и богато наследство в областта на изкуството, характеризиращо се със сложна изработка на златни изделия. Тези произведения на изкуството често изобразяват сцени от природата, животни и митологични същества, показвайки дълбоката им връзка с природата и изтънченото им естетическо чувство.

Техните погребални могили, известни като кургани, разкриват много за техните вярвания и социална структура. В тези гробници се съхраняват не само останките на починалите, но и богатство от погребални вещи, включително оръжия, бижута и дори жертвени коне, което показва високия ранг на воините в скитското общество.

Скитски оръжия  в Националния исторически музей на Украйна. Кредит: Wikimedia Commons.

Сблъсъците им с гърците оставят особено богати исторически сведения. Гръцките историци, очаровани от екзотичните начини на живот на скитите, пишат много за тях, макар и често със смесица от възхищение и пренебрежение. Този културен обмен е бил взаимен; скитите възприемат аспекти на гръцкото изкуство и дори се покланят на някои гръцки богове, което показва сложната връзка между тези два свята.

Упадъкът на скитската империя е постепенен и е резултат от натиска на съседните народи и възхода на по-могъщи държави. През III в. пр. н. е. господството им в степите е оспорено от сарматите, друга номадска група. С течение на времето скитите изчезват като отделна единица, погълнати от други нововъзникващи култури.

Можем ли да вярваме на Херодот

Херодот, грък от град Халикарнас в Мала Азия (днешен Бодрум в Турция), публикува своите забележителни "Истории" някъде между 426 и 415 г. пр.н.е. Този огромен труд има за цел да обясни неправдоподобната гръцка победа срещу много по-силната персийска армия в т.нар. персийски войни, които опустошават гръцкия свят между 500 и 449 г. пр.н.е.

Бюст на Херодот. Кредит: Wikimedia Commons.

Но въпреки че трудовете на Херодот са безценни за съвременните историци, учените знаят, че често трябва да приемат казаното от него с известен скептицизъм. Нека вземем например разказа му за мравките-златотърсачки в Индия, "по-големи от лисица, макар и не толкова големи, колкото куче"; за крилатите змии в Арабия, които пречат на събирането на тамян, или за арабските овце с толкова дълги опашки, че към тях трябва да се прикрепят малки дървени колички, за да не се влачат опашките им по земята.

Въпреки това някои от разказите на Херодот, които преди това са били отхвърляни като хипербола, в по-ново време са били забележително потвърдени като потенциално, ако не и доказано верни. Освен това удивително разкритие за човешката кожа, използвана като кожа за колчани, изследователите предполагат, че забавният разказ на Херодот за мравките, които копаят злато, може да е погрешно тълкуване на персийската дума за мармот, който може да е копаел златен прах в подножието на Хималаите. По-скорошно откритие на следи от канабис и опиум в скитски гробници потвърждава друг разказ на гръцкия историк, описващ ритуали, при които номадите използват билката и "вият от радост".

Справка: Human and animal skin identified by palaeoproteomics in Scythian leather objects from Ukraine; Luise Ørsted Brandt, Meaghan Mackie, Marina Daragan, Matthew J. Collins, Margarita Gleba; PLOS ONE; Published: December 13, 2023
https://doi.org/10.1371/journal.pone.0294129 

Източници:

These ancient nomads made human leather out of their enemies, National Geographic

Ancient Scythians used human skin for leather, confirming Herodotus' grisly claim, Owen Jarus, Live Science

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5630

1

deyan_h

12.02 2024 в 03:03

Ужас ужас.
Но пък черепът на Никифор е ОК.