Проф. Пиетрала препоръчва малки ядрени централи със затворен цикъл срещу емисиите СО2

НаукаOFFNews Последна промяна на 22 юли 2019 в 00:12 7491 0

Въглищна електроцентрала и вятърна турбина, Halde Scholven, Германия

Наскоро световноизвестният ядрен физик проф. Норберт Пиетрала посети България, за да му бъде връчено почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В цикъл от статии ви представяме мнението на проф. Пиетрала за най-важните проблеми на съвременната физика, споделени пред журналиста на НаукаOFFNews Ивайла Сопотенска.

Какво е личното ви мнение за затварянето на ядрените централи?

Напоследък тази тема е много широко дискутирана напоследък. Някои еколози, но и физици считат, че това е най-чистата и най-сигурният източник на енергия. Едновременно с това напоследък, с появата на сериала "Чернобил" общественото мнение сякаш се настройва срещу използването на ядрена енергия.

Благодаря Ви за този въпрос, не ми се задава много често, а е много важен.

Аз съм до голяма степен привърженик на ядрената енергия, но при определени условия.

Първо, смятам, че по-сериозният ни проблем е глобалното затопляне и отделянето на СО2. Ние, като човеци, в следващите няколкостотин или хиляда години ще стигнем до ситуация на грандиозна свръхпопулация, това ще бъде огромно бедствие на Земята.

Второ, ние сме на път да съсипем атмосферата с СО2 и други вещества и съсипваме и океаните с пластмаса и др. така че имаме сериозни екологични проблеми. А също и горенето на въглища, газ, петрол, изкопаеми горива.

Въглеродните емисии са сериозен проблем, много по-сериозен от замърсяването, предизвикано от добре управлявана ядрена централа.

Така че катастрофите в Чернобил и Фукушима и други събития, които са се разминали за малко с катастрофата, са много сериозни и трябва да бъдат избягвани.

Това, което трябва да избегнем е частни фирми да управляват ядрените ценрали, ако те не са много стриктно контролирани.

Второто, което трябва да избегнем е тази грандомания, да се строят все по-големи и по-големи централи.

Не, вместо това може да се строят субкритични (неспособни да поддържат верижна реакция на делене, бел. ред.) ядрени електроцентрали. Ако нещо се повреди те ще спрат, верижната реакция ще се прекъсне. Както е Forschungsreaktor München II, реактор в Мюнхен. Това е субкритичен реактор. Въпреки че не произвежда чак толкова много енергия, защото е по-малък, затова и енергията му не е толкова евтина, колкото би била от голям реактор с няколко гигавата, но е сигурен, в смисъл, че ако нещо се развали, както във Фукушима например, захранването ще спре и нищо няма да се случи.

Експериментален субкритичен реактор. Кредит: Lawrence Livermore National Laboratory

Така не се ли получава обаче повече радиоактивен отпадък? Не е ли това големият проблем? 

Това е икономически, но не и технологичен проблем. Защото има няколко проблема.

От една страна тези елементи с дълъг период на полуразпад, т.нар. „малки актиниди” (minor actinides) трябва химически да се извлекат от използваните горивни пръти и след това да се използват по определена схема. Това са радиоактивни материали, които могат да се използват и да се изгорят и да бъдат ефективни отново.

По този начин може да се получат нови горивни пръти, в които има калифорний, плутоний и може отново да се използват като гориво. Но това изисква химична обработка на прътите, която е и технология с двойна употреба и възможност за създаване на ядрени оръжия. Защото когато имате капацитета да обработвате химически прътите като извличате плутоний и калифорний от уран, това означава, че боравите с килограми дори тонове плутоний, от които злонамерени хора биха могли да направят ядрен експлозив.

Така че технологично съм определено за ядрената енергия, както и за тези децентрализирани ВЕИ - вятърни електроцентрали, където се използва вятър и това не пречи особено на населението, да кажем на брега на Северно море или соларни системи на места, където не пречат, например в Сахара, там може да има голяма електроцентрала на слънчева енергия. Защо не.

Но защо не и да се използва ядрена енергия със затворен цикъл на производство. Например взима се необогатен уран, поставя се в реактори фазови размножители, където се създава плутоний например, ако има реактор за плутониеви пръти и затворен цикъл на горивото, където използваните пръти се преработват химически и се получават нови горивни пръти, които се използват в субкритични реактори, което значи, че цикълът е безопасен и не се отделя СО2 . Но компаниите, които произвеждат енергията, ще имат по-малка печалба, енергията ще е малко по-скъпа, трябва да се обработват радиоактивните отпадъци, за да се извлече материала и да се произведат нови пръти и реакторите са по-малки, т.е. не са толкова доходоносни като големите, но пък са безопасни.

Така че би могло да се организира, ако човечеството е достатъчно интелигентно да използва затворен цикъл на безопасна и ефективна ядрена енергия.

Има и други неща като ядрения синтез. За синтеза съм доста оптимистично настроен, но не съм експерт и не мога да предвидя колко далече са стигнали изследванията в тази посока. Има учени, които работят върху такъв реактор, който е твърде малък, за да произвежда енергия, но те са получили плазма за около една секунда. Но не мога да преценя дали ще бъде технологично възможно да се построят енергийни централи със синтез в обозримо бъдеще. Преди да сме разрушили Земята.

За съжаление в момента съм много песимистично настроен за бъдещето на човечеството. Ако се замислите за еволюцията на населението от Ледниковия период досега, населението е нарастнало експоненциално. В момента сме 8 милиарда и пълният капацитет на Земята, така че всеки човек да получи минималното необходимо количество храна и пространство, за да живее, е много близо, дали ще са 30 или 70 милиарда няма значение, защото нарастването е експоненциално. Така че много скоро ще стигнем до там, на практика населението на Земята се увеличава двойно на всеки 20 години 8, 16, 32, 64 милиарда, в следващите сто години ще стигнем до пълна катастрофа, дори някои по-млади хора могат да станат нейни свидетели.

Тази катастрофа означава, че броят на населението ще намалее рязко от средната стойност на възпроизводство. Но за да сме ясни, намаляването на броя на хората означава смърт на милиарди хора, защото са гладни или заради война, защото хората ще стават все по-гневни, че има стотици милиони хора, които не разполагат с достатъчно храна, докато други, в Европа и Северна Америка, са много богати, но богатите европейци няма да искат да делят, така че ще бъдат нападнати и ще има глобална война. Така че съм особено голям песимист за това, което ще се случи в следващите 100 години. Това ще е истинска катастрофа. И за да го избегнем трябва първо да намалим броят на населението, така че да променим експоненциалната функция на нарастване и след това да намерим решение за енергията и смятам, че ядрената енергия е неизменна част от това решение.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Физика

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !