Дни след провала на Луна-25 гледайте на живо кацането на индийския Чандраян-3

Ваня Милева Последна промяна на 23 август 2023 в 12:34 7990 0

Илюстрация на художник на Чандраян-3 на лунната повърхност.

Кредит ISRO / Twitter
Илюстрация на художник на Чандраян-3 на лунната повърхност.

Мисията на Индийската организация за космически изследвания (ISRO) може да влезе в историята като първата, която каца на южния полюс на Луната. Ако всичко върви добре, Индия може да бъде едва третата страна, която ще има меко кацане на Луната.

Мисията Чандраян-3

След 40-дневно пътуване, започващо от космическия център Сатиш Дхаван в Шрихарикота, мисията Чандраян-3 на Индийската организация за космически изследвания (ISRO) сега се подготвя за кацане. Ако всичко върви добре, спускаемият модул Викрам трябва да извърши меко кацане на Луната в 18:04 IST (15:34 българско време) на 23 август. Може да гледате предаване на живо на кацането по-долу. Ще започне в 14:57 българско време.

Преди изстрелването ISRO заяви, че е готова да започне последователността за автоматично кацане на мисията. Космическата агенция планира да го направи в 14:44 IST. От този момент нататък спускаемият апарат Викрам ще използва своите бордови компютри, за да се опита да направи меко кацане на Луната.

Мисията Чандраян-3 е продължение на мисията Чандраян -2 от 2019 г., когато спускаемият апарат Викрам се разби в лунната повърхност. Основната цел на мисията е проста - демонстриране на способността на космическата агенция да извърши меко кацане на Луната.

Стартът на мисията на Чандраян-3. Кредит: ISRO

Ако мисията успее, Индия ще се присъедини към малък и ексклузивен клуб от страни, които са успели да кацнат меко на Луната. Досега клубът има трима членове - САЩ, Съветския съюз и Китай. Русия направи първия си опит да кацне на Луната от 1976 г. (когато беше част от Съветския съюз) с мисията Луна-25.

Луна-25, както Руската космическа агенция обяви в неделя, се е разбила в лунната повърхност.

Интересното е, че Луна-25 е имала за цел да стане първата мисия, която ще кацне на южния полюс на Луната - целта както на Чандраян-2, така и на Чандраян -3. Сега само Индия има шанс в надпреварата.

Актуализация: 15:34

Чандраян-3 влезе в историята

Спускаемият апарат Чандраян-3 прави успешно безопасно и меко кацане, докато в центъра за управление на мисията избухват оглушителни възгласи.

Актуализация: 15:33

Спускаемият модул прави успешен наклон

Спускаемият апарат Викрам успешно се наклони в хоризонтална позиция преди кацане. Сега е на по-малко от 200 метра над мястото на кацане.

Актуализация: 15:29

Контролът на мисията си отдъхна, когато Чандраян-3 премина фазата на фино спиране

Хората от Контрола на полета започна да се поздравява, докато спускаемият модул се движи на 1 км
височина от кацането премина фазата на фино спиране, което не се случи по време на Чандраян-2.

Актуализация: 15:27

Фазата на задържане на позицията е завършена

На височина от около 7,43 километра над лунната повърхност спускаемият модул завърши фазата си на задържане на позицията и преминава във фаза на фино спиране.

Актуализация: 15:17

Започва фаза на грубо спиране

Скоростта на спускаемия модул Чандраян-3 ще бъде намалена от над 6000 километра в час до 500 километра в час във фазата на грубо спиране от малко над 10 минути, отбелязва ISRO.

Актуализация: 15:15

Автоматичната последователност за кацане е задействана по план

Бе задействана автоматизираната последователност за кацане (ALS), когато Чандраян-3 достига предварително определена точка в 15:44 българско време. При получаване на командата ALS, Спускаемият модул активира дроселиращите двигатели за механично спускане.

"Оперативният екип на мисията ще продължи да потвърждава последователното изпълнение на команди", заявява ISRO. Мисията Чандраян-3 започва своето спускане с двигател.

Актуализация: 14:29

Четирите фази на ужас

Последните няколко минути от кацането на Луната се наричат "15 минути на ужас" от председател на ISRO по време на Чандраян-2. Тези 15 минути ще останат еднакво решаващи и изнервящи по време на мисията Чандраян-3 и се състоят от четири фази:

Фаза на грубо спиране: По време на тази фаза хоризонталната скорост на спускаемия модул трябва да намалее от около 6000 километра в час до почти нула за меко кацане.
Фаза на задържане на позицията: На височина от около 7,43 километра над лунната повърхност спускаемият апарат ще се наклони от хоризонтална във вертикална позиция, докато изминава разстояние от 3,48 километра.
Фаза на фин завой: Това ще продължи около 175 секунди, през което време спускаемият модул ще измине около 28,52 километра хоризонтално до мястото на кацане, като същевременно намалява височината с около 1 километър. Чандраян-2 загуби контрол между фазите на задържане на позицията и фино спиране.
Окончателно спускане: Това е последният етап, когато напълно вертикалният спускаем модул трябва да кацне на повърхността на Луната.

Актуализация: 14:09

Шоуто в реално време

Последните няколко минути от кацането на Chandrayaan-3, или „15-те минути на ужас“, ще бъдат от решаващо значение за решаването дали мисията е успешна или не. Но през тези 15 минути спускаемият модул Vikram ще бъде управляван от програмата, вградена в неговите компютри, вместо пилотиран дистанционно. Разбира се, контролерите на мисията в ISTRAC ще го наблюдават отблизо, но цялата операция ще бъде обработвана в реално време от системите на космическия кораб.

Това е така, защото изпращането или получаването на радиосигнал от Луната отнема около две секунди. Това може да означава забавяне от цели четири секунди при реагиране на спешен сценарий, което би било твърде много. Като се има предвид това, най-добрият метод би бил автономните системи на космическия кораб да се справят със ситуацията.

„Ако всички сензори откажат, ако всичко откаже, той все пак ще направи кацане, при условие че системата за задвижване работи добре. Така е проектирано. Дори два от двигателите да не работят и този път спускаемият апарат ще може да кацне. Той е проектиран по такъв начин, че да може да се справя с множество повреди. Ако алгоритмите работят добре, трябва да можем да направим вертикално кацане“, заявява председателят на ISRO Соманат (Somanath) по-рано този месец, имайки предвид системите за кацане на мисията.

Кредит: ISRO

Компоненти на мисията на Чандраян-3. Кредит: ISRO

Защо ISRO иска да изследва лунния южен полюс

Само три държави са успели да направят меко кацане на Луната досега – Съединените щати, бившият Съветски съюз и Китай – и всичките им космически кораби са кацнали близо до екватора на Луната. Има причина за това. Полярните региони на Луната са относително негостоприемни и нямат терен и климат, благоприятни за дългосрочни космически мисии.

Тогава защо ISRO иска да кацне близо до южния полюс?

Много предишни орбитални мисии, включително мисията Chandrayaan-1 през 2008 г., намекнаха, че относително неизследваните полярни региони на Луната представляват интересни възможности. Има шанс там да бъдат намерени доказателства за замръзнал воден лед.

Освен това, тъй като тези региони са изключително студени, всичко, уловено там, би било замръзнало на място, превръщайки областите в нещо като "капсула на времето". Изследването на полярните региони на Луната може да помогне на учените да разберат по-добре ранния живот на Слънчевата система, включително формирането на нашата планета и Луната.

Карта на южния полюс на Луната, създадена от изображения от камерата на борда на Lunar Reconnaissance Orbiter. Кредит: NASA/GSFC/Arizona State University

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Космос

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !