Екип ядрени физици създаде и определи свойствата на най-лекия кислород - най-леката версия на познатия кислород, който има в ядрото си само три неутрона до осемте си протона, съобщава Sci-news.
Резултатите са публикувани в списание Physical Review Letters.
Кислородът е един от най-разпространените елементи в Слънчевата система, но кислород-11 може да бъде произведен само в лаборатория.
Той се разпада веднага след създаването му отделяйки два протона и може да се наблюдава единствено чрез откриването на неговите продукти на разпад.
Двупротонният разпад е най-скоро откритият канал за ядрен разпад.
"Най-интересното за ядрената физика обаче е, че кислородът-11 е с огледално ядро спрямо литий-11, много добре изучен тежък изотоп на лития", коментира Тайлър Уеб (Tyler Webb) от Вашингтонския университет, Сейнт Луис.
Най-лекият кислород може да бъде сравнен с огледалното му ядро, добре изученият изотоп на лития. Кредит: Michigan State University.
В ядрената физика се казва, че ядрата са огледални, когато едното има определен брой неутрони и протони, а в другото бройките на неутроните и протоните са разместили местата си, например съотношението на неутроните към протоните в кислород-11 е 3:8 в сравнение със съотношението 8:3 в литий-11.
„Когато говорим за огледални ядра, очакваме да има някаква симетрия“, обяснява Уеб.
Полезно е да се изследват двойки огледални ядра, чийто енергиен спектър и структура трябва да бъдат идентични, ако се приеме точна изоспинова симетрия. Протонът и неутронът имат изоспинова симетрия и могат да се разглеждат като различни състояния на една ядрена частица - нуклон. От гледна точка на силните взаимодействия, протоните и неутроните са едни и същи частици. Според концепцията за изоспин, всеки нуклон има изотопен спин 1/2, който има две възможни условни "проекции" в хипотетичното изотопно пространство. Когато проекцията на изоспина въху оста z на изспин-пространството е 1/2, нуклонът се превръща в протон, а когато е -1/2 - неутрон.
„Свойствата на ядрото и неговото огледало трябва да бъдат сходни: квантовите състояния трябва да бъдат приблизително близки по отношение на енергията спрямо основното състояние на ядрото, а вълновите функции на тези състояния трябва да бъдат подобни."
Тази симетрия обаче може да бъде разтеглената или разрушена.
Физиците могат да сравнят действителната структура на огледалните ядра с очакваната структура, за да научат повече за тази важна симетрия на атомните ядра, веществото, което съставя видимата материя на Вселената.
В този случай Уеб и колегите му успяха да сравнят литий-11, за който знаят, че има два много слабо свързани неутрона в облак, въртящ се около ядрото му, с кислород-11, който има два несвързани протона.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари