В лабораторията на Тихо Брахе е открит елемент, официално изолиран два века след смъртта на астронома

В лабораторията на един от най-известните астрономи на всички времена – Тихо Брахе, се крие химическа мистерия.

Тихо Брахе (1546-1603 г.) е датски пионер в областта на астрономическите инструменти и то десетилетията преди телескопът да бъде използван за наблюдение на небето. Също така Брахе експериментира и с алхимия, която е често срещана практика през Ренесанса. Интересното е, че Брахе се опитва да прави алхимични лекарства, докато други учени се опитват, и то неуспешно, да превърнат основните елементи в злато.

Нови анализи на керамични и стъклени остатъци от лабораторията на Брахе между 1988 и 1990 г., разкриват популярните алхимични съставки – злато и живак. Проучването открива и обичайните елементи никел, мед и цинк. Голямата изненада обаче е откриването на волфрам. А според Wikipedia редкият метал е изолиран за първи път от шведския химик Карл Вилхелм Шееле през 1781 г., почти два века след смъртта на Брахе.

Подходът на Брахе към експериментирането, независимо дали в лабораторията, или при наблюдение на небето, винаги е бил новаторски за времето си. По-късно методите му са възприети от прочути учени като например Исак Нютон (1642-1727). Изглежда, че алхимията и астрономията са били неразривно свързани по онова време.

Със сигурност магическите изкуства също са били част от интересите на тези учени, но е имало и желание да "открият скритите механизми на природата", пише помощник-кураторът Кейти Кроусън (Katie Crowson) в публикацията на Британската група на музеите на науката.

"Този емпиричен подход е възприет от личности, свързани с научната революция - период на драстични промени в научната мисъл през XVI и XVII век, които променят отношението към света на природата", добавя Кроусън.

Тихо Брахе в неговата лаборатория. Кредит: PICRYL

Не е ясно дали волфрамът е бил резултат от умишлени действия на химика Брахе. По негово времето е имало слухове за съществуването на волфрама. Има малка вероятност Брахе да е знаел за волфрама. В началото на 1500 г. Георгиус Агрикола открива в калаена руда от германската провинция Саксония странно вещество, за което сега знаем, че е било волфрам. По онова време Саксония е територия на Свещената римска империя, чиито обширни владения включват Дания на Брахе и мястото на Агрикола в днешна Германия.

Веществото, което Агрикола и други наричат "Волфрам" (от немски "вълча пяна"), създава трудности при опитите на минералозите да претопят или извлекат калай от рудата.

"Може би Тихо Брахе е чувал за това и по този начин е знаел за съществуването на волфрама", заявява водещият автор на изследването Кааре Лунд Расмусен (Kaare Lund Rasmussen), почетен професор в Датския университет и специализира в клон на археологията, известен като археометрия.

Расмусен подчертава, че все пак не можем да кажем със сигурност дали Брахе е искал да използва волфрам. "Това не е нещо, което знаем или можем да кажем въз основа на анализите, които направих. Това е само възможно теоретично обяснение защо откриваме волфрам в пробите".

Лечебната алхимия на Брахе е насочена към заболявания като чума. По онова време рецептите са били смятани за секретна информация и само няколко души, като неговия покровител и спонсор, императора на Свещената римска империя Рудолф II, може би са имали достъп до рецептите, създадени от Брахе.

Изследователите предполагат, че "лекарството за чума" на Брахе или т.нар. териак (лекарство от сложна смес, смятано за панацеяа) може да е съдържал до 60 съставки, включително вещества като опиум, змийско месо и мед, както и различни билки и масла.

Брахе е направил поне три рецепти за борба с чумата; макар че в лабораторията е открит волфрам, неговото присъствие (както и други елементи, които не са доказани в реконструираните рецепти) "не е доказателство, че те наистина са били използвани за приготвяне на лекарствата на Брахе", предупреждават изследователите в проучването, публикувано наскоро в списание Heritage Science.

Освен самата стойност на експериментите, има и друга връзка между астрономията и алхимията: Брахе е бил сигурен, че има "връзка между небесните тела, земните вещества и органите на тялото", съобщава съавторът на изследването Поул Гриндер-Хансен (Poul Grinder-Hansen), уредник в Националния музей на Дания.

Например Брахе смята, че "слънцето, златото и сърцето са свързани, а същото важи и за луната, среброто и мозъка". Този мироглед, който впоследствие е опроверган, подтиква Брахе да експериментира върху себе си. Предишно изследване, в което участвал Расмусен, е открило злато и други елементи в косата и костите на Брахе.

Източник: Renaissance astronomer Tycho Brahe's lab is home to a centuries-old chemical mystery, Eliabeth Howell, space.com

Още по темата

21/10/2022

Космос

Най-старата известна звездна карта е открита под средновековен ръкопис

26/12/2020

Физика

2020: Лудите идеи, които могат да преобърнат представите ни за Вселената и всичко останало

18/10/2019

Космос

"Чандра" засне пищните останки на свръхнова, видяна от Тихо Брахе преди 400 години (видео)

14/12/2022

Космос

На 14 декември 1546 г. е роден астрономът Тихо Брахе