Известно е, че правните документи са трудни за разбиране дори за юристите. Това повдига въпроса: Защо тези документи са написани в стил, който ги прави толкова неразбираеми?
Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT), занимаващи се с когнитивни науки, смятат, че са открили отговора на този въпрос. Те стигат до заключението, че както "магическите заклинания" използват специални рими и архаични думи, за да подскажат силата си, така и сложният език на юристите внушава усещане за авторитет.
В проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, изследователите установяват, че дори неюристите използват този вид език, когато са помолени да пишат закони.
"Изглежда, че хората разбират, че има подразбиращо се правило, че така трябва да звучат законите, и ги пишат по този начин", разказва Едуард Гибсън (Edward Gibson), професор по мозъчни и когнитивни науки в Масачузетския технологичен институт (MIT) и водещ автор на изследването.
е водещ автор. Франсис Молика (Francis Mollica), преподавател в университета в Мелбърн, също е автор на статията.
Правни заклинания
Изследователската група на Гибсън изучава уникалните характеристики на юридическите текстове от 2020 г., а в проучването от 2022 г. Гибсън и колегите му анализират правни договори с общ обем около 3,5 милиона думи, сравнявайки ги с други видове писмени текстове, включително филмови сценарии, вестникарски статии и академични трудове.
Този анализ разкрива, че в правните документи често има дълги дефиниции, вмъкнати в средата на изреченията - особеност, която на английски наричат "center-embedding", а на български това са обособена част, вметната част или подчинено изречение. Лингвистите винаги са смятали, че този вид структура може да направи текста много по-труден за разбиране.
"Правният език по някакъв начин е развил тази тенденция да поставя структури в други структури по начин, който не е типичен за човешките езици", разказва Гибсън.
В последващо проучване, публикувано през 2023 г., изследователите установяват, че юридическият език затруднява разбирането на документите и от практикуващите юристи. Адвокатите са склонни да предпочитат версии на документи на разговорен език и оценяват тези версии като също толкова приложими, колкото и традиционните правни документи.
"Адвокатите също така смятат, че юридическият език е тромав и сложен", посочва Гибсън. "Адвокатите не го харесват, неспециалистите не го харесват, така че смисълът на настоящата работа бе да се опитаме да разберем защо те пишат документите по този начин."
Изследователите имат няколко хипотези за това защо юридическият език е толкова разпространен. Едната е "хипотезата за копиране и редактиране", която предполага, че правните документи започват с проста предпоставка, а след това във вече съществуващи изречения се вмъква допълнителна информация и определения, като се създават сложни вградени в средата на изречението клаузи.
"Смятахме, че е правдоподобно следното: започвате с първоначален проект, който е прост, а по-късно се сещате за всички останали условия, които искате да включите. И идеята е, че след като веднъж сте започнали, е много по-лесно да ги вградите в съществуващата разпоредба", обяснява водещият автор на изследването д-р Ерик Мартинес (Eric Martinez), който сега е сътрудник и преподавател в Юридическия факултет на Чикагския университет.
В крайна сметка обаче констатациите сочат към друга хипотеза, така наречената "хипотеза на магическото заклинание". Точно както магическите заклинания се пишат с характерен стил, който ги отличава от ежедневния език, така и обърканият стил на правния език изглежда сигнализира за особен вид власт, смятат изследователите.
"В английската култура, ако искате да напишете нещо, което е магическо заклинание, хората знаят, че начинът да го направите е да сложите много старомодни рими. Смятаме, че може би сложните вграждания сигнализират за юридически текстове по същия начин", разказва Гибсън.
В това проучване изследователите са помолили около 200 неюристи (английски говорящи, живеещи в САЩ, които са били наети чрез сайта за краудсорсинг, наречен Prolific), да напишат два вида текстове. В първата задача хората трябвало да напишат закони, забраняващи престъпления като шофиране в нетрезво състояние, кражба с взлом, палеж и трафик на наркотици. Във втората задача те бяха помолени да напишат истории за тези престъпления.
За да се провери хипотезата за копиране и редактиране, половината от участниците бяха помолени да добавят допълнителна информация, след като напишат първоначалния си закон или разказ.
Изследователите установяват, че всички участници са написали закони с вмъкнати клаузи, независимо дали са написали закона наведнъж, или им е било казано да напишат чернова и след това да я допълнят по-късно. А когато пишели истории, свързани с тези закони, те пишели на много по-прост език, независимо от това дали е трябвало да добавят информация по-късно.
"Когато пишат закони, те правят много пояснителни вграждания, независимо дали трябва да го редактират или да го напишат отначало. А в този повествователен текст не използват обособени и вметнати части и подчинени изречения и в двата случая", казва Мартинес.
В друга серия от експерименти около 80 участници са помолени да напишат закони, както и описания, които да обяснят тези закони на посетители от друга държава. В тези експерименти участниците отново използват сложни пояснителни вграждания за своите закони, но не и за описанията на тези закони.
Произход на юридическия език
Лабораторията на Гибсън сега изследва произхода на сложните вграждания (center-embedding) в правните документи. Ранните американски закони са се основавали на британското право, така че изследователите планират да анализират британските закони, за да видят дали в тях се среща същият вид граматична конструкция. И ако се върнат много по-назад, те планират да анализират дали сложните вграждания се срещат в Кодекса на Хамурапи, най-ранния известен набор от закони, който датира от около 1750 г. пр.н.е.
"Възможно е да има просто стилистичен начин на писане от онова време и ако той се е смятал за успешен, хората да са използвали този стил в други езици", обяснява Гибсън. "Бих предположил, че това е случайно свойство на начина, по който законите са били написани за първи път, но все още не знаем това."
Изследователите се надяват, че работата им, която е установила специфични аспекти на правния език, които го правят по-труден за разбиране, ще мотивира законодателите да се опитат да направят законите по-разбираеми.
Усилията за написване на правни документи на по-прост език датират поне от 70-те години на миналия век, когато президентът Ричард Никсън заявява, че федералните разпоредби трябва да бъдат написани на "разбираем за лаиците език". Оттогава обаче правният език се е променил много малко.
"Едва наскоро научихме какво прави правния език толкова сложен и затова съм оптимист, че ще успеем да го променим", заявява Гибсън.
Справка: Martínez, Eric, Even laypeople use legalese, Proceedings of the National Academy of Sciences (2024). DOI: 10.1073/pnas.2405564121. doi.org/10.1073/pnas.2405564121
Източник: Study explains why laws are written in an incomprehensible style, Massachusetts Institute of Technology
Още по темата
Човекът
Основната функция на езика се оказа комуникацията, а не мисленето
Човекът
Индоевропейски езици: Ново изследване съгласува двете доминиращи хипотези за произхода им
Човекът
Еволюция на сложността на граматиката: Ново проучване измерва граматическата сложност на 1314 езика
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари